Глава 09 - Масовото избиване в Уейкоу

Глава девета - Масовото избиване в Уейкоу

Религиозната група, известна като Клонка Давидова, живеела в своята комуна, която те наричали „Планината Синай“, край Уейкоу, Тексас. На 19 април 1993 г. агенти на правителството на Съединените щати атакували техният затворен лагер и убили беззащитни жени и деца, използвайки военни танкове, огнехвъргачки, и отровен газ. Близо 100 невинни души изгубили живота си. Това, което прави тази трагедия толкова ужасна е, че хората от Клонка Давидова не бяха направили нищо, с което да провокират тази атака от страна на американското правителство.

Хората от Клонка Давидова се разбирали добре с хората от околната общност. Те имали определени религиозни вярвания, които ги правели различни от другите църкви, но и тогава много от т. нар. „стандартни“ църкви се различавали една от друга. Техните религиозни различия със сигурност не били извинение за правителството на Съединените щати да унищожи техния дом и живот, и то без съдебен процес. Първата поправка към Конституцията гарантира правото да се покланяме на Бог, според както ни диктува собствената ни съвест, но правителството напълно пренебрегна това право при касапницата в Уейкоу.

Изключително важен момент, който трябва да се разбере е, че почти всичко, което правителството и медиите съобщиха за тези хора, беше лъжа. Много от т. нар. „експерти“ изнесоха свидетелски показания, които накараха по-голямата част от хората да повярват точно обратното на истината. Поради тези широко разпространени лъжи, много малко хора знаят какво в действителност била Клонка Давидова и много малко хора знаят какво точно се случило по време на обсадата в Уейкоу. Изказаха се лъжи, за да се направи опит да се оправдае по всевъзможни начини намесата на правителството там.

Първата поправка към Конституцията заявява, че правителството не трябва да приема НИКАКЪВ закон, отнасящ се до религията. Конституционните права на Клонка Давидова бяха напълно игнорирани. Убийците бяха виновни за най-жестоки престъпления, но напълно се измъкнаха от отговорност.

„Миналата година, в утрото преди Великден, Шърли Бъртън, говорител на Църквата на адвентистите от седмия ден получила ужасяващо телефонно обаждане. От другата страна на линията бил религиозен служител от Австралия, който предупредил, че на следващия ден щяла да избухне експлозия от насилие в Уейкоу, Тексас, в сектата, включваща десетки бивши адвентисти. Мъжът получил предупреждението от родители на член на сектата.

„Родителите току-що казаха, че ще има самоубийствено клане", каза Бъртън, добавяйки, че в ума й били образите на 1978-те самоубийци при Джим Джоунс и 900-те неговите последователи в Гаяна.

Църковните власти предали сведенията на полицията в Уейкоу и Великден преминал без инциденти. Но мирът имал кървав край в неделя, когато членовете на сектата започнали да стрелят по федералните агенти“ (The Washington Post, March 3, 1993).

Думите „култ“ и „секта“ са използвани по всяко време от правителството или от новинарските медии, когато искат да хвърлят подозрение или да дискредитират определена църковна група.

„Миналата пролет служители на Църквата на адвентистите от седмия ден разбрали от свои колеги в Сидни, че от Клонка Давидова планират масово самоубийство за великденската неделя. По същото време Държавният департамент получил информация от източници в Австралия, че групата на Кореш струпва оръжие и планира самоубийство. Държавата предала информацията на АТФ [Правителственото бюро за алкохол, тютюн и огнестрелно оръжие], което започнало своето разследване през юни [1992]“ (Newsweek, March 15, 1993).

И двете статии разкриват разпространението на злонамерени слухове относно Клонка Давидова. Нищо от това не било вярно. Дейвид Кореш, лидерът на групата, научил че от АТФ искат да получат пълна информация за него през юни 1992 г. Кореш поканил представители на АТФ да дойдат в комуната и да огледат навсякъде, където пожелаят. Трагично е, но от АТФ отказали да отидат.

Обсадата на комуната започнала на 28 февруари 1993 г. Вместо просто да почукат на входната врата, 100 агенти на АТФ нахлули в комуната, за да арестуват Дейвид Кореш. Кореш често излизал да тича извън комуната и правителството можело да го арестува по това време, но служителите на правителството не били заинтересувани толкова от арестуването на Кореш. Правителството искало конфронтация. Въпреки че не били заплашени, служителите на АТФ и ФБР открили огън с автоматични оръжия пред входната врата и стените, знаейки, че вътре има невинни жени и деца.

