Embedded Files
Йордан Зашев на хижа Мальовица
Началото (1977–1979)
Началото (1977–1979)
След като се завръща от Коми през 1977, Зашев започва работа в тръбопрокатното производство на металургичният комбинат „Кремиковци“.
Там става един от първите членове на туристическо дружество „Чавдар“. Участва в различни спортни тренировки, турове и състезания, като алпиниадите на скалите при прохода Вратцата.
Първото му изкачване на връх извън граница е на вр. Митикас (2 918 м), Олимп, Гърция, през 1979 г.
Ветераните на ДР "Чавдар" към Металургичния комбинат "Кремиковци" Стайко Анастасов и Йордан Зашев
Ветераните на ДР "Чавдар" към Металургичния комбинат "Кремиковци" Стайко Анастасов и Йордан Зашев
Участие в експедиции на ДР "Чавдар" (1980–1982)
Участие в експедиции на ДР "Чавдар" (1980–1982)
Европейски Алпи - вр. Монблан и вр. Матерхорн (1980)
Европейски Алпи - вр. Монблан и вр. Матерхорн (1980)
През 1980 г. Йордан Зашев осъществява едно от най-впечатляващите си алпийски постижения. Заедно с групата на ТД „Чавдар“, той покорява два от най-емблематичните върхове на Европейските Алпи: вр. Матерхорн (4 478 м) и вр. Монблан (4 808 м). Това са два от най-емблематичните и технически предизвикателни върхове в Европейските Алпи, а изкачването им в рамките на една алпийска програма представлява съществено постижение за всеки алпинист.
Матерхорн (4 478 м) е един от най-предизвикателните върхове в Алпите, отличаващ се със стръмни технически маршрути и внезапни промени във времето, което прави успешното изкачване значимо постижение за всеки алпинист.
Монблан (4 808 м), като най-високия връх в Европейските Алпи, изисква отлична физическа подготовка и умения за придвижване по ледници и височинни терени, което превръща изкачването му в едно от ключовите доказателства за алпийска издръжливост и майсторство.
Изкачването на Монблан и Матерхорн в един и същи сезон през 1980 г., когато наличното оборудване и информационната подготовка са значително по-ограничени спрямо днешните стандарти, представлява постижение от висока алпийска класа, изискващо техническа умелост, физическа издръжливост, надеждна аклиматизация и способност за справяне с динамични и рискови условия, поставящо успеха сред значимите спортно-алпийски достижения за онова време.
Йордан Зашев се върна се с разкази за Алпите, Италия и Франция и най-вече с дълбоко впечатление от срещите му с други алпинисти и музеите посветени на алпинизма и планинските гидове: или в Червиния (Италия, Casa delle Guide di Cervinia) или в Шамони (Франция, Musée des Guides, през 1980 г., днес Maison de la Mémoire et du Patrimoine). Той беше трогнат от уважението към дългогодишна традиция на планинските водачи и от начина, по който техният дух и история продължават да се почитат и предават.
Пътуването до Западна Европа през 1980 г., когато гражданите на комунистическите държави рядко получават разрешение да напускат страната, представлява само по себе си изключително събитие — първи досег с един различен, свободен и впечатляващо подреден свят, който оставя силен отпечатък. Въпреки изкушенията и факта, че двама участници от групата решават да останат на Запад, Йордан Зашев се завръща в България, воден от своя морал, чувство за отговорност и дълбока привързаност към семейстовото си и родината.
Памир'82 - Изкачване на вр. Ленин по маршрута Липкин
Памир'82 - Изкачване на вр. Ленин по маршрута Липкин
Изкачването на връх Ленин (днес вр. Абу Али ибн Сина) (7 134 м) по маршрута Липкин представлява височинно алпийско предизвикателство от най-висока категория. То изисква прецизна аклиматизация, работа в екстремни условия над 7 000 м, преминаване на обширни ледници и нестабилни снежни полета, както и безупречна координация в екип за справяне с високорисковите участъци по трасето.
Пътуването на изток за експедицията в Памир разкрива пред него една напълно различна човешка среда – смесица от култури, езици и характери в средноазиатските съветски републики на бившия СССР (днес Киргизстан и Таджикистан). Беше впечатлен от уникалната смесица между сурова планинска среда и стари традиции в тези високопланински райони. Разказваше за срещите му с киргизи, таджики, руснаци и с представители на други съветски републики и гостоприемството на местните хора.
Памир'82 - Постижения, награди и отличия
Памир'82 - Постижения, награди и отличия
Диплома за изкачване на пик Ленин по маршрута Липкин
Награда за проявено "спортно майсторство и мъжество"
Отличие като първенец
Посвечение написано от Проданов на титулната страница на книгата му Лхоце 8501: На западната страна (София: Медицина и физкултура, 1982) подарена на Зашев
Влиянието на Христо Проданов
Влиянието на Христо Проданов
След присъединяването на Христо Проданов към ТД „Чавдар“, Зашев открива алпинизма и се посвещава на него целенасочено. Тази среща бележи началото на интензивна подготовка.
С поощрението, и техническото познание и опит на Проданов, Зашев напредва бързо участвайки в алпиниади, преходи и катерене с висока трудност в България.
От членове на клуба, Христо Проданов и Йордан Зашев бързо стават приятели и започват да катерят заедно.
