Йордан Васев Зашев е роден на 19 август 1940, но е записан официално в съвета 10 дни по-късно на 29 август. Израства в село Друмохар (Западна България). Баща му Васе е от Паунската махала, а майка му Димка от съседното село Еремия.
Първите двадесет години от живота си, Зашев прекарва сред хълмовете на Осоговската планина и недалеч от древния град Кюстендил, прочут със своите минерални извори и лечебни бани. Още на четиригодишна възраст започва да извежда овцете на семейството, опознавайки околните гори и река Елешница. Така се захранва любовта и трайната връзка със земята и планината.
Легендата за Осоговската планина – за златното сърце, скрито в недрата ѝ – е едно от най-загадъчните и вдъхновяващи предания, предавани от поколение на поколение. Според местните жители, това сърце притежава магическа сила и закриля онези, които живеят в хармония с природата и пазят чистота в мислите и делата си.
В духа на тази легенда израства и Данчо – момче със златно сърце и дълбока връзка с планината.
Лична книжка, издадена 1970 г. / снимка Даниела Калева
Готов за слизане 300 метра под земята с колеги от отводнителната шахта в Рудник "Кремиковци". Зашев е по средата / от архива на Зашеви
Лична книжка, издадена 1981 / снимка Даниела Калева
След завършване на военната си служба като танкист в Мичурин, през 1960 г. Йордан Зашев напуска Друмохар с майка си и се установява в село Кремиковци, Софийско, сега кв. Кремиковци.
Там той поставя началото на своя професионален път в тежката индустрия. През периода 1960-1974 г. работи в рудник Кремиковци като шофьор.
Зашев заминава за Коми, Русия (бивш. СССР) през 1974 г. Там той работи четири години като автокранист с руска бригада, заета със строителство на мостове.
През 1978 г. започва работа в Металургичния комбинат "Кремиковци", отдел Студено валцоване на ламарина, работейки със сплотена бригада металурзи.
От 1980 г. до смъртта си през 1983 г. се труди като миньор и взривик в отводнителната шахта на рудник "Кремиковци".
Всред суровите условия на индустриалния труд, Зашев често прекарва време в планината като място за отдих и възобновяване. В почивните дни често предприема туристически преходи, кара ски, събира гъби или пикници със семейството си сред природата.
Благодарение на своята планинарска дейност и годините труд в индустриалния сектор, Зашев развива висока издръжливост на голяма надморска височина, както и психическа и физическа устойчивост. Професионалният му опит включва работа в среди, сравними с условията в планината – студ и вятър в Коми, високи температури в металургията и недостиг на кислород в подземни рудници. Работата в бригади, където се изискват координация и точност, изгражда у него дисциплина, постоянство и умения за ефективна работа в екип.
През 1963 г. Зашев сключва брак с Павлина Костадинова Петрова, с която имат дъщеря – Ириана Йорданова Зашева (р. 1964).
През 1967 г. се оженва за Лиляна Васева Гарева, с която имат две деца – Даниела Калева (Йорданова Зашева) (р. 1968) и Пламен Йорданов Зашев (р. 1979). Зашев има двама внуци, една внучка и един правнук.
Ириана Зашева е специалист по недвижими имоти в София и има син Васил, който работи в областта на информационните технологии.
Д-р Даниела Калева, музиколог по образование, живее в Австралия със съпруга си проф. Петко Стефанов Калев, сина им Стефан и внука им Якоб.
Инж. Пламен Зашев, специалист по HVAC системи, живее в София и има дъщеря Адриана, която се занимава със спорт.
Ириана, Пламен и Даниела (Бистрица, 2024)
Ириана и Пламен (1997)
Лиляна, Пламен, Даниела и Петко (Мальовица, 2025)
Петко, Стефан и Даниела (пл. Була, Австралия, 1993)
Йордан Зашев пред микрофона / от архива на Зашеви
Пламен и Йордан (1983) / от архива на Зашеви
С Лиляна в Ленинград, сега Скт Петербург (1977) / от архива на Зашеви