Заповядайте на новата ми изложба "Шапка Ви свалям" - 12-26 март 2025 г., Регионална библиотека "Любен Каравелов", Русе! Откриване: 12 март, 17:30 ч.
Смърт: 2025-09-18
Третини и погребение: 2025-09-20
2025-10-27
Ти ще бъдеш на 40,
аз – на 40 и …
И ще е мокър на очите ириса
от некапнали още сълзи.
Ти ще бъдеш на 40,
с прошарена от времето коса
и навярно ще ти липсва мириса
на откъснати от мен цветя.
Ти ще бъдеш на 40,
негласно ще се питаме, нали:
- „Какво остана от мечтите ни?“
- „Играят там, пред нас, игри.“
Ти ще бъдеш на 40,
аз – на 40 и …
Аз вярвам – любовта взаимна е,
и тя тогаз ще ни крепи.
Звън на коледна камбана -
пак ще се роди Христос...
3 месеца сме без Диана
и живота ни е вечен пост.
Постни са боите на тъгата,
няма колорит във дните ни,
мъка се е настанила във сърцата,
побеляха без време косите ни.
Косата отдавна била е наточена,
ракът дошъл мълчешком.
А душата - красива и светеща,
устреми се към райския дом.
Домът ни пуст е и студ го сковава,
и няма разумно оправдание
за раздялата с любов такава
и за незаслуженото ни страдание.
Страданието ще е път към Рая
и звън на камбана ще ни води напред
до момента, в който най-накрая
ще бъдем отново прегърнати с теб.
Не умирай, когато заспиват звезди;
не умирай, светът е за двама!
Ти за мене си жива, точно както преди,
даже теб, даже теб да те няма…
Твоят мъж си оставам, макар външно друг.
Не сънувам, светът е за двама!
Аз оставам завинаги твоя съпруг,
даже теб, даже теб да те няма…
Даже теб да те няма на белия свят
пак рисувай картини с най-прекрасния цвят,
с твоето име, с твоето име!
- „Не посрещай зората без обич за мен!“
- „Не посрещам, светът е за двама!
Свещ огрява портрета ти всеки мой ден,
ала мен без тебе ме няма…“
Аз не мога да свикна с живота си нов;
вече зная- светът е за двама!
Ще ме грее пак твоята нежна любов,
само теб, само тебе те няма…
4 месеца (2026-01-18)
Две рози червени върху гроб един -
безпощаден и черен е Свети Валентин.
Сякаш Трифон разрязал е мойто сърце…
аз оставям бонбони и преливам с винце.
Кръстът паметен бял е като твойта душа -
полетяла в безкрая, търсеща красота,
на Земята създала най-прекрасни платна,
във земята посяла семе от вечността!
Без вечеря на свещи ще завърши деня.
Свещ огрява ликът ти на портрета сега:
все така си усмихната, лъчезарна дори,
любовта ми в сърцето все за теб ще гори!
5 месеца (2026-02-14/18)
Момина сълза
Ти обичаше цвете със име
на разплакана малка девойка.
Аз дарявах ти, но обясни ми
то защо те привличаше толкоз?
Та нима си предчувствала болка
като Дева Мария, родила Христос?
И смирено-уверена мълком
си си носила кръста кат‘ мост.
Между два свята душата ти бяла
свързва нашето утре и вчера сега:
подранила ли бе или закъсняла
за споделяне с теб любовта?...
2026-03-15
Малка свещ църковна запалете,
пламъкът мъждукащ погледнете,
тихо в мислите си се вглъбете,
спомени за близки съживете.
Гробът хладен сега посетете,
поставете тихомълком цвете,
с тамян храната прекадете,
за душите им се помолете.
Мъката в сърцето приютете,
после вкъщи се върнете…
Тях не ги забравяйте, помнете,
но в живота продължете!