По време на обсадата четирима агенти на АТФ били убити. Тези четирима агенти, които умрели на 28 февруари, били бодигардове на Бил Клинтън от времето на Демократическата конвенция преди Бил Клинтън да стане президент. Тези четирима агенти били единствените федерални агенти, които умрели в обсадата при Уейкоу. Видеолентата на Линда Томпсън, озаглавена „Уейкоу - голямата лъжа", показва, че тези агенти не били убити или застреляни от Клонка Давидова. Лентата показва как агентите влизат в комуната през прозорец на горния етаж. После тя показва как стреля друг агент на АТФ отгоре, от покрива по прозореца, през който тези агенти тъкмо влезли. Тези четирима агенти, бодигардове на Бил Клинтън, били убити от техните собствени хора!

Има много въпроси относно трагедията при Уейкоу, на които никога не е било отговорено. Защо Бил Клинтън стигнал до такива крайности в Уейкоу? През 1987 г. имало проблеми в комуната. Имало стрелба между Дейвид Кореш и последователите му, и Джордж Роден и неговите последователи. Седем члена на Клонка Давидова по онова време, заедно с Дейвид Кореш били арестувани, обвинени и съдени за опит за убийство. Според прокурора по случая, окръжният прокурор на областта Макленън, Вик Фийзъл: „Нямахме проблеми. Ние по-скоро се отнасяхме с тях като с човешки същества, отколкото като към група бунтовници. Те бяха изключително любезни хора. След процеса, въпреки че не бяхме съгласни с всичко, в което те вярваха и казаха, мнозина от персонала доста им симпатизираха“ (Houston Chronicle, March 1st, 1993).

Този акт на правителството представлява цинична демонстрация на власт, която била посрещната със страх и паника от страна на хората от Клонка Давидова. Ако федералното правителство се беше обърнало към хората от Клонка Давидова и бяха говорили с тях, те щяха да им дадат това, което искаха.

Кореш и друг път е имал сблъсък с федералните власти. На 21 април 1993 г. в телевизионно интервю, Хенри Макмеън, който притежавал магазин за оръжия в Уейкоу, заявил: „Дейвид Кореш закупи от мен оръжие на стойност най-малко $ 50 хил. През юли 1992 г. служители на АТФ дойдоха в магазина ми и попитаха за Кореш, и оръжейните му покупки. Обадих се на Дейвид Кореш, докато агентите на АТФ бяха още в магазина. Кореш ми каза, ако има проблем, да им кажа, да отидат при него. Предложих да заведа агентите в комуната „Планината Синай“, за да видят оръжията, които Кореш беше поръчал, но те отказаха“.

През 1987 г. Кореш бил изключително отзивчив, а и после отново - през 1992 г. Очевидно имало някаква зловеща причина, поради която федералните агенти, под ръководството на Бил Клинтън, извършили такава жестокост при „Планината Синай“. Нека разследваме истинската причина за убийствата в Уейкоу. Ако Дейвид Кореш беше главната цел на правителството, защо той не беше арестуван по мирен начин, така че да не бъдат отнети толкова много невинни животи? Твърденията или по-скоро лъжите на АТФ бяха, че Кореш никога не е излизал вън от комуната, където можело да бъде арестуван. Пол Фата, член на Клонка Давидова, който бил извън комуната, изпълнявайки поръчки, когато нападението започнало, направил този коментар, публикуван в много медии: „Дейвид Кореш, други и аз, много често тичахме три мили надолу по пътя извън комуната. Защо той не беше арестуван тогава? Ние бяхме извън имота няколко пъти. Защо Кореш не беше арестуван по време на едно от тези излизания извън комуната или когато е бил в Уейкоу“?

Знаели ли са членовете на Клонка Давидова, че са нападнати от федерални агенти? Дейвид Тибодау, оцелял от нападението в Уейкоу, бил интервюиран в Националната телевизионна програма „Последна афера“ на 3 май 1993. Той заявил, че един от членовете на Клонка Давидова - Уейн Мартин, учил в Харвард за адвокат, се обадил на 911 малко след като федералните агенти нападнали комуната. Той бил пренасочен до друга агенция и човекът казал: „Здравейте, момчета, как я карате там“? Уейн Мартин изкрещял в слушалката: „Стрелят по нас! Убиват ни! Ще избият всички ни“!

