Вече повече от 40 дни на протести из цялата страна се иска оставката на правителството и на главния прокурор. Една от основните причини за нестихващите протести е общото чувство за непоносимост към начина на управление на България, че „така не се прави“ и „повече така не може“. В опит да се противодейства на протестите, членове на правителството правят изявления в медиите за големи икономически успехи в периода от средата на 2009 до сега, който за краткост ще наречем „периода Борисов“. Например, едно такова твърдение е, че от 2010 до сега брутният вътрешен продукт (БВП) на България се е удвоил. Други говорят за инвестиционната програма на правителството и големите строителни проекти, завършени от 2009 насам.

Какво обаче показват конкретните икономически данни? По-долу представям и разглеждам два факта за икономическото развитие на България по времето на „периода Борисов“, които според мен са по-малко известни на българската общественост и които заслужават повече публичност. Тези два факта могат да се обобщят накратко като: 1) икономическо изоставане и 2) инвестиционна стагнация. Сега по-подробно.

1. Икономическо изоставане

Сред икономистите има широк консенсус, че най-добра мярка за темпа на икономическо развитие на една държава е ръстът на реалния (т.е. коригиран за инфлация) брутен вътрешен продукт (рБВП). Корекцията за инфлация е от ключово значение за всеки анализ на макроикономически данни – иначе държави като Венецуела и Зимбабве по време на техните хиперинфлационни кризи биха били считани за най-бързо развиващите се държави в света.

Следователно нека проверим ефекта от „периода Борисов“ върху рБВП на България. За съжаление няма друга България, която да не е преминала през „периода Борисов“ и не е възможно да се направи перфектен експеримент. Но ако можем да намерим държава от ЕС, която е по принцип близка до България като икономическо развитие и потенциал, можем да използваме тази държава и нейната траектория на развитие като контролна за нашия анализ.[i] Подходяща за целта е Румъния, която беше приета в ЕС заедно с България. Освен че Румъния е добра контролна държава, сравнението между двете държави е интересно само по себе си, тъй като в България е добре известно, че двете държави вървяха заедно през по-голямата част от така наречения Преход.

Графиката по-долу показва траекториите на рБВП за България и Румъния спрямо края на четвъртото тримесечие на 2006.[ii] На 01.01.2007 двете държави се присъединяват към ЕС. На графиката тази дата е показана с вертикална синя линия. "Периодът Борисов" започва от третото тримесечие на 2009, показано с вертикална черна линия. Интерпретацията на графиката не е сложна. След четвъртото тримесечие на 2006 тя представя колко по-висок е рБВП на всяка от двете държави спрямо датата на присъединяване към ЕС, а преди четвъртото тримесечие на 2006 – колко по-нисък е рБВП на всяка от двете държави спрямо тази дата.

Какво можем да заключим от тази графика:

- До приемането им в ЕС, България и Румъния са на феноменално сходна траектория на развитие. Това потвърждава, че Румъния е наистина добра контролна държава, за да се разбере ефектът от „периода Борисов“ върху траекторията на икономическо развитие на България.

- В първите години след приемането ни в ЕС до началото на „периода Борисов“ двете държави следват сходна траектория, но при Румъния икономическият цикъл около финансовата криза 2008-2009 е доста по-изразен. За разлика от България, Румъния трябваше да получи кредитна линия от Международния валутен фонд през 2009, за да стабилизира икономиката си. Това се вижда ясно и на графиката – рецесията в Румъния след кризата от 2009 е по-дълбока и по-продължителна, отколкото в България.

- България и Румъния започват възстановяване от рецесията през 2010. Но за разлика от Румъния, след 2010 България забавя темп, като през 2011 и 2012 рБВП в България дори намалява.

- След 2012 и двете държави отчитат икономически ръст, но Румъния расте с по-бързи темпове от България през целия период. Като резултат – към първото тримесечие на 2020 българската икономика е нараснала с 34% от датата на приемането ни в ЕС, докато румънската е нараснала с 48%.

С други думи, докато до "периода Борисов" България и Румъния имат почти идентично икономическо развитие в продължение на десетилетие, "периодът Борисов" е очевиден период на икономическо изоставане на България. Най-важното е, че разликите в рБВП стават все по-значителни във времето, като изоставането на страната ни постоянно нараства.

