Съществуват различни теории за това какво точно представлява сънят.
Според една от тях сънищата са обикновена психологическа реакция на всички чувства и усещания, които сме преживели през деня. Те имат за цел да поддържат паметта. Картините, които виждаме в съня, са следствие от реорганизацията на информацията, постъпваща в мозъка, която се извършва през нощта.
Възможни са два варианта: образите да са сбор от спомените, които ще бъдат „архивирани“ и запазени в паметта, или напротив – съвкупност от преживяванията, които ще бъдат „изтрити“ и съответно забравени.
Психоанализата обаче предлага много по-интересна теория. Според Фройд сънят е вход към нашето подсъзнание този огромен резервоар от картини, образи, Усещания, емоции и желания, които са цензурирани от нашето съзнание и съответно са недостъпни в будно състояние. В този смисъл ролята на съня е да ни помогне да опознаем по-добре самите себе си и да решим по този начин много от проблемите, които утежняват в една или друга степен живота ни.
От тази гледна точка дори кошмарите са полезни, защото те са знак за някакво страдание - трудност, през която преминаваме, или вътрешен конфликт, който търси своето разрешение. Ето защо те се повтарят през дълги периоди от живота ни - докато не решим съответния проблем. Като осмисляме съдържанието на тези мъчителни сънища, ние обръщаме внимание на онези аспекти от характера или живота си, които по една или друга причина сме потиснали или пренебрегнали, и по този начин си осигуряваме възможността да живеем в мир със самите себе си.
Сънищата изваждат на повърхността всичко онова, което ни притеснява и плаши, и така ни помагат да се разтоварим от вътрешното напрежение и да избегнем всички психически смущения, които биха могли да последват: умора, депресии, фобии, неврози, агресивно поведение и др.
И докато тълкуването на сънищата все още е твърде спорна материя, механизмът на съня, макар и в най-общ план, вече е разгадан. Какво точно се случва, след като заспим? В будно състояние чрез сетивата човешкият мозък възприема картини и образи от околния свят. По време на сън обаче сетивата не работят, без значение дали сънуваме кучета, котки, змии, растения, други хора и т.н.
И тъй като умът не получава външна информация, той трябва да използва връзката между съзнанието и подсъзнанието, за да сглоби модела на заобикалящия го свят. А подсъзнанието складира субективни данни като страховете, желанията, очакванията и т.н. Ето защо картините, които виждаме насън, често пъти са много различни от реално заобикалящата ни действителност.