Embedded Files
Биография
Роден 1775 г. Осеновлаг или Лозенградско, Османска империя
Починал 1863 г. (88 г.) Тулча Османска империя или Браила Влашко
Вълчан Войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество митове и предания, бродещи из българските земи, а точната му съдба е обвита в мистерия. Поради факта, че няма конкретни исторически извори и данни за житейския му път, той е един от образите, които са оставили ярка следа в родния фолклор. Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо си е изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник. Вълчан другарувал и с Индже войвода, Христо войвода и Кара Кольо. С последните построили Устремският манастир, наречен затова „Хайдушки“ в Сакар планина, а с поп Мартин и другите – Манастира 7-те престола в Стара планина. Така Вълчан се издигал в нещо като главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис.Водил дружина, Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска. С побратимите си в хайдушкия занаят построил 2 манастира.Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но намирал и стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел – да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.След неспокойните хайдушки години Вълчан войвода се установява на постоянно местожителство в големия български град Тулча в Северна Добруджа. Тук той създава семейство, като се жени за монахинята Епраксина, от която има четири деца .Сведенията за Вълчан Войвода са толкова противоречиви, че дори рожденото му име остава загадка. Съществуват теории, според които то е било Вълко Бимбелов или Вълчан Пандурски. Най-разпространената хипотеза за месторождението му пък посочва района на Странджа. Смята се, че е роден в периода между 1770 – 1780 година, като се знае, че на младини е бил овчар.
Паметникът на
Паметникът на
Вълачан войвода,
Вълачан войвода,
който се намира в село Раювци.
който се намира в село Раювци.
Отрядът му непрекъснато нападал керваните, пратени от Цариград, които събирали местните данъци. Освен верните си четници, Вълчан имал още едно стратегическо предимство – разполагал с шпионин, внедрен в най-близкото обкръжение на самия султан. Смята се, че този човек бил Кара Емин ага и именно той давал информация на войводата кога и къде ще преминат керваните, превозващи златото към цариградската хазна. Само за няколко години Вълчан войвода и четниците му натрупали несметни богатства. Те не само обирали преминаващи през проходите кервани, но и намирали римски, тракийски и старобългарски съкровища.
Легендата разказва, че със събраното злато войводата помагал на бедните българи като строил къщи и манастири. Не щедростта на Вълчан обаче била основната причината юнакът да бъде възпят в народното творчество, а закрилата, която оказвал на народа си срещу кърджалиите. Именно началото на XIX в. било белязано от все по-честите набези на кърджалийски разбойнически орди, които обикаляли, ограбвали и малтретирали местното население. Фолклорът е съхранил историята за манастир, който е ограбен от разбойници, а богохулниците обесват попа на едно дърво и на тръгване го подпалват.
МОЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ
Гергана Гушева 4в клас
Вълчан войвода е бил изключителна личност, съчетала в себе си много качества, нужни на българите по онова тежко време. В условията на робство българите са имали нужда да се обединят и да вярват в нещо и някой, който да ги избави от теглата им и да им вдъхне вяра, която да им даде сили да се борят срещу поробителя и неправдата. Тези копнежи и надежди се сплитат в митичния образ на Вълчан войвода. Той е смел, непримирим и борбен човек, който показва ,че всеки трябва да се бори за това, което е негово и това ,което обича.
Може би легендата за годеницата му е олицитворение на българската земя и стремежа му да я освободи и опази. След смъртта и Вълчан не се предава и продължава да се бори.
Хората, предавайки легендата през поколенията, предават и този стремеж за борба и непримиримост. Борба, която рано или късно ще успее. За да я има отново свободна България.
Вълчан войвода е бил един от многобройните народни закрилници ,който чрез делата си е показвал на хората пътят към сбъдването на най - съкровените им желания : Свободна земя, където да отглеждат свободни деца.
Йоан Матеевски 4в клас
Вълчан Войвода е един от най-справедливите и борбени закрилници .Едно от неговите действия най-много ми привлече вниманието.Той присвоява злато от забогателите по нечестен начин и парите, които взима ги дарява на бедните за изхранване и строеж на къщи и храмове.
Неговите положители качества са смелост,честност и чувство за справедливост.Те го изграждат като велик борец за свобода и защитник на бедните и слабите. Първоначално е бил сам ,а в последствие към неговата добра кауза се присъединяват много доброволци с чувство за свобода и справедливост.
Ако живеех през тези години,аз бих се борил заедно с него рамо до рамо!
Весела Димитрова 4в клас
Вълчан Войвода е един от легендарните личности на България, той е човек, който казва, че всеки трябва да се бори сам за това което иска да
постигне. Вълчан Войвода е един от закрилниците, който чрез делата си не показват болка и слабост. Със закрилата, която дава на народа си и със стремежа да освободи България, той се изявява като един от първите борци за национално освобождение.
Вълчан Войвода се дава за пример на нашата държава .
КАК СТАВА ВЪЛЧАН ХАЙДУТИН
За рождена година на Вълчан Стоянов Вълчанов се приема 1775—а.
