Нашето творчество 3
Моята любима книга
Мечо Пух
В книгата "Мечо Пух" на А.А.Милн се разказва за плюшеното меченце Пух. Заедно с приятелите си Прасчо, Кристофър - Робин, Зайо, Йори, Тигър, Канга и Ру преживява много весели приключения.
Веднъж например, вятърът срутва къщата на Йори и Пух решава да му построи нова. "Строеж на къща е нещо много просто", така поне мисли мечето, но колкото и лесно да звучи това, всъщност е много трудно...
Книгата ми харесва, защото в нея има много смешни случки. Често, когато казвам, че една от любимите ми книги е "Мечо Пух", хората се споглеждат странно и питат:
- Как така? Нали си вече на 12 години. А книгата, за която говориш е писана за бебета!
Тогава аз отговорям:
- Първо: Това, което казвате не е вярно. В книгата има и много философия. Например: "Какво има по-хубаво от едно гърненце мед? Две гърненца мед..." В първия миг ще кажете: "Колко просто и тъпо!" Но ако малко се замислите, ще разберете, че всъщност е правилно. Какво е по-хубаво от един човек, който те обича? Двама души, които те обичат! Нали е вярно! Така че просто - да! Но не тъпо! Според мен и възрастни хора могат да четат тази книга!
Второ: За мен книгата е пълна с хубави спомени. Помня кои хора са ми я чели..., хора, които ме обичат.
И трето: Според мен книгите са прозорци към други светове и кой не иска да е понякога при Мечо Пух и неговите верни приятели?
След като кажа всичко това, хората често не знаят какво да отвърнат, но виждам, че мислят по темата. Кой знае, може когато се приберат, да извадят "Мечо Пух" от някой прашен кашон и да я започнат? Кой знае? Може и вие да го направите...
Яна Подбелсек
Моята ваканция
Аз прекарах коледната ваканция в Австрия.
На Коледа моята сестра Фани беше в Испания, но все пак се виждахме на скайп.
Нашата елха беше цялата със светлини, украсена с топки, сърца, звънчета, звезди, ангелчета и една балерина. За мен беше най-красивата елха на света.
На масата на Бъдни вечер имахме девет ястия, от вкусни, по-вкусни. На Коледа очаквах да получа много подаръци и ги получих. Бях много щастлива. Единият от тях беше маймунка, която се смее. Нарекох я Бубу. Много е забавна.
Аз прочетох и една приключенска книга от Томас Брецина.
С радост разбрах, че ще ходя на ски-училище с приятелите ми Андре и Паула. Бяхме четири дни в района Щулек. Техният татко Милен и чичо им ни караха там, защото и те обичат да се спускат. На края на училището аз победих с второ място на едно състезание. Бях много горда.
За посрещане на Новата Година искахме да отидем на Каленберг, но за съжаление майка ми не се чувстваше добре и си останахме у дома. Все пак можехме да гледаме фойерверките от прозореца ни.
През последния ден от ваканцията бях пак с Паула и Андре в Монки-парк. Само цели четири часа играхме там!
Жалко, че свърши ваканцията. Но аз всичко ще запомня, защото беше супееер!!!
Катерина Методиева
Вълшебното камъче
Габи,моята приятелка, и аз бяхме през ваканцията на плажа. Решихме да събираме камъчета, с които да направим гривни. Толкова много камъни имаше и всеки с различен цвят!
Когато дойде време за лягане, сложих камъчетата на нощното шкафче в хотелската ми стая. Заспах дълбоко. Събудих се и видях, че едно от тях стана яркочервен. Взех го и веднага го изпуснах, защото беше много горещо. След това стана синьо и килима, върху който падна, замръзна. Отидох до Габи и й го показах. Държах камъчето в дясната си ръка, но като я отворих, там не беше то, а една красива фея. По-късно тя се събуди и ние я попитахме откъде е, защо е тук и дали можем да й помогнем. Тя каза: "Моля, помогнете ми! Казвам се Рози и злият магьосник Сордан ме превърна в камъче, защото иска да унищожи всичко весело. Аз съм феята, която дава червеното на дъгата и без мен няма да има повече дъга." Тя ни помоли да я заведем до гората, за да мине през магическия портал, който отвежда до облачния замък. Тръгнахме към гората. Като стигнахме, изскочиха чудовища - слугите на Сордан. Искаха да отвлекат Рози и я заобикалиха. Габи започна да маха с ръце и чудовищата избягаха. Изпратихме Рози до портала и се сбогувахме с нея.
