"През втората половина на ІХ век България бе онази страна в Европа, където Кирило-Методиевото дело можеше да има най-благодатна почва за развитието си. Не само поради приобщаването си към формиращото се европейско семейство на християнските държави и народи, но и поради дългото продължило тук търсене на подходяща писмена култура."
акад. Васил Гюзелев
В епохата на Ранното Средновековие са живеели много отличителни, необикновени и интересни личности. Но за нас българите най-значимите и запомомнящи се фигури от този период са солунските братя - Кирил и Методий. Със своето забележително книжовно дело те стават един от важните фактори за огромния културен напредък в съдбата на славянските народи. За своята работа, която повлиява на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която служи за писменост на езика староцърковен славянски. Азбуката кирилица, създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес от различни славянски народи.
Братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. На 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа.
11 май 1863 г. се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.