В парично изражение, ако направим хипотетичното допускането, че България беше следвала траекторията на Румъния след 2009 и сравним кумулативната разлика в рБВП между реализираната траектория и тази хипотетичната траектория, получаваме сума от около 37 милиарда лева (по цени от 2019).

2. Инвестиционна стагнация

Какво движи икономическото изоставане на България по време на „периода Борисов“? Според мен, централната причина за икономическото изоставане на България по време на „периода Борисов“ е инвестиционната стагнация, която бележи този период.[iii] Под "инвестиции" се има предвид инвестиции в дълготрайни активи (gross fixed capital formation). Става дума за инвестиции в машини, сгради, пътища, летища, производства и т.н. С други думи, това е инвестиционната дейност, която увеличава производствения капацитет на една държава. Инвестициите в дълготрайни активи са в центъра на икономическия растеж, основан на увеличаване на капиталовата база на глава от населението (capital deepening). За държава с БВП на глава от населението като България точно този вид "догонващ растеж" чрез увеличаване на продуктивния капитал би трябвало да е двигател на икономическия растеж за години напред. За съжаление, това не е пътят на България по време на "периода Борисов".

Графиката по-долу показва траекторията на инвестициите (коригирани за инфлация) за България и Румъния спрямо четвъртото тримесечие на 2006. На графиката тази дата е показана отново с вертикална синя линия. "Периодът Борисов" започва от третото тримесечие на 2009, показано с вертикална черна линия. Заключенията от тази графика са сходни с тези от графиката, сравняваща икономическия растеж на двете държави, но с една драматична разлика. Първо сходствата: до присъединяването в ЕС двете държави са на почти идентична траектория по ръст на инвестициите. Първите години след присъединяването са период на изразен инвестиционен цикъл и в двете държави в резултат на икономическия и финансов цикъл около финансовата криза от 2008-2009.

Сега за разликата: след 2009, когато започва "периодът Борисов", двете държави поемат по много различен път по отношение на инвестициите. Докато инвестициите в Румъния продължават да растат с относително стабилен темп (следвайки донякъде траекторията преди 2007), инвестициите в България очевидно стагнират и остават на почти едно ниво в целия период. Това ниво е дори по-ниско от нивото по време на присъединяването към ЕС. Тъй като БВП продължава да расте, макар и бавно, в България в този период, като дял от БВП, инвестициите в дълготрайни активи всъщност намаляват от около 22%, през 2010, до 18%, през 2019 – ниво, приблизително равно на нивото от 2000-2001. Това всъщност е инвестиционната стагнация на "периода Борисов".

3. Причините

Какви са причините за инвестиционната стагнация в България след 2009 спрямо траекторията преди 2009? Без да се влиза в подробности, пет основни фактора определят инвестиционната активност. Това са брутна възвръщаемост, лихвени нива, данъци и административна тежест, инвестиционен риск и корупция. Следователно след 2009 в България е настъпила негативна промяна в един или няколко от тези фактора в сравнение с Румъния. Нека разгледаме всеки един поотделно.

- Брутна възвръщаемост: Брутната възвръщаемост определя доходността на инвестицията преди начисляване на данъци и други разходи. Икономиките на България и Румъния са с близък потенциал и сходно ниво на развитие. И двете държави се присъединяват към ЕС на една и съща дата. Следователно по принцип не би трябвало да има промяна в относителните нива на брутна възвръщаемост и потенциалните инвестиционни проекти между двете държави след 2009. Един начин да се провери това е сравнение на траекториите на реалните цени на физически капитал в двете държави, като например цените на недвижима собственост в двете държави. След 2009 и в двете държави има сходен спад в тези цени и сходно възстановяване след 2013, но докато до 2019 цените в България са вече над нивото си от 2009 (и дори от 2006), в Румъния те са все още под това ниво. Следователно брутната възвръщаемост в България след 2009 е същата, а може би дори и по-висока от тази в Румъния.