Според един текст през 1793 г. той и брат му Костадин, с 40 години по-възрастен от него, отиват при дядо Делю. Той ги свързва с Христо войвода, прочут по Странджа и Сакар. Вълчан тогава бил на 18 години, висок, едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи, с мустаци… А кое го накарало да стане „горско пиле”? Според преданието – обичайната причина: Залюбил овчарят лична мома на име Рада, но нея харесвал и турчинът Исмаил ага. За да откаже съперника, той пратил хора да го пребият и заплашат, а девойката грабнал. Но лесно ли се плаши бъдещият харамия. С другари, Вълчан нахлул в дома на насилника и забил нож в гърдите му. В пукотевицата обаче Рада е ранена, а по-късно умира. За младежа път назад няма – хваща гората и скоро събира под синия си атлазен байрак, със златен рис на него, около 70 човека. Покрай отмъщението започват и да грабят богатите насилници. Разчуло се из Странджа и Сакар за четата. Придошли още момци, стигнали до 200 души.
От този период Вълчан е с Поп Мартин. Близък съратник им е и Кара Кольо, по-късно – байрактар на Инджето. Техен байрактар пък станал Стоян Берберина. Четата започнала да привлича все повече хора, едни – да мъстят за поругани чест и достойнство, други – да направят пари с хайдутлука. При Вълчан имало и турци. Един от тях – Емин ага, издигнал се до писар на хазнатаря, имал задача да го информира кога и откъде ще минат керваните с данъци. Хайдутите ги нападали и обирали. Това е и един от източниците на огромното им богатство. Но също така вероятно е четата наистина да е попаднала на римски и тракийски съкровища при митарствата си из земи – средища на много култури. Факт е обаче, че Вълчан разполагал със сериозно имане, което позволило на будния българин да въоръжи четата си с най-модерно оръжие от Австрия. Тя станала още по-боеспособна. Според разкази, войводата подпомагал и будни младежи да учат в чужбина. Знае се, че построил и каменен мост над река Резовска, помагал и на манастири.
Съществуват предания за не една и две пещери, които Вълчан войвода е използвал, за да съхранява несметните си съкровища. Богатството му е било голямо. Множество пещери и местности са били разкопавани от иманяри през последните два века в търсене на съкровищата. Със закрилата, която осигурява на народа и със стремежа си да възстанови България, той се явява като един от първите борци за национално освобождение. Съдбата на богатствата, които Вълчан и четата му натрупват все още е неизвестна, но нека се надяваме, че ако те съществуват, по-голямата част от тях са похарчени в името на неговия идеал – запазена и свободна България.
Легенда за съкровището на Вълчан войвода
Легенда за съкровището на Вълчан войвода
Вълчан войвода е фигура, за която до ден днешен иманярите говорят със страхопочитание. За него се носят легенди, че е успял да събере несметни богатства благодарение на страхотния си ум, с който обирал безчет хазни.
В народния фолклор той е описван като герой, а името му добива огромна популярност през XIX век. Той е бил закрилник на хората като са му приписвани черти, характерни за българските хайдути.
Любопитното е, че според много историци Вълчан войвода е съществувал наистина, а не е плод единствено на фолклора. Легендите за съкровището му до ден днешен предизвикват небивал интерес и мнозина са с опитвали да го открият, но безуспешно.
Златото на Вълчан войвода не спира да смущава съня на иманярите. Според легендата става въпрос за наистина несметно богатство, състоящо се от тонове злато, натрупано от българските чорбаджии и турските онбашии преди над 3 века.
В търсене на златото на Вълчан войвода
Неслучайно златотърсачите са го търсили къде ли не – в Родопите, в Стара планина, в Странджа и Сакар, където Вълчан войвода е кръстосвал постоянно, както и в Средна гора.
Сред най-популярните вярвания за съкровището на Вълчан войвода е това, че то е заровено в близост до родопското село Косово, което се намира в близост до Асеновград. Възрастните хора дори твърдят, че в тефтерчето на отец Мартин – сподвижникът на Вълчан войвода, е описано подробно как и къде точно е заровено имането.
Мистичната теория за съкровището: то е омагьосано и се отбранява от три вещици. Или от много тежка магия. Така иманярите си обясняват факта, че никой не може да намери и следа от огромното богатство. Тук не говорим за няколко торби пари, а за злато и златни предмети, които заемат огромна площ и трудно биха останали незабелязани.
Една легенда казва, че златото е наречено за освобождаването на България. Ако някой го похарчи за друго, ще бъде прокълнат.
Легендарен и митичен – с тези думи започва всеки популярен текст, посветен на Вълчан Войвода. Дали защото се нуждаем от герои или защото геройството за велика кауза печели сърцата и впечатлява ума?
Ето, Робин Худ прекосява 8 века от човешката историята и още вълнува хората. Само защото каузата му е да се подкрепят бедните.