Смъртта ти, предполагам, е седмаче,
родено в деня, в който ти отлетя;
понякога хлипа, а друг път- плаче,
пък после се смее, щом носим цветя.
Тя мляко не суче, а жадно кръв смуче,
сърцето притиска и спира дъха.
Приятел (до гроб) ѝ е дивото куче,
което предъвква домашна храна.
Пълзи уверено напред, не спира,
неумолимо следва хладната си цел:
сред хората да броди и събира
душите земни във небесен безпредел.
Смъртта расте, но не старее.
На някои „леко им спестява“ старостта;
към други- искрено злобее
и кисела е щом им види дързостта.
2026-04-18
Любов завинаги – Росица Кирилова
- „Покойна съм, когато си край мене –
не може да се случи друго лошо.“
- „Щом теб те няма, идват дни студени,
до гроба коленича и се моля.“
Така живеем с теб в едно беззвучие –
и всяка нощ ти идваш във съня ми.
Сами прошепват устните: „Обичам те!“,
Цветя полагам, все за теб събрани.
Припев: (×2)
Живее в нас любов завинаги!
Смъртта е само пауза, не отричане.
В забързания ден, в забързания ден
успявам да ти кажа пак: „Обичам те!“.
Обичам те!
Не вярвай ти на хорски предразсъдъци –
те не разбират колко се обичаме.
И няма край да има нещо истинско,
една любов, надхвърляща живота ни.
Припев: (×2)
Живее в нас любов завинаги!
Смъртта е само пауза, не отричане.
В забързания ден, в забързания ден
успявам да ти кажа пак: „Обичам те!“.
Обичам те!
Обичам те!
2026-04-17
2026-06-18
Безглаголно безвремие
Минало незабравимо:
щастие неудържимо,
ароматно, погалимо.
Настояще на просяк-
кръст, тамян и восък,
пръст на гроба плосък.
Бъдеще - съвсем неясно;
във гърди - сърце натясно,
глуха самота, ужасна.
Миражи
От година вярвам във миражи.
В парка, в кафене или зад мене-
зная, някак пак ще се покажеш
да ме изненадаш с поглед нежен.
Образът ти свети във съня ми,
твоята усмивка стопля моят ден.
В спомена за тебе няма драми
и щастлив съм, весел, окрилен.
И надявам се от някъде да знаеш
колко силно те обичам и сега;
аз прегръщам вместо теб- миражи -
на съдбата ни свръхтежката шега.
2026-09-02
Габрово
Със тебе сме пак на небето
от една и съща страна;
аз минавам по нова пътека,
‘дето лятос обраства с трева.
А земята разделя ни временно:
аз отгоре, отдолу пък ти.
Как да нося стоически бремето
и да търся сред сълзи мечти?
Нищо ново – търкаля се Слънцето
и години остават назад…
И наоколо все си е същото,
а в сърцето ми – истински ад!
То, небето, си свети в очакване,
за да спусне надолу дъга,
по която да се заизкачваме,
да си спомним със теб любовта.
Нека чака, така му е писано:
да приема там гости без ред.
Ти роди се, с талант бе орисана!
Ти си моя житейски късмет!
Със теб ще сме пак на небето
от една и съща страна:
от онази, от която прегърнати
ще огряваме тази Земя.
Русе, 2026-08-22 @ 16:30 часа
На тази дата, точно преди една година, дъхът на Диана Diana Georgieva престана да изпълва нейните дробове.
Нейният свободолюбив дух и прекрасната ѝ душа остават сред нас, за да осветяват пътя ни напред!
Моля за разбиране, ако днешните ми публикации ви се струват разхвърляни и крайни. Такива са и чувствата у мен- тъга по изгубеното, благодарност за преживяното, сила в настоящето и надежда за бъдещето.
В месеците, когато Диана преминаваше през тежки изпитания, излезе песен, която се нарича "Гореща година". В нея ме разчувстваха кадрите на мъже, останали без любимите си жени.