- Лихвени нива: Лихвите по дълготрайни (10-годишни) държавни ценни книжа в България намаляват и са по-ниски от тези в Румъния през целия период от 2010 до 2019. В края на този период 10-годишните лихви за български държавни ценни книжа са под 1%, докато в Румъния те са от порядъка на 4%. Това са номинални лихви, докато за инвестиционна активност определящи са реалните лихви, т.е. трябва да се извади очакваната инфлация. Инфлацията в Румъния е леко по-висока от тази в България (от порядъка на 3-4% през последните 3 години спрямо 2-3% в България), което говори, че инфлационните очаквания може би са леко по-високи в Румъния от България, но разликата не изглежда да е достатъчно голяма, за да компенсира голямата разлика в номиналните лихвени равнища. Следователно след 2009 реалните лихвени равнища в България са подобни, а в някои години са дори по-ниски от тези в Румъния.

- Данъци и административна тежест: Корпоративният данък в България е 10%, бил е 10% от преди началото на "периода Борисов" и няма изгледи да не бъде 10% в близките 10 години. Корпоративният данък в Румъния е 16%, бил е толкова от преди 2010 и няма изгледи да не бъде 16% в близките 10 години. Следователно след 2009 няма промени в корпоративната данъчната политика на двете държави. Относно административната тежест, според анкетата “Doing Business” на Световната банка България и Румъния заемат сходни места през 2009. Към 2020 Румъния е на 7 позиции пред България с по-малка административна тежест.

- Инвестиционен риск: Както е известно, има няколко основни вида инвестиционен риск. Основният инвестиционен риск по принцип е пазарният риск, т.е. риск, породен от промени във валутни курсове, лихви или възвръщаемост. Няма причини пазарният риск да се е увеличил повече в България след 2009 в сравнение с Румъния. Румъния има плаващ валутен курс, докато България има фиксиран курс. Бизнес-цикълът в Румъния също е по-изразен от този в България. Както вече споменах, за разлика от България, Румъния трябваше да потърси финансова помощ от Международния валутен фонд през 2009.

Друг вид инвестиционен риск е политическият риск. Този вид риск включва рискове като:

· Риск от експроприация: Тук влиза рискът от одържавяване на частни бизнеси или буквалното им заграбване от политически свързани играчи. Следователно отслабената защита на частната собственост води до повишаване на този риск.

· Регулаторен риск: Нарушената независимост на регулаторни институции, честата промяна на регулаторни норми или ниска предвидимост на законодателния процес в резултат на лобистки интереси повишават този вид риск.

- Корупция: Корупцията е вид неформален данък, който влияе на инвестиционната активност както корпоративните данъци. Повишаването на нивото на корупция чрез така наречените такса „сигурност“ или данък „подпомагане“ има ефект върху инвестициите, подобен на увеличение на корпоративния данък.

На базата на тази дискусия лесно можем да заключим, на кои фактори основно се дължи инвестиционната стагнация в България след 2009. Сравнението с инвестиционната активност в Румъния за същия период говори, че промяната в тези фактори е относително голяма и че разликата с България отново нараства във времето.

4. Перспективата

На базата на този анализ можем да направим една прогноза за това, как ще се развива България занапред: ако няма промяна в основните фактори, потискащи инвестиционната активност в България след 2009, инвестиционната стагнация ще продължи и реалният БВП на България ще продължи да изостава спрямо своя потенциал. С други думи, България ще остане стабилно бедна с нарушени стимули за частна инициатива.

Анализът също показва каква е алтернативата: промяна в начина на управление на страната и целенасочена политика за намаляване на политическия риск чрез съдебна реформа, гарантираща защитата на частната собственост, връщане на относителната независимост на държавните регулатори, връщане на стабилността в законодателния процес, намаляване на нивото на корупция и реформи, насочени към намаляване на административната тежест.

[i] Това е така нареченият в иконометрията метод “Difference-in-difference” (DID)-анализ. Без да влизам в детайли относно тази методология, в основата на това сравнение е допускането, че двете държави следват паралелни траектории на развитие и ако настъпилите промени по време на „периода Борисов“ не се бяха случили, те биха продължили да следват тези паралелни траектории. По този начин една от държавите (в нашия случай Румъния) се явява контролна относно това, как би се развила България, ако траекторията на развитие се беше запазила, както преди „периода Борисов“.

[ii] Всички данни, използвани в този анализ, са публично достъпни на адрес: https://ec.europa.eu/eurostat/home. Данните за реалните (спрямо 2010) БВП и инвестиции в дълготрайни активи (gross fixed capital formation) са сезонно и календарно изгладени.

[iii] За разлика от инвестициите, другият основен компонент на БВП – потреблението, следва траектория, доста сходна с тази на рБВП.