В предишен коментар разгледах два факта относно икономическото развитие на България в периода след 2009 година (периода „Борисов“). Накратко, след 2009 българската икономика изостава спрямо своя потенциал по отношение на ръст на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) и се наблюдава трайна стагнация в инвестиционната активност.

Има два механизма, през които инвестиционната активност влияе на дългосрочния ръст на БВП. Първо, по-високата инвестиционна активност води до увеличаване на капиталовата база на глава от населението (capital deepening), което от своя страна води до „догонващ растеж“ при държави със сравнително по-нисък БВП на глава от населението. Вторият механизъм е свързан с непрекъснатия процес на инвестиране в нови фирми с нови технологични и организационни решения, които изместват като работодатели вече съществуващи, но по-малко продуктивни фирми. Този динамичен процес на икономическо обновление (business dynamism) води до устойчив ръст на БВП чрез увеличение на производителността дори при държави с високо ниво на БВП на глава от населението. Както ще покажа и опиша по-долу, след 2009 година в България се наблюдава нарушение на процеса на икономическо обновление и бизнес динамизма поради траен спад в броя на нововъзникващи фирми и особено на фирми, които могат да играят трансформираща роля върху икономиката.

Повреденият мотор на българското икономическо обновление

Графиката по-долу показва съотношението (в %) на годишния брой нови фирми в България с поне един служител спрямо този през 2006. Нововъзникващите фирми са разделени на две групи – с 1 до 4 служителя или с 5 и повече служителя. Предприятията в първата група са така наречените микро-фирми, докато във втората група попадат сравнително по-големи микро-фирми (с 5 до 9 служителя) и малки и средни фирми (с 10 и повече служителя). За краткост, по-долу ще наричам първата група микро-фирми, а втората - малки и средни фирми. Краят на 2009 е отбелязан с вертикална прекъсната линия.

На графиката ясно се открояват два периода: периодът до 2009 и периодът след 2009. До 2009 се наблюдава сходна тенденция в създаването и на двете групи фирми, включително в периода на инвестиционен бум непосредствено след приемането на България в ЕС. След 2009, обаче, се наблюдава трайна разлика в относителните нива на новосъздадени микро- и малки и средни фирми. Докато през 2012 броят на новосъздадените микро-фирми се възстановява до нивата си от 2004-2006, броят нови малки и средни фирми е с около 50% по-нисък в сравнение с 2004-2006 и остава около това ниво и след 2012.

Трайният колапс в боря на новите малки и средни фирми след 2009 води до намаление на бизнес динамизма поради две причини. Първо, общият брой на нововъзникващи фирми, които наемат служители, е по-малък и следователно работните места, създадени от нововъзникващи фирми, са по-малко. Втората причина е, че нововъзникващите микро- и малки и средни фирми са структурно различни. Точно новите малки и средни фирми играят основната роля в процеса на икономическо обновление. От тази група нови фирми е по-вероятно да се появяват бързо растящите нови шампиони (т.нар. фирми тип „газели“), които играят трансформираща роля за цялата икономиката. За разлика от тях и без да се омаловажава ролята им, повечето нови микро-фирми, дори и след много години на съществуване, остават с трайно малък брой служители. Причината е, че при самото си създаване малките и средни фирми започват да използват технологични и организационни модели, които могат да бъдат по-лесно и по-бързо мултиплицирани в случай, че фирмата е успешна. За разлика от тях, новите микро-фирми разчитат на технологични и организационни форми, които трудно могат да бъдат мултиплицирани.

Преди да продължа с дискусията искам да отбележа три неща. Първо, чуждестранните инвестиции във фиксиран капитал, които българската държава и общество с право се опитват да привличат в целия период на Прехода, са обикновено в нови (на територията на България) малки и средни фирми, а не в микро-фирми. Следователно трайният колапс в броя на новите малки и средни фирми е най-вероятно комбинация от намаление както в броя на такива чуждестранни инвестиции, така и на местни предприемачи. Второ, при сходна на България държава като Румъния не се наблюдава траен колапс в боря на новите малки и средни фирми след 2009. Освен това Румъния продължава да привлича повече чуждестранни инвестиции спрямо размера на икономиката си и следователно продължава да има дефицит по текущата си сметка, докато при България текущата сметка е в излишък в повечето от годините след 2009 и особено след 2016. Трето, бизнес динамизмът намалява и в някои развити западни икономики, като например в САЩ, но за разлика от резкия и голям спад в България след 2009, бизнес динамизмът в САЩ намалява бавно и постепенно от около 80-те години на 20-ти век и се дължи донякъде на технологични промени. Следователно факторите, които влияят на бизнес динамизма в България и които ще дискутирам по-долу, са в основата си специфични за България.

Увеличен риск и по-голям „страх“ от риск

За да разберем на какво се дължи трайния спад и липсата на възстановяване в броя на новите малки и средни фирми след 2009, трябва да съпоставим тази липса на възстановяване със сравнително бързото възстановяване в броя на новите микро-фирми. Такава съпоставка сочи към трайна промяна във фактори, които влияят по-силно върху икономическото решение за създаване на малка и средна фирма в сравнение с решението за създаване на микро-фирма.

