ДИСКУСИЯ

1. Подготовка за дискусия.

Поставянето на основи за продуктивна и водена от учениците дискусия започва много преди самото провеждане на дискусията и е свързано с цялостната среда на учене.

Учителите могат да подготвят учениците за дискусия през следните стратегии и стъпки:

• Създаване на норми за водене на дискусия. Те могат да бъдат близки до изградените норми за работа в клас. Например:

  • Само един човек говори

  • Засича се време на говорещия

  • Изразяваме мнение/оценка към казаното, а не към казалия го

• Задаване на тон за водене на дискусия. През цялата си работа учителят ясно моделира подходящ тон и реакции при водене на дискусии. Това включва следните действие:

  • Бъдете търпеливи, докато учениците оформят своите идеи

  • Реагирайте на грешките като валидирате объркването и задавате насочващи и надграждащи въпроси

  • Окуражавайте учениците да оспорват ваши идеи или търсете тяхното съгласие

• Направете грешките част от процеса. Много ученици не се ангажират с ученето или с активно участие в час, заради притеснението, че техният отговор ще е грешен и ще бъдат "ученикът, който не знае отговора". Можете да работите за премахването на това притеснение като споделяте за свои грешки, очаквате от учениците да обяснят целия процес, през който са преминали и ясно обясните откъде идва объркването, изтъквате плюсове в работата им, припомняте, че най-вероятно и други са сгрешили и окуражавате да споделят; Превърнете грешките в нещо търсено за споделяне. 

2.Начало на дискусиите 

Като всички останали умения, умението да комуникираме идеите си и да изслушваме останалите изисква време и упражнения. Развиването му е свързано с ясно надграждащи се стъпки, които учителят да следва в работата. Ето някои от тях:

• Дайте възможност за репетиция - преди ученик да споделя идея пред целия клас, можете да оставите време, в което "репетира" представянето на идеята си в двойка. Това ще даде възможност за изчистване на идеята и по-уверено представяне пред класа.

• Давайте опорни точки/изказвания, с които учениците да започват своите споделяния - "Съгласен съм с идеята на .... за ...., но искам да добавя, че...." или "Не съм съгласен със споделеното от ....., защото в текста се посочва, че ....." Това дава възможност на учениците да упражняват своите комуникационни умения. Броят на тези опори зависи от възрастта и навиците на учениците.

• Споделяйте гласно със своите учениците мислите си, за да моделирате изказвания. Например "Не съм сигурен/а какво точно е искал да каже автора с това изречение. Може да се тълкува като съгласие с идеята, но може да представлява и иронична забележка. Може би, за да разбера трябва да се върна към предишното му описание."

• Давайте време за реакция. След зададен въпрос, можете да правите пауза от 10 секунди, преди всички да започнат да отговарят. Това позволява на всеки да има време да помисли и да структурира отговора си. 

3.Управление на дискусията

Важна роля на учителя по време на дискусии е възможността да подсигури нейното протичане и участие на всеки от класа. За да се случи това учителят следва да мисли за следните неща:

• Задаване на отворени въпроси. Това е основният инструмент, през който може да се провокира реална дискусия между учениците. Помислете, дали подготвените от вас въпроси дават възможност за изразяване на мнение и позиция, а не за повторение на такова. 

• Фасилитирайте дискусията, като свързвате идеите, които учениците споделят и насочвате вниманието им именно към осъзнаването на чуждата гледна точка и перспектива. Можете да използвате следните примерни въпроси:

  • Кои има идеи/мисли, които са свързани с това, което Мария току-що сподели?

  • Съгласен или несъгласен си с това, което тях току-що каза?

  • С какво можете да надградите това, което Боби току-що сподели?