Тъй като всички обаждания до 911 се запазват, изглежда, че това телефонно обаждане би било лесно да се потвърди, както заяви репортерът от „Последна афера“ - Мари Гарафоло: „Този запис се превърна в спорен въпрос, който полицията отказва да предостави на пресата“. Нямало абсолютно никакъв отговор на това спешно обаждане до 911. Защо не? Само хората, работещи за властта, която мрази нашите свободи, би могла да направи подобно нещо. Йезуитът Бил Клинтън, положил тържествена клетва, че напълно се подчинява на Конституцията, пренебрегна Конституцията в мерзостта, която се случи в Уейкоу.

„Ето, в това виждаме огромната сила на Католическата църква. Именно чрез тези йезуитски нареждания, които държавниците са принудени да изпълняват не в полза на държавата, към която те принадлежат, но в полза на църквата, която ги контролира. Тук тези въпроси от най-секретно естество се дискутират и решават“ (M.F. Cusack, The Black Pope, Marshall Russell & Co., p. 106).

Трябва да обясним, че наименованието „Черен папа“ е име или титла, дадена на върховния йезуитски генерал, който вероятно е най-могъщия човек в света. Той остава напълно на заден план и малцина дори знаят за него.

Нека нашето следващо разследване се насочи към обвиненията за физическо или сексуално насилие в комуната „Планината Синай“. Джеймс Том, бивш член на Клонка Давидова, бил най-големият критик на Клонка Давидова. Той заявил, че Дейвид Кореш нанасял побой над неговата дъщеря (на Том) в продължение на 30, 40 минути, а Том, който стоял там, не направил нищо да го спре. Ако Дейвид Кореш действително е нанасял побой над неговата дъщеря за 30-40 минути, как един баща би се страхувал толкова много, че да не се намеси и да го спре?

Том заявил, че Кореш бил копие на Чарлс Менсън. Ако Кореш бил копие на Менсън, защо Том изобщо се е присъединил към него?

Когато на 21 деца беше позволено да напуснат центъра „Планината Кармил“, Houston Post обяви: „ Децата бяха в добро психическо състояние, освен това бяха много добре образовани“. Всъщност децата, които напуснали „Планината Синай“ изобщо не били малтретирани нито физически, нито психически, морално или психологически.

„Дейвид Кореш бе превърнат в демон от онези, които бяха най-виновни за клането, превърнат в абсолютно ненормално чудовище. Боб Рикс - човекът, отговорен за масовото убийство в Уейкоу, заяви, че Дейвид Кореш е класически социопат. Рикс беше отговорен за това, което се случи в Уейкоу“ (The (UK) Observer, April 22, 2001).

Главният прокурор Джанет Рино го нарекъл „опасен престъпник“. Журналистът от „Уорт Нюз“ - Бил Томпсън, го нарекъл „гнусен масов убиец“, а Бил Клинтън го нарича „опасен, ирационален и вероятно луд“.

Тези хора практикуват това, което Владимир И. Ленин съветва: „Наречи своя враг това, което си ти и винаги говори точно обратното на това, което е истина“. В опита им да оправдаят своето злодеяние, Дейвид Кореш бил превърнат в демон.

Друго, най-ужасно престъпление на убийците от Уейкоу е, пръскането с отровен газ в комуната срещу жените и малките деца.

„Отровният газ е забранен съгласно Парижката конвенция за химическите военни вещества. Съединените щати не могат да го използват във война. Той е незаконен, но те го използваха срещу техните собствени граждани“ (The Washington Times, April 23, 1993).

Бенджамин Гарет, изпълнителен директор на Службата за контрол върху химическите и биологическите оръжия заявява, че този вид газ е една от най-жестоките отрови, които правителството би могло да използва срещу малки деца. Снимки от трагедията показаха малки деца, почернели от огъня, с извити назад гръбчета в явно най-ужасна смъртна агония.

