БИОГРАФИЯ

Ранни години

Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда Кокаличева от съседното на Доганхисар село Тахтаджик, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. След като турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо, на 6 май (Гергьовден) 1861 година той излиза предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти.

Участие в обединението на Италия и Критското въстание (1866 – 1869)

През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието „Капитан“. След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.

МОЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ

Аз мисля, че Капитан Петко войвода е смел,храбър и юначен български войвода,сражавал се в продължение на десетилетия с поробителите на българския народ. Изживял своя живот с достойнство и посрещнал смъртта със загадъчна усмивка.

Боян Желязков 4в клас

МОЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ

Aз мисля, че Петко войвода е много смел. Разбирам защо той учавства в обединяването на Италия и в Критското въстание през (1866-1869). Искам да притежавам неговата смелост и храброст, защото той е заслужил титлата Капитан именно с храбростта си, защото ще ми помогне в трудни моменти, каквито той е преживял.Ако бях компизитор или поет, щях да напиша стихотворение за неговата смелост.

Ученик от 4в клас