Космонавти
Юрий Гагарин
Юрий Алексеевич Гагарин (на руски: Ю̀рий Алексѐевич Гага̀рин) е съветски офицер, полковник, военен пилот и космонавт, първият човек в историята на човечеството, който извършва космически полет.
Полетът се провежда на 12 април 1961 година с космическия кораб „Восток 1“, който извършва пълна обиколка около Земята.
След космическия полет Гагарин придобива световна известност и получава множество медали и отличия, сред които Герой на Съветския съюз – най-високата награда в СССР. След полета с „Восток 1“ Юрий Гагарин е част от резервния екипаж на „Союз 1“, който се разбива при приземяване. Заместник-директор е на Центъра за подготовка на космонавти край Москва, който по-късно получава неговото име.
Гагарин загива при катастрофа с пилотиран от него самолет през 1968 година.
Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, близо до град Гжатск (днес в Гагарински район, Смоленска област, Русия). Семейството му е на селяни-колхозници: баща Алексей Иванович Гагарин (1902 – 1973 г.) е дърводелец в колхоза, инвалид, а майка му Анна Тимофеевна Матвеева (1903 – 1984 г.) е доячка в колхоза. Първите години от живота си прекарва с родителите си в село Клушино. В детските си години е най-обикновено момче, което с нищо не се отличава от връстниците си.
На 1 септември 1941 г. той започва да ходи на училище, но на 12 октомври същата година селото е окупирано от немците и учението му се прекъсва за почти година и половина. Семейството е изгонено от къщата им и си прави землянка преди зимата. Малко преди освобождението на селото сестра му Зоя и брат му Валентин са изпратени на принудителна работа на запад. На 9 април 1943 г. селото е освободено от Червената армия и занятията продължават. По това време Юрий обича да играе на баскетбол.
През 1945 г. семейството напуска напълно унищоженото от Вермахта с. Клушино и се заселва в разрушения гр. Гжатск (дн. Гагарин), Смоленска област. Тук през 1949 г. завършва шести клас на Гжатското средно училище. От есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище № 10.
През декември е приет във ВЛКСМ (комунистическа младежка организация в бившия СССР). Завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик (1951 г.). През август 1951 г. се записва в Индустриалния техникум в град Саратов. Занимава се активно със спорт.
Именно през тези години се увлича по авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за пръв път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. За това време има 196 полета и общо 42 часа и 23 минути във въздуха. На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник „Младежка заря“ публикува статия „Ден на летището“, в която се споменава името на Гагарин. „Първата похвала в печата значи много в живота на човека“, пише след време Юрий Алексеевич.
От 27 октомври 1955 г. е повикан да отбие военната си служба. Изпратен е в I-во Военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Чкалов (днес Оренбург), в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него с отличие на 25 октомври 1957 г., независимо от някои трудности[4], а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева. В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот[1]. Там извършва полети на военния самолет МиГ-15 в условията на полярните дни и нощи и открива, че му доставя удоволствие да лети. Към октомври 1959 година е направил 265 часа.
На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление с молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.
Георги Иванов
Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е български офицер, генерал-лейтенант. Той е първият български космонавт. Бил е народен представител в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.).
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Фамилното му име Какалов впоследствие е променено поради смешното му значение на руски език. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).
Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев.
На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников.
Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията.
Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.
След промените в България през 1989 г. Георги Иванов преминава в сферата на бизнеса. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 г. След прекратяване на италианското участие Георги Иванов заедно с Лилян Тодоров създават авиокомпанията „Ер София“ през 1991 г., която работи с 6 самолета „АН-12“, един „АН-26“ и „АН-24“. През 1998 г. компанията купува на изплащане самолети „ИЛ-76“ и АН-124 „Руслан“.
От 1999 г. „Ер София“ се занимава с изграждането на игрища за голф и хотели. Игрищата, построени в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.
Георги Иванов е народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981 – 1990 г.) и в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.). От 1981 г. до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП Членува в Националния съвет на ОФ, в управителния съвет на Асоциацията на участниците в космически полети (1985 г.) и в Българското астронавтическо дружество (1988 г.).
На 10 март 2004 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант и награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и по повод 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса.
Георги Иванов е автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).
По случай 35 години от полета на Георги Иванов, известната журналистка и радиоводеща Божана Димитрова, издаде книгата „Разговор с първия космонавт на България“.
Награди
Звание „Герой на Народна република България“ и орден „Георги Димитров“ (1979 г.).
Звание „Герой на Съветския съюз“ и орден „Ленин“ (1979 г.).
Орден „Стара планина“, първа степен, с мечове (2004 г.).
Звание „Почетен гражданин на Ловеч“ от 29 април 1979 г. за полета с космическия кораб „Съюз 33“.
Военни звания
Лейтенант (1964 г.).
Старши лейтенант (1967 г.).
Капитан (1972 г.).
Майор (1978 г.).
Подполковник (1979 г.).
Полковник (1984 г.).
Генерал-майор (1989 г.).
Генерал-лейтенант (10 март 2004)
Със съпругата от първия си брак, Наталия Русанова, имат дъщеря, внучка и правнучка.
С втората си съпруга Лидия имат син, внучка и внук.
Георги Иванов се занимава със ски, риболов, пчеларство и голф в свободното си време.
Александър Александров
Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ (излитане) заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних, Станция Мир и Союз ТМ-4 (за кацане). Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
Александър Александров завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР, Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега доктор).
През 1977 г. Александров е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка.
Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. Поради технически проблеми космическият полет на Георги Иванов е прекъснат по-рано и не се изпълнява програмата за изследване, която е предвидена за този полет.
След допълнително споразумение между България и СССР се подготвя изпращането на втори български космонавт. През юни 1988 г. Александър Александров става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.
Военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. На 26 април 2002 г. е удостоен с висше военно звание бригаден генерал. Награден е с орден „Стара планина“. С указ № 246 от 11 декември 2013 г. за особено големите му заслуги за укрепване и развитие на въоръжените сили е повишен във висше военно звание в резерва генерал-майор. На 13 март 2019 г. „за големите му заслуги за развитието и укрепването на въоръжените сили, за дългогодишната му и безупречна служба и за приноса му за националната сигурност на Република България“ е награден с орден „За военна заслуга“ първа степен.
В родния му град Омуртаг на площад „Александър Александров“ има монумент „Космонавт“. Статуята представлява модернизиран и футуристичен сборен образ на космонавт. Нейни автори са двама казанлъшки скулптори – Доко Доков и Димитър Койчев.
1988 – Герой на Народна република България и Орден „Георги Димитров“.
1988 – Герой на Съветския съюз, кавалер на Орден Ленин.
2003 – Стара планина, първа степен във връзка с 15-годишнината от втория съветско-български полет.
2011 – Медал „За заслуги в усвояването на космоса“ на 12 април 2011 г., Русия – за голям принос в развитието на международното сътрудничество в областта на пилотираната космонавтика.
Летец-космонавт на България
о. р. Бригаден генерал (26 април 2002)
о. р. Генерал-майор (11 декември 2013)