Хората, издали заповедта да бъде използван този газ в комуната в Уейкоу, нарекли Дейвид Кореш с някои ужасни имена. Те също заявили, че са разпръснали този газ в името на децата. Ужасните имена, с които е наречен Кореш се отнасят за тях, за същите тези хора - Бил Клинтън, Джанет Рено и Боб Рик, които убиха тези деца в Уейкоу. След толкова много престъпления, извършени в Уейкоу от хора на високи позиции, ние се обръщаме към последиците от трагедията там. Много пъти едно събитие може да бъде разбрано по-добре от събитията, които се появяват след него. Кой има полза от това? Щяха ли да бъдат приети някакви спорни закони, които да унищожат конституционната свобода? Беше ли това отплата за нещо, извършено в миналото?

Две седмици след избиването в комуната „Планината Синай“, Джон Чафа - сенатор от Роуд Айлънд, призовал за нов закон, който представлявал национална забрана за притежание на пистолет. Това означавало да бъдат забранени продажбата, притежанието, вноса и износа на пистолети. Ако предложението на Чафа бъдело прието като закон, той щял да забие дълбок клин във Втората поправка към Конституцията на Съединените щати, в която се казва: „… правата на хората да притежават и носят оръжие не трябва да се нарушават“. Всеки закон за оръжието, който Конгресът приема, е нарушение на това право. Кой иска да обезоръжи американските граждани? Никой не иска да бъде диктатор на нация, която притежава 200 милиона оръжия. Когато гражданите на една нация са въоръжени, където правото им да притежават оръжия не е нарушено, процентът на престъпленията е изключително нисък.

В Швейцария всеки човек е задължен в дома си да има оръжие, включително оръжие за нападение. Престъпления в Швейцария почти не съществуват. В щатите и градовете на Америка, които позволяват на хората да носят оръжие, процентът на престъпленията е изключително нисък. По времето на Втората световна война Хитлер искал да нахлуе в Швейцария. Швейцарците му казали, че може да изпрати армията си през границата, но нито един от неговите офицери нямало да се завърне. На няколко пъти Хитлер издавал заповеди за нахлуване в Швейцария, но неговите офицери просто не се подчинявали. Швейцария останала неутрална и в безопасност по време на войната. Кой намразил Конституцията от самото начало? - От самото създаване на тази страна йезуитите се опитват да унищожат Конституцията. Те наричат Конституцията „сатанински документ“. Великият френски генерал Лафайет веднъж казал: „Смятам, че ако свободата на тази страна – Съединените щати – бъде унищожена, то ще стане с помощта на тези лукави римокатолически йезуитски свещеници, защото те са най-хитрите и опасни врагове на гражданските, и религиозните свободи. Те са предизвикали повечето войни в Европа“ (Eric Jon Phelps, Vatican Assassins, Halycon Unified Services, p. 54).

Йезуитите използвали своя човек Бил Клинтън, за да го накарат да извърши убийствата при Уейкоу. Така се надявали да могат да прокарат нередни закони, които ефективно биха премахнали впоследствие Втората поправка към Конституцията. Лесно е да се идентифицират йезуитите и техните марионетки в Конгреса на САЩ, защото те са онези, които непрекъснато се опитват да прокарат рестриктивно законодателство за оръжието. Има и друга причина за Уейкоу, която Бил Клинтън разкри на 19 и 23 април 1993 г. Това изявление е направено в Розовата градина и може да бъде намерено в пресата.

„Искам да кажа, както направих и вчера, че много съжалявам за загубата на душите в тази трагедия в Уейкоу. Много се надявам, че други, които ще бъдат изкушени да се включат в култове и да се ангажират с хора, като Дейвид Кореш, ще бъдат възпрепятствани от ужасните сцени, които са видели през последните седем седмици. Силно се надявам, че трудните ситуации, пред които федералните агенти бяха изправени там и с които те непоколебимо се справиха, в други случаи в бъдеще ще бъдат по-добре овладени, и по-добре разбрани поради това, което е било научено сега“.

С думите си Клинтън дава едно предупреждение и заплаха към всеки, който би се осмелил да се присъедини към религиозна група, която била т. нар. „култ“. За Клинтън и неговите агенти култът е група, която не е част от нито една основна религиозна организация.

Всяка голяма религиозна организация е инфилтрирана и превзета от йезуитите. Те искат всички да останат в основния поток, така че да могат по-лесно да бъдат индоктринирани. Всички, останали извън главните църкви, биха били по-трудни за промиване на мозъците. Според бившия йезуитски свещеник Алберто Ривера всички основни църкви са превзети през 1980 г. Д-р Ривера обясни, че когато бил под крайната клетва на йезуитите, му било казано, че трябва да бъде даден таен знак от йезуитите в световен мащаб, когато икуменическото движение успешно ще ликвидира протестантизма, в подготовката за подписването на Споразумение между Ватикана и САЩ.

