БИОГРАФИЯ

Роден е на 11 ноември 1830 г. в град Сливен, в кв. „Ново село“, от майка Съба и баща Иван, който бил заможен скотовъдец. Освен помощта, която оказва на баща си заедно с брат си Христо на Керемидената къшла (скалния масив Сините камъни край Сливен), Панайот търгува с добитък, работи като касапин и бакалин.

През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно, след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите Дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Желю, Божил Бахов, Стаменко и други, и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.

МОЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ

Възхищаваме се на неговата смелост,себеотрицание и жертвоготовност,защото е загърбил своите нужди и е посветил живота си на освобождението на България. Благодарение на това,че е имало хора като него, днес я има нашата родина. Бихме искали и в днешната трудна ситуация да има повече такива хора.

Ученик от 4в клас

Панайот Хитов и четата му

На 28 април 1867 г. четата на Панайот Хитов, със знаменосец Васил Левски, преминава Дунав при Тутракан и се насочва към Сливенския балкан. През месец май втора чета, под предводителството на Филип Тотю, навлиза в българските земи през Дунав при Свищов и също се насочва към Стара планина. Според плана двете чети трябва да се срещнат в планината и да продължат заедно. Смелите четници имат за цел да агитират българското население и да проучат настроенията и нагласата му за бъдеща борба. Четата на Филип Тотю е издадена на османците и е разбита при с. Върбовка. Оцелелите четници заедно с четата на Панайот Хитов тръгват по билото на Стара планина и се прехвърлят в Сърбия.