Това беше една невероятна история!
Кристине Младенова
Принцът на лебедите
Имало едно време един цар и една царица. Те нямали деца, защото били много стари. Веднъж, когато разговаряли по този въпрос, в залата влязъл един слуга и рекъл:
- Ваше величество, един трол стои на портата. Да го пусна ли да влезе?
- Какво иска от мен? - попитал царят.
- Каза, че може да изпълни желанието ви, ваше величество - отговорил слугата.
Царят царицата се гледали така, сякаш някой им е дал всички съкровища на света.
- Пусни нашия посетител! - наредил царят.
Тролът бил грозен и недружелюбен.
- Ти можеш ли да ни помогнеш? - попитала царицата.
- Мога, но имам едно условие. Когато стане на шестнайсет години, принцът трябва да стане мой слуга - рекъл тролът и изчезнал.
Годините минавали и принцът на име Едуард вече навършил шестнайстата си година. Неговите родители отдавна били забравили за даденото обещание. Така принцът станал на седемнайсет години. Един ден, когато обядвали, се появил тролът.
- Вие ме предадохте, затова ще си платите - рекъл тролът и грабнал принца.
Отнесъл го в една тъмна гора.
- Какво искате от мен? - попитал Едуард.
Тролът само казал:"Лебед Лебедикус Титаникус" Принцът се превърнал в красив лебед.
Той често летял над царските палати и затова придворните го нарекли Принцът на лебедите.
Добрина Трендафилова
Изгубената малка принцеса Спаркел
Имало едно време една малка принцеса на име Спаркел и тя живеела във вълшебния свят на кончетата. Принцесата била винаги засмяна и весела. Гривата и опашката й били чудно красиви в розово и лилаво. Короната й била обсипана с цветни скъпоценни камъни и даманти, а на челото й се виждал златен рог. Всички много я обичали и я смятали за приятелка.
Един ден решила да се разходи в гората, но без да разбере, попаднала в друг свят. Изведнъж задухал толкова силен вятър, че я отвял до един малък град. Спаркел търсила, търсила някой, който може да й помогне, и най-накрая намерила братче и сестриче. Децата видели красивото малко конче и помислили, че майка им е купила нова играчка за тях. Радвали се и искали да си играят с нея. Но на малката Спаркел не й харесвало това и заговорила:
- Трябва да ми помогнете - казала принцесата - аз съм в беда!
- Какво си ти и откъде идваш? - попитали я децата.
И като чули историята й, разбрали, че трябва да й помогнат. В това време нейният приятел Джони и събраната трупа я търсели отчаяно във вълшебния свят. И така на портала, който разделял реалния от вълшебния свят, се събрали всички.
Малката Спаркел успяла да се върне в нейния свят и да стане кралица.
Катерина Методиева
Цветница в София
Пътувахме със самолета за България много добре. Вкъщи ни чакаха баба и дядо много радостни. Бяха приготвили нашите любими ястия. Вечеряхме, говорихме, смяхме се... На другия ден започнаха нашите развлечения, въпреки лошото време. На втори април на езерото Ариана имаше изложение и различни атракции по случай Международния ден на книгата. Когато започнахме да разглеждаме, неочаквано заваля дъжд и провали хубавата разходка. Баба ходеше на работа в детската градина и ние с моята сестричка Яна я придружавахме. Дните, когато валеше и беше студено, си бяхме вкъщи. Аз четях на сестра ми приказки. През първия слънчев ден отидохме на разходка из центъра на София. В градинката пред Народния театър "Иван Вазов" студенти рисуваха театъра и аз с удоволствие ги гледах, а Яна през това време си играеше в детския кът.
Една вечер ходихме с мама на кино и гледахме българската комедия "Чужденецът", много беше интересно и се смяхме. На следващия ден отидохме на цирк "Балкански" с баба и Яна, там беше страхотно. А накрая на моята ваканция ходихме в черквата "Св. Георги", за да отпразнуваме хубавия пролетен празник Цветница. И така моята ваканция в България за съжаление свърши. Но идва нова!
