Космос
Космическо пространство или Космос (на древногръцки κόσμος – „свят“, „Вселена“) в широк смисъл на думата е Вселената, разглеждана като едно цяло. В по-тесния и най-разпространен смисъл това е пространството отвъд гравитационното влияние на Земята и нейната атмосфера, наред с други астрономически обекти. В най-тесен смисъл космос е пространството около атмосферата на всяко небесно тяло, включително Земята.
Граници на атмосферата и космоса
Няма определена граница между земната атмосфера и тази среда. Обикновено се смята, че космическото пространство започва на височина от 80 до 120 km от земната повърхност. Нарича се външно пространство, за да се разграничи от въздушното пространство (и земните площи). В Космоса има много галактики, една от които е Млечният път – галактиката, в която се намира Слънчевата система, а в нея и Земята. Дълго време хората са вярвали, че в Космоса има и други планети, обикалящи около далечни звезди, но учените никога не са знаели къде да ги търсят. През XXI век това се променя. Днес астрономите са потвърдили съществуването на повече от 900 извънслънчеви планети, като броят продължава да расте. Някои астрономи смятат, че има поне 100 милиарда планети само в нашата галактика.
Космосът не е напълно празно пространство (т.е. не е идеален вакуум): той е вакуум, съдържащ междузвездна материя с много ниска плътност (съвсем малко частици, предимно плазма от водород и хелий), малки количества кислород (остатък от взрив на звезди), електромагнитно излъчване, магнитни полета, космически прах, космически лъчи от неутрино, както и малко познати форми на материя, като хипотетична тъмна материя и тъмна енергия. Всъщност, във Вселената всеки от тези компоненти допринася за общото количество на веществото, според оценки, в следното съотношение: студено кондензирано вещество (0,03%), звездна материя (0,5%), неутрино (частици без маса, 0,3%), тъмна материя (25%) и тъмна енергия (75%). Физическата природа на последните две форми е все още неясна. Известни са само някои от техните свойства поради гравитационните ефекти, които отбелязват при движението на галактиката, от една страна, и от ускореното разширение на Вселената, от друга. Проучванията показват, че 90% от масата в повечето галактики е във формата на тъмна материя, която взаимодейства с другата материя чрез гравитационни, но не и електромагнитни сили.
Основната температура, определена от реликтовото излъчване от Големия взрив, е –270,45 ° C (2,7 ° К). Плазмата между галактиките представлява около половината от барионната (обикновената) материя във Вселената. Тя има числена плътност по-малка от един водороден атом на кубически метър и температура милиони градуси по Келвин, а локалните концентрации на тази плазма са кондензирани в звезди и галактики. Междугалактичното пространство заема по-голямата част от обема на Вселената, но дори галактиките и звездните системи се състоят почти изцяло от празно пространство.