Ухапванията от инсекти могат да предизвикат тежки алергични реакции на кожата
Лятно време почти всеки човек става жертва на кръвожадни насекоми. Жега е, голяма част от тялото е открита и незащитена пред нахалните, а и доста опасни инсекти.Как реагира кожата ни на тези постоянни набези?
Според д-р Развигор Дърленски, д. м., от Медицинския център към болница „Токуда”, най-често в ежедневието се сблъскваме с комарите. Разбира се, хапят ни и бълхи, дървениции най-различни други мушици, някои от които трудно идентифицираме, за разлика от комарите - тях ги виждаме как буквално по време на ухапването.
Най-честата реакция на мястото на ухапването протича с подуване, зачервяване, сърбеж, а може да има болка и парене. Но в тези случаи, колкото и неприятни да са, много рядко се изисква някакво лечение.
„Съветваме пациентите до колкото е възможно да не разчесват тези обриви, защото те могат да послужат за входна врата за бактерии, които да навлязат в дълбоките слоеве на кожата и да се получат инфекциозни усложнения като еризипел или червен вятър, както е популярното му наименование - подчертава д-р Дърленски. - Само за две седмици съм прегледал трима пациенти с тази диагноза. След излети в природата, те са били нахапани най-вероятно от комари, после са разчесали ухапванията и така се е стигнало до тази инфекция, която се характеризира с подуване, зачервяване, по-рядко мехури на кожата, общо неразположение, втрисане и висока температура. В тези случаи се предписва антибиотик през устата, а понякога се стига и до болнично лечение. В момента при нас има двама души с червен вятър.”
Според д-р Дърленски спасението от комарите е в предпазването от ухапване. На пазара съществуват десетки видове репеленти – химични вещества, които отблъскват насекомите. Обикновено напръскването с такъв репелент осигурява от 6 до 10 ч. защита не само от комари, но и бълхи, дървеници, мушици, кърлежи.
Важно е да се знае, че ярките цветове и ароматите на различните козметични средства привличат насекомите, не само хората. И те също трябва да се избягват по възможност. Една от препоръките на международните здравни организации е хора с установени сравнително тежки алергии да не носят дрехи с ярки цветове и да не употребяват дезодоранти и парфюми, излизайки сред природата.
Противоалергичните мехлеми не помагат за намаляване на сърбежите. Д-р Дърленски подчертава, че локални антихистамини не се прилагат, те се предписват във вид на таблетки или сиропи.
„Това го пише във всеки учебник по дерматология – уточнява дерматологът. - Локално се използват кортикостероидни кремове, към които за съжаление в обществото има голям страх. Обикновено родителите казват: не искам кортикостероид за детето ми. А приложението им за няколко дни върху мястото на ухапването има много по-добър ефект, отколкото това на един антихистамин, освен това и рискът от странични реакции към самия медикамент е много малък. Така че стандартната формулата е – кортикостероиди и студени компреси на мястото на ухапването, и противоалергични лекарства през устата.”
Но ако за кожата възможното най-тежко усложнение е бактериална инфекция, по-сериозен е проблемът, когато тази алергична реакция обхване целия организъм. Най-често това се случва при ужилване на пчели, оси и насекоми, към които пациента има алергия. В тези случаи може да се стигне и до анафилактичен шок, който може да бъде смъртоносен. Затова е желателно тези хора винаги да имат писалка с адреналин, подобни на инсулиновите. С тях животоспасяващото лекарство може да се вкара в тялото директно през дрехите. Другите противоалергични лекарства имат сравнително по-бавен ефект и в подобни случаи не могат да помогнат.
За съжаление чувствителността към жилещите инсекти се установява обикновено „от практиката”. Но има и диагностични методи като т. нар. „провокация с ужилване”, наблюдавана от д-р Дърленски в Клиниката по дерматология и алергология в Мюнхен, в която е специализирал. В лабораторни услоовия се отглеждат пчели и оси. При експеримента върху кожата на пациента се поставя отделна малка камера, в която има пчела или оса. После насекомото се раздразва с пинсета, за да се предизвика ужилване и да се наблюдава реакцията. Така може да се установи точно каква алергия има пациентът, на каква доза реагира и съответно какви са подходящите за него медикаменти. Тази провокация се осъществява само в болнична среда и под строгото наблюдение на реанимационен екип.