Мария-Маргарета Марас
Детски изобретения
Да си направиш нещо твое, някакъв механизъм или пък друго. Например откриваш едни специални лъчи, с които като облъчиш хората, те започват да говорят съмо истината. Каква бъркотия ще настане!
Аз измислих подобен уред. Това е нашият миксер, който аз направих. Супер М.Р.Д. 120 - тъй се казва изобретението ми и служи за много работи. Натискаш копчето за пюриране и хоп, си във вчера. Копчето за спиране служи за преводач на езика на животните. Понеже нямах много бутони, сложих още няколко шалтера на Супер М.Р.Д.120.
Мина време и от миксера стана робот. Вече можеше да ми оправи стаята, да измива чиниите, да замества домакинята и дори да готви. Аз се наслаждавах на робота, защото измисли сироп за учене.
Един ден се обадиха от болницата. Казаха, че дядо има рак и не знаят дали ще оживее. "Това звучи сериозно! Хайде да отидем при дядо!" Взех си Супер М.Р.Д.120. Показах на дядо робота. Изведнъж машината му даде един сок. Като го изпи, лекарите се учудиха много, защото дядо беше излекуван.
Оттук нататък знаех, че това не е само робот!
Добрина Трендафилова
С баба Цоцолана на море
Съчинение с познати и нови герои
Драги ми Смехурко,
Цялата дружина на море замина с баба Цоцолана.
Отидохме на плажа и влязохме във водата, но ни беше малко скучно. И някой реши да се пошегуваме, като извикаме: "Бягайте! Акула!!!"
Баба се развика:
- Помощ, патиланци! Спасете ме! Акула!
Хукна да излиза, но се спъна и падна във водата. Там пък едно раче я ощипа. Всички хора й се смяха. Баба Цоцолана се изправи и като видя, че няма акула, хукна да ни гони с бастуна. Та този път с бой се мина.
Твой приятел вечен: Паоло Патиланчо
Паоло Тодоров
Мишлето и магарето
Веднъж едно магаре си вървяло по пътя. То носело тежък товар и мърморело:
- Ах, аз горкото магаре!
Насреща му се задало едно мишле. То чуло това и попитало:
- Заради какво се оплакваш, Марко?
- Защото животът ми е тежък! Виж себе си - не трябва да носиш товар! Ти си безгрижно и можеш да правиш, каквото си искаш!
Мишлето рекло:
- Помисли малко! И моят живот не е съвършен. Ти си имаш стопани, които те пазят и те хранят. Заради това трябва да си носиш товара и да помагаш. А пък аз сам трябва да се пазя и да си търся храна.
Свободата също си има цена!
Искрен Иванов
Приказка за трима братя
Живеели трима братя със стария си баща в една къщурка. Един ден той им казал: "Синове мои, дойде време всеки да си построи свой дом. Аз нямам с какво да ви помогна материално, но ако ви трябва съвет, може да ме попитате."
Намерили си братята подходящи места и започнали да строят, но всеки за себе си. Строели, но не ставало нищо и решили да попитат баща си защо не им върви работата.
Баща им като чул какво са започнали да правят, казал: " Синове мои, трябва да работите заедно и да си помагате, а не всеки за себе си. Така ще построите по-бързо къщите си."
Паоло Тодоров
Феята и Дядо Коледа
Имало едно време една фея, която се казвала Лариса. Тя си мечтаела да види Дядо Коледа. Майка й казвала:"Дядо Коледа тази година ще дойде." Лариса обаче всеки ден питала:"Кога е Коледа?" Майка й я успокоила:"Аз ти направих нещо. Нарисувах Дядо Коледа, на него сложих 24 вратички, които можеш да отваряш всеки ден." Лариса попитала:"Мога ли днес да отворя първата вратичка?" Там имало парфюм. И така минавали дните. На 23-ти декември майка й предложила да направят бисквити за Дядо Коледа. На 24-ти дошъл Дядо Коледа. Той казал:"Много вкусни бисквити! Хо-хо-хо! Много красив подарък съм ти донесъл. Ти имаш един много хубав календар!" Лариса се учудила:"Какъв календар?" Те разбрали, че Дядо Коледа има впредвид картината с вратичките. И от този ден нататък майката всяка година продавала календари.