Тогава какво да кажем за Вълчан войвода, чиято кауза е била още по-велика? Освобождаването на един народ. Освобождаване чрез откуп в размер на десетки мулешки товара чисто злато.
А, да! Богатството на Вълчан. Още един силен мотив за неговата мистична легендарност. Днешните читатели ахкат пред описанията на събраните от войводите под водачеството на Вълчан несметни богатства. Казват, че несметните богатства са били откраднати. Търсенето продължава. Човешкото въображение винаги ще се впечатлява от героите и закопаните съкровища.
Кой е Вълчан войвода?
Сега и аз ще употребя думата „легендарен“, за да подчертая недостига на фактология. Цялата история за Вълчан се гради върху легенди и предания, а иманярите още преследват най-важното за тях материално доказателство – картата на имането.
Първото изследване за Вълчан провежда Р. Боев малко след 9 септември. На него стъпват в някои тези авторите на книга внука на Вълчан – Иван Хаджииванов, и за Вътрешната добруджанска революционна организация. Изданието се сочи като източник на направено изчисление, според което Вълчан е роден през 1775 г., 100 години преди Освобождението на България.
Този последен век от турското робство е историческата ситуация, в която се развихря дейността на най-богатия и влиятелен български войвода.
Има спорове за родното място на войводата, за името на жена му, за главната случка, която го е поставила извън закона и го е направила хайдутин. Според едни източници, Вълчан войвода е добруджанец. В книгата за Иван Хаджииванов се казва друго – че дядо му Вълчан и целият му род са от Добруджа, а дядо му е Вълчан.
Според Р. Боев той е от несъществуващото днес село Пастелево, Лозенградско. Това родно място се потвърждава и от Ив. Богданов в „Бележити българи“. Авторът не е категоричен за годината на раждане, но дава доста точен период – 70-е години на 18 в.
Все пак част от изследователите настояват, че Вълчан се ражда в Добруджа в тегави времена. Политическата ситуация е описана в изследванията на проф. В. Тонев.
В последния век от османското владичество българското население се съпротивлява. Ответната реакция е терор и издевателства. Следващото последствие – формирането на хайдушко движение в Добруджанския край. Професорът споменава Вълчан като един от закрилниците на населението в онзи район на България.
Иманярска карта на съкровището на Вълчан войвода.
Загадъчната карта на Вълчан войвода
За картата, указваща пътя към имането на Вълчан войвода, се носят легенди. Във вече споменатия дневник на поп Мартин се казва, че огромното богатство е скрито в пещерата Общата Маара, намираща се над село Черни Осъм.
Свещеникът дори разкрива, че съществува и овнешка кожа, на която е начертана карта, показваща пътя до имането.
Най-търсената карта
Въпросната карта неслучайно е блян на иманярите от векове.
Смята се, че е подписана от самият Вълчан войвода и отец Мартин. На нея са начертани и точните указания на маршрута – тръгва се от Троянския манастир право нагоре, върви се срещу течението на река Черно Осъм и след около четири часа ходене се стига до Чаушов дол.
На големия християнски празник Благовещение в Девня, 25.03.2018 г., тържествено бе открита паметна плоча на великия българин Вълчан Стоянов Вълчанов, останал в националната памет като Вълчан Войвода, и разделил се със земния си път на този ден преди 139 години.
Събитието, което се състоя във възрожденския кът на парк „Разсадника“, събра на едно място представители на местната власт, културни дейци, граждани и медии. Патриотичната инициатива за увековечаване подвига на национални герои и бележити личности в Девня е на кмета Свилен Шитов, а откриването на паметната плоча днес е реализация на проект на Инициативния комитет за популяризиране делото и образа на Вълчан Войвода.
Вълчан войвода и Поп Мартин са хайдутували из смутни за Османската империя времена. Грабили кервани, завардвали проходи, слагали ръка дори на султански пари от събрани данъци. А се допуска, освен това, че при митарствата попаднали и на римско или тракийско съкровище. Златото било толкова много, че Вълчан, смятан и за радетел за свободата, пратил Мартин при руския император да договори откупуването й. Пратеникът трябвало да убеди Николай I да отвори с Турция война, да победи и донесе свобода за България. Разходите за това щели да бъдат поети от Вълчан. Щял да плати цялата кампания – оръжие, боеприпаси и храна, заплати на войниците и офицерите, пенсии, дори, за вдовиците на загиналите. Всичко – в злато!
„Той искаше да освободи Българското. Да откупи с злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царя, не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато има много – за пушки и топове, за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите”, пише по-късно самият пратеник.
След неуспешната мисия, на Вълчан не оставало нещо друго, освен да продължи с дружината си, хайдутуването из Странджанския край, Източните Родопи и Лозенградско: да бъде страшилище за едни, закрилник за други.
Историята помни Вълчан Войвода и много книги са вдъхновени от разкази и предания за него:
Изготвили:
Христо Георгиев
Йоан Матеевски
Гергана Гушева
Весела Димитрова
Ивайло Йорданов
Page updated
Report abuse