Със затоплянето на времето напоследък много често се срещат ухапвания от бълхи, както и от дървеници, които живеят по ъглите, в дъсчени подове. И повечето хора не подозират за тяхното съществуване, за което разбират, когато се озоват с обриви в кожния кабинет. Обикновено тези ухапвания са по откритите части на кожата, незащитени от пижами и нощници. Дървениците хапят най-често нощем, те са много малки, раирани и приличат на миниатюрни червеи. Човек трудно може да ги види, защото през деня се крият. Според дерматологът бълхите също причиняват страшно тежки реакции, които протичат с образуване на мехури и изискват медикаментозно лечение.
Тази година той и неговите колеги се сблъскват и с много по-тежки локални реакции при ухапвания от комар особено при малки деца, за което нямат все още обяснение. Понякога родителите ги довеждат с увредено общо състояние, ако са ухапани на няколко места.
„Не мога да кажа дали на българска територия навлиза нов вид комари – уточнява дерматологът. - Четох изявление на Министерството на здравеопазването, че у нас няма епидемия от разпространение на т. нар. тигров комар, който предизвика излишна паника преди една-две години. Нарича се така заради окраската и се среща основно в Гърция, в Средиземноморските страни, и пренася някои причинители на мозъчно възпаление. У нас тогава имаше епизодични случаи на инфектирани домашни животни. И ние като специалисти също нямаме такива данни, макар че не можем да разпознаем от какъв вид комар е ухапан пациента.”
Високите температури ли са причина за кожните проблеми с инсектите? Възможно е, смята д-р Дърленски. Преди 2 години той и негови колеги описват тридесетина случаи по нашето Черноморие на летовници с десетки до стотици ухапвания по кожата от мушица наричана „Куликоидес Дренскии”, описана още през 30-те години от българския учен д-р Пенчо Дренски. Тя се развива при влажно време, съчетано с рязко покачване на температурата.
Има интересни проучвания, които се опитват да свържат кръвните групи с предразположението към ухапване от насекоми. Примерно има случаи когато мъжът го хапят комари, жената до него – не. Някои обясняват това с кръвните групи. Други с някакви вещества в потта, които привличат насекомите, но засега няма ясен отговор. Може да става дума и за някаква алергична предразположеност, но при положение, че според учените до 2050 г. всеки втори човек на планетата ще има някакво алергично заболяване, това не звучи никак успокоително.
Опасни митове за кърлежите
Има много митове и заблуди при кърлежовите ухапвания, подчертава д-р Дърленски. Разпространена е препоръката кърлежът да се намаже с олио, след това да се върти обратно на часовниковата стрелка. Това са митове и то доста опасни. Кърлежът трябва да се вади с пинсета, без да му се слага олио. Мазнината го задушава и това може да доведе до повръщане и да се увеличи рискът в организма ни да попадне причинител на Лаймска болест или на енцефалит, които обитават храносмилателната система на кърлежа. Затова кърлежът трябва да се вади с пинсета отвесно, без никакви въртящи движения и то само, ако не може да се отиде на лекар.
Хубаво е кърлежът да бъде занесен в Районния център по здравеопазване или в Националния център по заразни болести, за да се изследва дали е приносител на някакви инфекции.
Задължително е на края на първия месец хората, ухапани от кърлежи, да си направят кръвно изследване за Лаймска болест. Това заболяване може да протича и без симптоми и това да доведе до тежки усложнения в последния му стадий. Лаймската болест се причинява от бактерия, която се пренася от кърлежите по нашите земи. Всеки втори-трети кърлеж е заразен с нея, макар че при всяко ухапване тя се предава на човек. За това лято в „Токуда” са имали 5-6 случая на лаймска болест.