Ако имате по-голямо кърмаче, около и над годинката, вероятно много от Вас, особено в малките часове на нощта си казват – край, това беше, ще го отбия, не мога повече, искам да се наспя!“ защото кърмачето Ви не просто заспива на гърда, то спи на гърда, буди се многократно през нощта, реве, ако не получи исканото, катери се по вас и най-много обича да спи с гърда в устата и пелена върху лицето Ви! И покрай целия този терор, някак Ви се струва естествено, че ако махнете кърменето, то и терорът ще спре. Същото чувате и от близки и не толкова близки хора, значи сигурно е така?

Е, да, ама не съвсем. Точно затова ще ви говоря днес, или по-точно защо отбиването не е единственото решение и какво можем да направим за да подобрим съня на детето и нашия собствен без да отбиваме. 

Да започнем с това как спим, за да разберем защо бебето се буди толкова често. Вероятно повечето от вас знаят, че сънят е различни видове или т.нар. бърз сън и спокоен сън, като спокойният е най-общо унасяне, повърхностен и дълбок. Тези видове сън се редуват в цикли, като между циклите има едни кратки контролни пробуждания. При възрастните, се повтарят 4-6 цикъла по време на една нощ, при децата са повече, тъй като циклите са по-кратки и се изравняват с тези на възрастните някъде около 2та годинка. Това означава, че бебетата и малките деца имат повече контролни пробуждания.

  Но, защо изобщо се будим нощем и как така възрастните не се будят, Вие конкретно си знаете, че ако не беше бебето, щяхте да си спите като пън поне 8ч непробудно! Обаче, всъщност всички се будим, просто не си спомняме. Будим се за да проверим дали всичко е наред – къщата на мястото ли си е, удобно ли ни е, имаме ли нужда от завиване или развиване, всички крайници ли са добре и т.н. След това, ако всичко е наред – заспиваме отново. Но, ако да речем ни се пие вода и се налага да отидем до кухнята, да извадим чаша, да пуснем водата да се източи малко, да си налеем и да пием, тогава понякога може да се събудим окончателно и когато се върнем в леглото, да ни е по-трудно, а понякога и невъзможно да запим (например ако е ранна сутрин). В такъв случай, какво правим – правим обичайното нещо, което правим когато лягаме да спим – прегръщаме възглавницата, заставаме в любима поза, дръпваме завивката и т.н., всеки си има начин, който му казва, освен че обстановката е нормална и подходяща за заспиване и, че всичко с него е наред и може да спи. И в повечето случаи – запиваме.

Какво се случва при бебетата и малките деца, обаче? От една страна, те все още нямат изграден собствен механизъм за заспиване и им трябва някаква външна помощ, а от друга, често заспиват на едно място, а контролното пробуждане се случва на друго, например заспива в прегръдките на мама с гърда, а се събужда само в кошарата и това ги плаши, затова бебето подава сигнал, като се разплаква и се успокоява когато получи познатото му нещо. И така, с времето децата се научават да заспиват по определен начин, кърмените деца, най-често се научават да запиват с гърда, защото е най-лесно и удобно, и това, разбира се е напълно нормално и очаквано. Покрай различните скокове и кризи, през които минават и влошаването на съня покрай тях, този навик се затвърждава съвсем и понякога, в даден момент започва да пречи на съня, като кара детето да се буди да търси „приспивателното“ на всеки цикъл и да не му позволява да заспи без него. Ако към това прибавим режим на сън и бодърстване, който не е оптимален за конкретното дете, скокове в растежа и никнене на зъби, получаваме бебе, което се буди през час и не може да спи по друг начин, освен върху мама с гърда в устата. Това влошава съня не само на мама, но и на самото бебе. Но защо, тогава, отбиването да не е сигурно решение на проблема? Отговорът е много прост, защото проблемът не е самото кърмене и гърдата, а начинът по който заспива детето и това, че то има нужда от външна помощ за да го направи. Махането на гърдата няма да премахне автоматично нуждата от помощ за заспиване. Ако не подходим с разбиране и търпение към нуждите на детето, може вместо да подобрим съня, с отбиването още повече да го влошим, или при рязко отбиване и опити за приучаване към самостоятелно заспиване, да травмираме детето. Защото гърдата не е само храна и приспивателно, тя е спокойствие, сигурност, утеха, близост. Опитайте се да си предстваите как бихте се почувствали, ако претърпите корабокрошение и се озовете сами в напълно непозната, тъмна, със странни звуци, среда, където всичко познато липсва. Дали ще успеете да заспите? Няма, при всички положения ще Ви е трудно и вероятно първите дни ще спите малко, трудно, накъсано и леко, ще се будите със стряскане, а след време ще си спомняте за това, като за един от най-тежките и трудни периоди в живота си. Е, бебето няма да си спомня точно какво се е случило, но травмата е същата и усещането за загуба, липса, страх и изоставяне ще си останат, макар и несъзнавани. Рязкото отбиване (както и рязкото приучаване към сън) има своето място и понякога се налага, но ако има възможност да се действа , следвайки нуждите на детето и естествения ход на нещата, винаги е по-добре.

