САМОУПРАВЛЕНИЕ

Насоки как да развивате в час

За да управляваме емоциите си, трябва да можем да ги разпознаваме.

За да помогнете на децата да се радват на положителните емоции, е важно:

  • Да помогнете на децата да разберат какво чувстват.

  • Да ги насърчавате да прилагат конкретни техники за максимално възползване от тези емоции; например, да спрат това, което правят, да запишат емоцията, да направят снимка, да споделят момента с най-добрия си приятел, да се обадят на родителите си.

Научете учениците как да:

  • Използват стратегии за себенаблюдение, за да регулират своите емоции и поведения

  • Изразяват емоции пред другите по ефективни и подходящи начини (например с Аз-послания)

  • Прилагат стратегии за управление на стрес, което да води до успешно изпълнение на задачата

  • Използват материален предмет за "пауза" който да служи за напомняне на учениците, като помощ когато им е трудно да контролират импулсите си.

  • Използват движение и техники за дълбоко дишане за помощ при регулирането на емоциите.

Примерни дейности

  • Учениците пишат писмо, давайки съвет за това как да се справят с емоциите

  • Учениците разиграват по роли ситуации, които може да задействат емоции

  • Като възрастен моделирате как водите “вътрешен диалог” и обсъдете как вие го използвате, за да се саморегулирате.

  • Преподайте ефективни, съобразени с възрастта техники за саморегулация и самоуправление (коремно дишане, йога, броене до 10, разговор със себе си, релаксиращи упражнения, мисловна репетиция)

  • Преподайте модела THINK (мисля), за да помогнете на учениците да обмислят техните послания и да избегнат споделянето/постването на нелюбезни или неверни коментари за други хора в социалните медии, защото са разстроени. (T—is it true/вярно ли е, H—is it helpful/полезно ли е, I—is it inspiring/вдъхновяващо ли е, N—is it necessary/необходимо ли е, K—is it kind/мило ли е). Тази дейност може да бъде част и от нормите на класа.

  • Радвайте се, че вашето дете/ученик е щастливо.

  • Помогнете му да идентифицира емоциите си, като казвате неща от рода на: „Наистина се вълнуваш от това“, „Какво най-много ти харесва в усещането, което имаш?“

  • Управлението на емоциите е много важно за ученето. Можете да помогнете на учениците или децата си да осъзнаят емоциите си, когато си пишат домашното или участват в дадена дейност; например щастието или тъгата, че не могат да изпълнят някоя задача, която изглежда много трудна. Разпознаването на емоциите помага на децата да учат повече и да учат по-добре.

  • Не забравяйте, че преподавате, като давате пример. Наслаждавайте се на това, което правите.

Като възрастни можем да помогнем на децата да проявяват упоритост, за да могат да постигат целите, които си поставят. Важно е, в случай на евентуални неуспехи:

  • Да потвърдим емоциите им – фрустрация, гняв или тъга. Например, можете да им кажете: „Разбирам, че ти е тъжно, защото не си се справил добре на теста, въпреки че си учил много“ или „Аз също се ядосвам, когато нещата не се получат както искам.“

  • Да им напомним как са постигнали трудни неща в миналото благодарение на постоянството си, за да им покажем, че могат да постигнат каквото искат, дори да отнема време.

  • Да им помогнем да овладеят емоциите си, да потърсят различни стратегии за преодоляване на тези неуспехи и да продължат да се опитват да постигнат поставената цел. Някои стратегии, които може да предложите на децата включват:

  • Да избягват да повтарят грешките си и да променят начина, по който подхождат към проблема или изпълняват задачата. Например, ако знаем, че да учим в тишина и да се опитваме да запомним информацията не ни помага да изкараме тестовете, може да пробваме други начини на учене, например чрез рисунки и/или писане на кратки обобщения.

  • Да поставят малки цели, които са постижими и спомагат за работата по крайната цел. Например, ако искаме да сме много добри китаристи, можем да започнем със свирене на по-лесни песни и после, малко по малко, да научим други, по-трудни песни.

  • Учете се от другите. Например, когато учим за контролно, може да попитаме други съученици какви стратегии им помагат да учат.

  • Да спрат за момент и да се върнат към задачата по-късно. Има ситуации, в които спирането за момент и повторния опит по-късно могат да ни помогнат да се успокоим и малко да разтоварим умовете си. Например, ако не сме в състояние да решим задача по математика, може да помогне да си направим кратка почивка, а след няколко минути да опитаме отново.

  • Използвайте историите на хора, на които децата се възхищават като модел на постоянство. Спортистите, хората на изкуството, бизнесмените и т.н. е трябвало да положат много усилия и да проявяват постоянство, за да постигнат това, което са искали. Техният пример може да ни помогне да осъзнаем, че за да постигнем каквото искаме, трябва да положим усилия и да проявим постоянство.

Мотивацията е присъща за всяко дете, като му позволява да се справя по-добре, не за да удовлетвори други или да не му се карат.

Постарайте се да помогнете на децата да гледат на грешките като възможности за учене. Питайте ги: „Какво научихте от това?“, вместо да ги поправяте или да им се карате.

  • Като учител или родител, споделяйте примери от собствения си живот, в които грешките са Ви помогнали да си вземете поука и да се усъвършенствате. По този начин, учениците или децата Ви ще осъзнаят, че грешките са естествена част от процеса на обучение.

  • Покажете на децата, че всичко, което сега знаят да правят, е било постигнато чрез един процес, в който грешките са ги научили да си взимат поука; например, когато са падали докато са се учили да карат колело.

  • Помогнете на децата да избират и да си поставят свои собствени цели, но се постарайте тези цели да са изпълними и по силите им; например „Ще се упражнявам с таблицата за умножение в продължение на половин час“, а не „Искам да науча цялата таблица веднага“. Можете да им помогнете, като задавате въпроси като „Какво искате да упражнявате днес?“ или „Кое от тези неща искате да започнете да учите?“.

  • Не сравнявайте представянето им с това на други деца.

  • Опитайте се да давате обратна връзка за усилията им, например: „Харесва ми, като гледам как се упражняваш.“ Когато коментирате резултатите, не наблягайте върху положителните качества на детето изобщо, а по-скоро върху конкретното постижение; например, кажете: „Нарисува много красива рисунка“, вместо: „Ти си страхотно дете!“ Когато искате да коментирате нещо, което детето може да подобри, опитайте се да предложите алтернативни стратегии като „Можеш да опиташ да използваш повече цветове в тази част на рисунката“, вместо общи негативни аспекти, като „Твоята рисунка не се получи много добре.“

Статии с още полезни идеи