След смъртта ѝ, тази изгаряща година на тъга по изгубеното, направи това, което сме имали, създали и продължаваме да имаме - още по-ценно за сърцето ми.
ПП: Халид Бешлич, един от изпълнителите на песента, почина от рак по-малко от месец след Диана. Бог да го прости!
Hej, čekat ću te
Sve dok ti usne rumene
Ne zašute
Hej, ljubit ću te
Sve dok mi suze ne zamagle
Sive pute
Godino vrela
Dino Merlin feat. Halid Bešlić - Godino vrela
https://youtu.be/_tyeuEWUvcM
Момичето, съпругата и майката - жената, която се променяше и във всяка своя роля ставаше все по-истинска, все по-нежна, все по-обичаща!
Жената, която с таланта си намира път към сърцата и душите на приятели, познати и непознати!
Жената, на която съм благодарен за всичко!
Diana Georgieva - ти си в живота ми една,
една-единствена жена,
една-единствена,
една за цял живот!
Ти си в живота ми една,
една-единствена жена,
и за това, че си с мен -
благодаря ти!!!
Слави, Йордан и Ку-Ку Бенд - Аз съм твоят мъж
Диана имаше оргомна душевна сила. Тя умееше да привлича като скъсява дистанцията, при това без да навлиза в личното пространство на другия.
Имаше силата да носи кръста си без да се оплаква нито за миг.
Благодарим на всички приятели, които ни протегнаха ръка по време на лечението ѝ, както и след нейната земна смърт.
Вие давате сили на децата и мен да продължим напред!
Sometimes in our lives we all have pain
We all have sorrow
But if we are wise
We know that there's always tomorrow
Lean on me, when you're not strong
And I'll be your friend
I'll help you carry on
For it won't be long
'Til I'm gonna need
Somebody to lean on
Sheridan Brass - Lean On Me
Християнският празник на надеждата отбелязваме само ден преди смъртта на Диана. В един oт последните ни разговори, когато тя имаше сериозни проблеми с дишането, в желанието си да ѝ дам кураж, ѝ припомних латинската фраза "Dum spiro spero" („Докато дишам, надявам се“ или „Докато съм жив, имам надежда“).
Надежтата идва с всеки нов живот, с всеки нов месец, с всеки нов ден!
Je veux pour toi l’amour, le rare et le précieux
Toute la beauté du monde à portée de tes yeux
Les poings chauffés à blanc, je forge pour demain
Tes bonheurs que je souhaite aussi grands que les miens
Demain c'est toi
Je te donne les clés qui ouvrent tous les coffres
Je pulvérise les murs des prisons que l’on t’offre
Je cours à l’infini pour ne pas te laisser
Tout c’que je n’t’ai pas dit c’est parce que tu le sais
Zaz - Demain c'est toi
https://youtu.be/WdYaGt_sm3Q?list=RDWdYaGt_sm3Q
So this is who I am
And this is all I know
And I must choose to live
For all that I can give
The spark that makes the power grow
And I will stand for my dream if I can
Symbol of my faith in who I am
But you are my only
And I must follow on the road that lies ahead
And I won't let my heart control my head
But you are my only
We don't say goodbye
We don't say goodbye
And I know what I've got to be
Immortality
I make my journey through eternity
I keep the memory of you and me inside
Fulfill your destiny
Is there within' the child
My storm will never end
My fate is on the wind
The king of hearts
The joker's wild
We don't say goodbye
We don't say goodbye
I'll make them all remember me
'Cause I have found a dream that must come true
Every ounce of me must see it through
But you are my only
I'm sorry I don't have a role for love to play
Hand over my heart I'll find my way
I will make them give to me
Immortality, oh, baby
There is a vision and a fire in me
I keep the memory of you and me inside
We don't say goodbye
We don't say goodbye
With all my love for you
And what else we may do
We don't say goodbye