Лора Крачанова
Случка в зоопарка
Случи се преди няколко месеца, когато ходих с класа в Зоологическата градина на Шьонбрун. Всички харесвахме животните. Учителят по биология ни даде в началото няколко листа, които трябваше да попълним, докато разглеждаме животните. Гледахме слонове, маймуни, тигри, лъвове, папагали и дори видяхме при щъркелите на един храст закачени мартеници.
Тъкмо, когато стигнахме до клетката на една змия, забелязахме, че я няма...!
Изведнъж чухме една жена, която пищейки, бягаше от нещо. Любопитни се приближихме до мястото и тогава видяхме змията от клетката. Всички започнахме да пищим и да бягаме, докато не дойде един от работещите там и я прибра.
Накрая се оказа, че са изпуснали змията, докато са й слагали храна в клетката.
Всички бяхме доволни, че никой не пострада!
Явор Йотов
Реклама
Голямо впечатление ми направи рекламата за цигари марка ".....". На кутията беше написано:"Нов начин за отслабване - пушете повече цигари!!!" Познайте какво беше нарисувано отдолу - един скелет. Много противно ми стана и се зарекох, че никога няма да пуша!
Мария-Маргарета Марас
Най-смешните видеоклипове
В събота сутринта гледах по телевизията рубриката "Най-смешните видеоклипове". Най-много се смях на следния клип: Едно малко момиченце си играе с една змия. Детето не се страхува и се приближава все повече до змията. Тя става неспокойна и започва да съска. Увива се около момиченцето и вмясто тя него да ухапе, то я захапва със страшна сила. Така страшната змия беше преборена от едно малко дете.
Направих си извода, че колкото е по-малък човек и по-малко разбира, толкова е по-безстрашен.
Мария-Маргарета Марас
Есента и приятелите
За мен есента е хубав сезон. Навсякъде се виждат червени, жълти, оранжеви, тъмнокафяви и светлокафяви листа, които падат на земята.
През есента разходките в горите и парковете са много хубави, защото всичко около теб е шарено. В този сезон има много грозде, ябълки, круши, орехи и тикви. Понякога можеш да видиш катериците, които събират орехи за зимата. Мечките ядат много, за да станат дебели и да могат да спят спокойно през зимата.
За учениците през есента започва новата учебна година. Всички се радват да се видят с приятелите си. С тях никога не е скучно.
Аз също много се радвах да ги видя и да започна новата година.
Мария Кремзер
Есента
Есента за мен и най-хубавият сезон от годината. Тя започва в края на септември. Денят вече е по-къс и нощта - по-студена. Листата по дърветата стават шарени. Те не са вече зелени, а жълти, червени и кафяви. Най-сетне те падат по земята. За учениците започва една нова година, а животните се готвят за зимата. Те събират храна и ядат много, за да не огладняват през тези месеци. Есента е изпълнена с чудни гледки.
Преди една година карах с моите сестри колело. След известно време исках да опитам да карам без ръце. В този момент паднах от колелото и се нараних на две места.
Една есен имах и друга неприятна случка. Пресичах неправилно и ме бутна кола, и оттогава пресичам както трябва!
Йохан Кремзер
Есента
Есента е хубав сезон. Тя започва в края на септември. Листата на дърветата стават шарени. Навсякъде се виждат жълти, червени, оранжеви и кафяви листа. Само игличките остават зелени и не падат. Когато се разхождаш в парковете или горите, виждаш как дърветата загубват все повече и повече листа, докато накрая съвсем се оголват.
Катеричките събират орехи за зимата, а другите животни събират храна, за да имат достатъчно през студения сезон. Денят става по-къс и вечер вече е хладно. През есента също се берат много круши, ябълки, тикви и грозде. За някои животни есента е като край, защото скоро ще лягат да спят зимния си сън, но за учениците е като начало, защото започва новата учебна година. Срещат се приятелите и се научават много нови неща.
Евелин Кремзер
Ски - курс
Предпоследната седмица на март ходихме на ски - курс с класа. Пътувахме три часа до нашия планински ски курорт Понгау. Настанихме се в една хубава къща за туристи. Следобед отидохме да караме ски. Пистата не беше много голяма, но беше близо. Времето беше слънчево и ние трябваше да се мажем непрекъснато с предпазен крем. Вечерта имаше интересна програма. Всяка вечер до края на седмицата имаше конкерс, дискотеки и други интересни занимания.