В предишния ми коментар за Капитал посочих пет основни фактора, които влияят върху инвестиционната активност. Това са брутна възвръщаемост, лихвени нива, данъци и административна тежест, инвестиционен риск и корупция. Тъй като създаването на нова фирма е вид инвестиция, тези фактори влияят и върху решението, какъв тип нова фирма да се създаде – микро-фирма или малка и средна фирма. От тези пет фактора, факторите, чиято промяна може да окаже различно влияние върху решението за създаване на малка и средна фирма, в сравнение с решението за създаване на микро-фирма, са инвестиционният риск (и в частност за България – политическият риск като регулаторен риск и риск от експроприация), административната тежест и корупцията. Причините за различното влияние на тези фактори са две.

Първо, решението за създаване на нова малка и средна фирма се влияе по-силно от промени в нивото на инвестиционен риск поради по-големия фиксиран разход, свързан със стартирането на по-голяма фирма (sunk cost). По-големият фиксиран разход прави решението за стартиране по-трудно обратимо, увеличавайки предпазливостта на потенциалния инвеститор. Предпазливостта в условията на риск поради необратимост на решението е в основата на множество икономически и дори всекидневни решения. Например, един родител на малко дете е по-предпазлив да даде на детето си да пие от скъпа кристална чаша, отколкото от пластмасова чаша. Причината е рискът, на който се излага чашата (а и детето) и необратимостта в случай, че кристалната чаша се счупи. Решението между стартиране на малка и средна или микро-фирма в условията на повишен риск е аналогично.

Второ, точно защото са структурно различни от микро-фирмите по отношение на потенциалния растеж, малките и средни фирми са по-изложени на промени в нивата на корупция и риск от експроприация. Когато една такава фирма е успешна, тя би била по-лесно забелязана и успешният предприемач или ще загуби част от нея, или ще трябва да плаща такса „подпомагане“. В такава среда на „прогресивна“ скала на корупцията и административната тежест, за един предприемач е по-добре да стартира микро-фирма, която да остане под обхвата на „радара“ на институционалния рекет, отколкото да проявява амбиция в начинанията.

Освен повече риск, намаление на капацитета за поемане на риск или казано по-просто – по-големият „страх“ от риск (risk aversion) имат сходно влияние върху решението за стартиране на нова фирма. Причината за това е, че по-висок риск или по-голям „страх“ от риск са всъщност двете страни на една и съща монета по отношение на трудно обратими решения.

Има няколко причини за трайно по-големия „страх“ от риск в българската икономика след 2009. На първо място, по-високи нива на корупцията и риска от експроприация отблъскват потенциални инвеститори в нови бизнеси, което прави намирането на финансиране за един предприемач по-трудно. В този случай предприемачът не може да диверсифицира риска от стартиране на бизнес, което го прави още по-предпазлив. Друга причина за по-големия „страх“ от риск са свързани с последици от финансовата криза 2008-2009. Ако българските кредитни институции продължават все още да попълват капиталовите си буфери, това увеличава тяхната предпазливост и води до трудности в намирането на финансиране за стартиране на сравнително по-големи фирми. В допълнение, спадът в процеса на стартиране на нови фирми след 2009 може да е довел до т.нар. хистерезисен ефект поради трайна загуба на човешки капитал под формата на предприемачески и управленски опит и умения в периода след кризата. Такава загуба на управленски опит може директно да намали възможностите за управление на инвестиционния риск. Както ще спомена по-долу, трайната загуба на управленски опит може също да се дължи директно на въведени през 2011 година административни наказания.

Как да поправим мотора

Ще завърша този коментар с кратка дискусия на конкретни промени, които според мен ще допринесат за възстановяване в бизнес динамизма и процеса на икономическо обновление на българската икономика.

Първата група промени касаят директното намаляване на политическия риск и включва критично наложителната съдебна реформа, гарантираща върховенството на закона и неприкосновеността на частната собственост, реформи в регулаторните институции, които да върнат относителната оперативна независимост на тези регулатори и реформа в самия процес на промяна в законодателството. Тези три общи реформи са вече сравнително широко дискутирани в българското общество и моята надежда е, че политическите партии ще заявят своята позиция по отношение на тези критично наложителни реформи преди изборите.

Втората група промени се отнася към намаляване на „страха“ от риск. Тук ще спомена няколко идеи, които биха имали допълващ ефект към вече споменатите реформи и биха ускорили процеса на възстановяване на бизнес динамизма.

1. Промени в дейността на Българската банка за развитие (ББР). Kредитната дейност на ББР трябва да се фокусира изцяло върху гарантиране на инвестиционни заеми към нефинансови малки и средни фирми и особено – към нови малки и средни фирми. Същевременно Банката може да започне да секюритизира гарантираните кредити по модела на Small Business Administration в САЩ (т.нар. SBA Floaters), които ще разпределят остатъчния риск по-равномерно в икономиката и ще намалят допълнително лихвите по тези кредити. Такава промяна в работата на банката може да бъде съпътствана от увеличение на нейния капитал.