👉 Прочети повече
Йордан Зашев стоящ в дясно, на хижа Мальовица с приятели. Човекът, който е седнал долу в ляво е Коце - алпинист който живееше в стаите зад Клуба на алпиниста в Кремиковци.
Клуб на алпиниста в Кремиковци
Клуб на алпиниста в Кремиковци
Зашев поема инициативата да открие Клуб на Алпиниста в село Кремиковци (сега квартал на София), на мястото на бившата бакалия в бл. 27.
Клубът бързо се превръща в ресурсен център и място за срещи на планинари и алпинисти от района.
След смъртта му на вр. Ловница на 9 декември 1983 г. в Рила и преди погребението, му тялото му бе изложено за поклонение. Хора от квартала, района и отдалеч пристигнаха, за да отдадат последната си почит.
Подготовка и квалификация за отбора на първата българска експедиция Еверест'84
Подготовка и квалификация за отбора на първата българска експедиция Еверест'84
През 1982 и 1983 г. Йордан Зашев води интензивна подготовка като част от разширения състав на първата българска експедиция до Еверест ’84 и в края на същата година е включен в окончателния екип. Присъствието му в този елитен отбор представлява изпълнена мечта и ключов връх в неговото алпийско развитие.
В рамките на подготовката той осъществява серия от височинни изкачвания, сред които пик Елбрус (5 642 м) в Кавказ, както и трите най-високи седемхилядници в Памир: пик Ленин (7 134 м, днес Абу Али ибн Сина), пик Корженевска (7 105 м, днес Озоди) и пик Комунизъм (7 495 м, днес Исмоил Сомони).
По време на подготовката за Еверест’84, Йордан Зашев демонстрира изключителна височинна издръжливост и техническа стабилност, осъществявайки изкачвания на първенците на Кавказ и Памир при екстремни условия, които проверяват и надграждат способностите на целия отбор. С това той затвърждава позицията си сред най-силните български алпинисти от своето поколение, доказвайки подготовка, дисциплина и надеждност, характерни за елитните височинни катерачи.
Участници в подготовката за Еверест ’84 по време на лагер-сбора през лятото на 1983 г. в Памир (Йордан Зашев е с червен пуловер и стои прав, шести отдясно наляво) / Снимка - Петко Тотев
Участници в подготовката за Еверест ’84 по време на лагер-сбора през лятото на 1983 г. в Памир (Йордан Зашев е с червен пуловер и стои прав, шести отдясно наляво) / Снимка - Петко Тотев
Злополука по време на тренировка за експедицията Еверест'84 на вр. Ловница, Рила
Злополука по време на тренировка за експедицията Еверест'84 на вр. Ловница, Рила
В края на 1983 г., след дълги подготовки, окончателният състав на първата българска експедиция до Еверест е вече определен. В началото на декември е организиран лагер-сбор на Мальовица, който трябва да подготви участниците за предстоящото голямо начинание. Именно по време на този лагер, при изключително опасни зимни условия, настъпва трагедията: на 9 декември 1983 г. Йордан Зашев загива, повлечен от снежна дъска в района на връх Ловница.
Подробностите около случилото се са описани от Николай Петков – ръководител на групата, в която участват още Петко Тотев, Слави Дерменджиев и Тодор Григоров. В своя свидетелски разказ („Dancho – Yordan Zashev (Данчо – Йордан Зашев)“, 1984, в блога Nikolay Petkov’s Climbing) Петков уточнява, че задачата на екипа за този ден е била да премине по парапетите, поставени предишния ден по маршрутите „ВИФ“ и „Класически“ на връх Ловница.
Петков разказва как Зашев поема начело, проправяйки път през дълбоката снежна покривка по лавиноопасните склонове, докато останалите изчакват на безопасно разстояние. В подножието на стената групата се разделя: Петков и Тотев поемат по маршрут „ВИФ“, а Зашев, Дерменджиев и Григоров – по „Класически“. Малко под върха Дерменджиев и Григоров спират под една скала, за да подредят инвентара си, докато Зашев започва самостоятелно слизане след изкачването. Само секунди по-късно се откъсва снежна дъска, която го повлича надолу по скалите.
За повече детайли, вижте Николай Петков. „Dancho – Yordan Zashev (Данчо – Йордан Зашев)“, CMStory Blog, достъп на 25 ноември 2025, https://npetkov.cmstory.com/blog/dancho-yordan-zashev-1984
.
Алпиниста и писателя Людмил Янков „Стъпки във въздуха“ също пише за нелепата смърт на приятеля и съотборника си. В последната си проза - един ден преди той да загине не далеч от Зашев, Янков дава едно подробно, достоверно описание на обстоятелствата около гибелта на Зашев и чрез прецизните си наблюдения и ясно разбиране и съчувстие, разкрива житейската философия на Зашев и трудностите, които го съпътстват.
Людмил Янков. „Стъпки във въздуха“, в Стената, Върхове и хора (София: ИК „Одисея Ин“, 2017), 220–231 или „Людмил Янков – алпинистът с нежно сърце. Стъпки във въздуха от Стената“, 360mag.bg, достъп на 25 ноември 2025, https://www.360mag.bg/posts/19576
Паметни плочи на скала при базовия лагер под пик Еверест / снимка - Петко Тотев
Паметни плочи на скала при базовия лагер под пик Еверест / снимка - Петко Тотев
Page updated
Google Sites
Report abuse