И след като вече знаем всичко това,  какво, все пак можем да направим, за да спи нашето дете по-добре?

Първо, ако този начин на спане не ни пречи и всички се наспиваме – нищо! Казвам това, защото често се набляга, че е едва ли не лошо детето да заспива с гърда, а то не е, повечето деца сами успяват да изградят свои механизми за заспиване и постепенно гърдата отпада. Работим по въпроса, ако този начин на спане пречи на съня на бебето и на нас и усещаме, че няма да издържим още много. 

Първото важно нещо е да сме сигурни, че детето яде достатъчно през деня, а след това да разберем и колко, и кои са кърменията, които са за наяждане, и кои тези, които са само за приспиване. За 1-2 нощи, ще можем да ги установим, обикновено при хранене детето суче активно и преглъща, на около 1 година, обикновено такива кърмения са 2, толкова остават обикновено и доста след това. Тези кърмения е добре да останат, защото децата и след годинката имат нужда от майчина кърма. Заедно с проследяването на важните кърмения е добре да въведем и допълнителни помощници, т.нар. асоциации, за съня, като бял шум, шъткане, потупване, галене, каквото се харесва на Вас и бебето, след 6-7м може да се включва и подходяща играчка за сън, която винаги да е с детето, както е и с другите помощници – важно е детето да я харесва и приема. На този етап, кърменето все още си остава и нищо не пипаме в него, просто вкарваме и допълнителни неща докато го правим. След това започваме да опитваме да работим по разделянето на кърменето от съня, като може да сменим позата и да започнем да предлагаме гърда и веднага след вечеря например или преди да мием зъбите. Така ще задоволим част от нуждата от сукане и близост по-рано и детето ще е по-склонно да я намаляваме вечер, още повече, че вече ще има и друга обичайна подкрепа за заспиване в лицето на играчката, галенето и шъткането, например. Следва най-бавната и трудна част – след като вече сме подготвили всичко, да започнем да опитваме да откачаме детето от гърдата първо при унасянето, но преди да е заспало, лека-полека и още преди да се е унесло, т.е. след като се насуче и започне да се отпуска – откачаме от гърдата, ако започне да протестира – връщаме гърдата и повтаряме. На следващия ден забавяме гърдата с една идея повече, първите дни наблягаме на другите помощници, а когато детето започне да заспива само като подуши гърдата, лека-полека намаляваме и тях – забавяме погалването/потупването, когато детето започва да се унася, шъткането става по-тихо и така, докато дойде момента, в който детето заспива без гърда, само гушнато до нас, например. Когато детето не свързва кърменето със съня и може да заспива без него, кърменията за приспиване отпадат, като когато знаем кои са тези кърмения, може съзнателно да ги отлагаме повече, докато детето се научи да заспива без гърда. Ако сме достатъчно последователни и упорити, нещата се получават постепенно с грижа и за детето, и за нас, и с минимален стрес за всички, а и даваме възможност на бебето да намери своите начини за заспиване и как да го прави само. Защото то не се буди да ни тормози нарочно, то просто не знае как да спи по друг начин и има нужда ние да му помогнем, по същия начин, както има нужда и от мама и млякото ѝ. А, когато постепенно отпаднат нощните будения по 1000 пъти се оказва, че кърменето всъщност не е никакъв проблем и спокойно може да си продължи, докато и мама и дете са готови за окончателното му приключване. 

Ако, обаче, Вие мислите, че ще Ви е трудно да се справите сами, или имате нужда от по-конкретни насоки и помощ, не се притеснявайте да ми се обадите и да намерим най-подходящия начин за подобряване на съня, на Вашето дете и Вас, независимо как точно заспива! 

 Имайки възможността да общувам с много родители, с времето установих, че за огромна част от тях, един от сериозните проблеми в първите години е сънят. Както техният, така и този на децата им. Като проблем се очерта не само липсата на знания и умения за справяне с проблемите със съня, но и липсата на адекватни очаквания за това кога, как и колко спи бебето и детето. Често особеностите и нарушенията в съня на детето, толкова тормозят цялото семейство, че в опита си да се справят с проблема родителите създават друг проблем. Дали ще е преждевременно отбиване на детето, създаване на проблеми с формирането на сигурна привързаност, дори създаване на негативно отношение към детето и влошаване на отношението към него, вина и т.н., няма значение, важното е, че в такава ситуация винаги има губещи и страдащи, най-често всички замесени. 

Водещият мотив да започна да уча за консултант по-детски сън е желанието ми да помогна на семействата да се чувстват по-добре, да се наспиват по-добре, да знаят какво могат да направят, или да не правят в даден момент, да знаят какво могат да очакват, кое е възможно, полезно и желано за всички, и кое не е. 

 За мен е много важно да се следват нуждите на детето, но също и така да се напаснат нещата, че максимално да са задоволени и нуждите на всички в семейството. И точно към това ще се стремя - заедно да намерим баланса, от който се нуждаете, така че хем да помогнем на детето да получава нужното му количество и качество сън, хем да помогнем и на родителите да се чусвтват по-сигурни в себе си, да имат правилните очаквания, да могат качествено да помагат на детето и разбира се, да се наспиват по-добре, когато това е проблем.