Знакът трябваше да бъде даден, когато президентът на САЩ положи клетвата за президент, обърнат с лице към обелиска. За първи път в историята на Съединените щати заклеването в церемониите беше преместено в западното крило на Капитолия и президентът Рейгън се обърна към паметника Уошингтън. Това се случи на 20 януари 1981 г.“ (Jack Chick, The Godfathers, Alberto Part Three, Chick Publications, page 26).

Уейкоу е предупреждение да не се присъединяваме към независима църква, където истината за папството и антихриста биха били разкрити. Бил Клинтън декларира, че Уейкоу е просто загрявка и ще се случи отново с всяка конфронтираща се религиозна група! Звучи ли това като думи на някой, който би защитил конституционните права на американските граждани или звучи като йезуит, който провежда плановете на папството?

„Не забравяйте, че на тайния конгрес в Чиери беше решено, че протестантството трябва да бъде напълно премахнато. (…) Католиците трябва да бъдат изпълнени с омраза към всички еретици [еретик е всеки, който не вярва в католическата религия, всеки който се противопоставя на папата и всеки, който вярва, че папата е антихриста](…) Трябва да се борим до смърт с ересите. (…) Те малко се замислят, че йезуитите могат да им запушат устата с цензура и пламъци, и един ден ще бъдат техните господари“ (Hector Macpherson, The Jesuits in History, Ozark Book Publishers, Appendix I).

Бил Клинтън бил йезуит, решен да изпълни плана на йезуитите в Чиери. Папа Йоан Павел II го заявил много ясно.

„Прозелитиращата дейност на сектите и новите религиозни групи от Америка е сериозна пречка за евангелизирането [това, което той има предвид е, че има независими религиозни групи, които пречат на хода на папството да превземе света](…) Успехът на прозелитизма на сектите и новите религиозни групи в Америка не може да бъде игнориран. Той изисква от църквата на континента задълбочено изследване, което да бъде извършено във всяка нация и на международно ниво. (…) За да се отговори ефективно на предизвикателството на сектите, има нужда от подходяща координация на инициативите сред епархиите, насочени към постигането на по-ефективно сътрудничество чрез общи проекти, което ще доведе до по-добри резултати“ (Pope John Paul II, The Challenge of the Sects, Exhortation, Article 73).

Всички тези нови религиозни групи имат едно общо нещо; всички те вярват, че злата антихристка система на библейското пророчество е папството. Малахи Мартин обсъжда тези групи и казва, че „те са предназначени да претърпят серии от жестоки шокове и мутации, тъй като волно или неволно, се адаптират към новия глобализъм, плод на по-мощни групи. (...) Няма начин никоя от тях да може да поддържа жизненост и прогресираща сила, освен ако не позволи или изтърпи нейният провинциализъм да бъде разширен отвъд границите, които традиционно са наблюдавани. (…) Като групи, те е трябва да се сблъскат с лоши алтернативи или ще станат напълно и реално глобализирани. (...) Или ще се запазят като групи, намалявайки броя и влиянието си и накрая ще изгубят своята идентичност, като оперативни части в един Нов световен ред“ (Malachi Martin, The Keys of This Blood, Simon and Schuster, pp. 291, 292).

С други думи на всеки, който се съобразява с йезуитския план за света, ще бъде позволено да живее, а онези, които не го правят, ще преживеят Уейкоу! Уейкоу е предупреждение, че йезуитите искат да върнат света в нова мрачна епоха, в която целият свят става роб на папата. Ако някой не се подчини на папството, ще бъде третиран като хората в „Планината Синай“. Ето една последна мисъл. Ако сте президент на Съединените щати или главен прокурор по времето на клането в Уейкоу и не искате да отровите малките деца с отровен газ, бихте ли имали власт да спрете това? Разбира се! Всичко, което трябва да направите е, да вдигнете телефона. Фактът, че Бил Клинтън и Джанет Рено не го направиха, за да спрат това зверство, е доказателство, че това клане се е случило по тяхно желание.

Край на Девета глава