2. Улесняване на листването на Българската фондова борса (БФБ). След началната фаза в своето развитие, една успешна фирма често се нуждае от допълнително финансиране за бързо разрастване. Същевременно предприемачът, разкрил фирмата, често предпочита да диверсифицира своята собственост, като продаде част от своя дял във фирмата, например, за да използва набавените средства за стартиране на нова фирма. Когато един предприемач взема решение за стартиране на фирма, той също взема под внимание тези последващи възможности за финансиране на разрастването и за възможен частичен „изход“ от инвестицията. Набирането на допълнително финансиране или частичен „изход“ от успешната начална инвестиция най-често става чрез първично публично предлагане (ППП) или листване на фондовата борса. Следователно програма, която подпомага и улеснява този процес, например, като поема разходите за инвестиционния посредник, ще има също положителен ефект върху процеса на стартиране на нови малки и средни фирми.

3. Увеличение на ликвидността на БФБ. Освен намаляване на разходите по листване, увеличаване на ликвидността на Българската фондова борса ще има директен положителен ефект върху ППП активността и броя на листваните нови фирми. По-ликвиден фондов пазар и повече нови листвани фирми, които позволят по-добра диверсификация, ще увеличават интереса на нови инвеститори както от България, така и от чужбина, което от своя страна допълнително ще увеличи ликвидността на пазара и ППП активността и т.н., създавайки мултипликаторен ефект. Тъй като намалената ликвидност директно влияе върху пазарната цена на активите, търгувани на фондовата борса, увеличаване на ликвидността от своя страна ще увеличи и самите пазарни стойности на борсата. Един директен метод за увеличаване на ликвидността е инвестиране на част от Сребърния фонд на Българската фондова борса. По-специално, инвестицията може да бъде разтеглена във времето и направена в борсово търгувани фондове (ETFs), репликиращи различни сегменти от българския фондов пазар. Тъй като такива борсово търгувани фондове почти липсват в момента, такава инвестиция ще има стимулиращ ефект върху финансовото развитие на страната през създаването на такива фондове. Веднъж създадени, тези фондове могат да бъдат по-широко популяризирани, за да привличат нови малки и средни инвеститори към фондовата борса.

4. Промяна в Търговския закон, касаеща фирмената несъстоятелност. Член 141, алинея 8 (от 2011 година) от Търговския закон, забранява на управители на фирми, обявени в несъстоятелност в случай на неудовлетворени кредитори, да заемат управителни длъжности в нови фирми. Според мен, тази част от алинеята трябва да бъде коригирана. Първо, прекратяване на фирми поради несъстоятелност е естествен процес в една пазарна икономика, особено след големи икономически шокове. Сравнително редки са случаите на амбициозни бизнес начинания, които успяват безпроблемно от първия път. В повечето случаи нови фирми се раждат като Феникс от пепелта на фирми, изпаднали в несъстоятелност, което неминуемо води до неудовлетворени кредитори. Но и това е нормално и точно заради този риск кредиторите изискват обезпечния, начисляват по-високи лихви или изобщо отказват да кредитират начинания, които определят като твърде рискови. Второ, както с всяка професия, управителите на фирми увеличават своя човешки капитал и опит с времето на практикуване на професията си. С натрупването на опит те могат да управляват все по-големи и по-сложни организации. Следователно административната забрана управители на фирми в несъстоятелност никога повече да не могат да практикуват тази професия нарушава този процес и води до загуба на важен човешки капитал за цялата икономика. Трето, тъй като в повечето случаи на нововъзникващи фирми предприемачът изпълнява ролята и на управител на фирмата, тази административна забрана директно увеличава риска за потенциалния предприемач в случай, че начинанието е неуспешно.

5. Програма за увеличаване на управленския опит в икономиката. Икономически изследвания показват, че разлики в качеството на управление на една фирма водят до разлики в производителността на фирмата и че фирми с по-малко ефективни управленски практики, които получават помощ във формата на бизнес консултиране, успяват трайно да увеличат своята производителност. Следователно един директен начин за увеличаване на управленския опит на българските предприемачи и управители на фирми би бил подобна широкообхватна програма на субсидирано бизнес консултиране. Например, програмата може да бъде насочена към фирми, които получават гаранции от ББР.

Кризата на предприемачестово в България след 2009 засяга всички българи. Освен нереализираните мечти и амбиции и неизползваната градивна енергия и талант на много потенциални български предприемачи, тя е лишила българските граждани от по-динамичен пазар на труда, от по-качествени и по-добре платени работни места, от нови индустриални лидери, които да носят технологично обновление и модернизационна сила за цялото общество, та дори и от национално самочувствие. Рискът България да продължи по същия път, с което и кризата на предприемачеството да продължи в следващите години, е реален. Затова промяната е належаща за доброто на всички ни.