От следващия ден, вече с автобус, отивахме до по-големи писти. Аз бях в група за напреднали. Повечето деца караха ски добре и понякога се спускахме доста бързо надолу. Нашата учителка понякога разрешаваше да караме сами. Тогава ни беше най-весело, но въпреки това внимавахме да не паднем. Когато се прибирахме следобед, имахме два часа време да се разхождаме и да пазаруваме в селото.
Една вечер трябваше всяка стая да изиграе малък смешен театър. Всички се бяха подготвили много добре, но нямаше победители, което най-много ми хареса. Последният ден, когато си тръгвахме,ми се искаше да останем поне още една седмица.
Йохан Кремзер
С баба Цоцолана на море
Съчинение с познати герои
Драги ми Смехурко,
Отидохме с баба Цоцолана на море. Много ни се искаше да се къпем цял ден във водата, но баба ни караше да стоим на пясъка. Скришом отидохме да плуваме.
Изведнъж някой ни хвана за банските. Обърнахме се и видяхме баба Цоцолана. Гмурнахме се във водата, а баба цопна като жаба и завика: "Помощ! Давя се!" Бързо тичаме да спасим баба, а тя се смее и щастливо цапа с крака и ръце. Боже! Колко хубаво е във водата!
Твои приятели: Весели Патиланци
Кимбърли Шинделар
Най-хубавият подарък от Дядо Коледа
В една къща живели мъж и жена. Те много искали да си имат дете. Тъкмо идвала Коледа.
- Жено, дали ако имаме дете, то ще вярва в Дядо Коледа? - попитал мъжът.
- Това са измислици. Няма как Дядо Коледа да лети и джуджетата да правят подаръците. Това не е възможно - казала жената.
Станало 23.12.11, един ден преди Бъдни вечер. Те дълго украсявали елхата. На другия ден те разбрали, че жената скоро ще роди момиченце.
- Благодаря ти, Дядо Коледа - казала жената. В този момент Дядо Коледа прелетял и прегърнал жената. "Моля", отвърнал той.
И така всички повярвали в чудесата на Дядо Коледа!
Светла Здравкова
Честита Нова Година!
Мила моя бабо, пожелавам ти през новата 2012 година да си ми жива и здрава, да си все така усмихната и засмяна! Искам да знаеш, че въпреки голямото разстояние, което ни дели, аз винаги те чувствам близо до мен!
С обич
твоето Марийче
В страната на сладките неща
Петноско попадна в страната на сладките неща. Всичко наоколо беше направено от сладкиши. Всяка улица беше със сладко. На една улица - боровинков мармалад, на друга улица - ягодов мармалад. Покривчетата на къщичките бяха от шоколад, а прозорчетата и вратичките - от карамелени бонбони. В градините по дърветата зреееха вкусни кифли с бадеми, понички с крем и най-различни курабии. Петноско опита от всичко и реши да покани своите приятели в тази чудесна страна.
Кимбърли Шинделар
Не само коте
Този понеделник беше първият ден след ваканцията. Толкова ми се спеше сутринта, че като станах, веднага пак си легнах.
След малко майка ми дойде да ме събуди, измих си зъбите и отидох на училище. После се върнах у дома, където ме чакаше котето ми Моли. Изведнъж то ме попита:"Какво правиш?". Не повярвах на ушите си и си помислих, че ми се причува, понеже много ми се спи. Тогава котето каза:"Добре ли си?". Отговорих с тих глас. "Не знам". Моли излезе навън и пак ме попита: "Хайде, ще идваш ли?""Къде?" - попитах аз, но Моли вече беше избягала и аз я последвах. Изведнъж пред очите ми бяха застанали сто котки и ме гледаха с големите си очи. Беше толкова стряскащо, че аз май изгубих съзнание и паднах.
Като станах, видях, че пак съм в моята стая. Добре, че беше сън!
Кристине Младенова
В Бургенланд
Миналата година мама и тати купиха къща в Бургенланд. Работници я ремонтираха, а мама и тати сложиха нови мебели. Сега къщата е много хубава.
Тя е много близо до езерото Цинзее. Една улица ни дели. От другата страна на пътеката има голямо поле. Залезите при езерото са много красиви! Всеки път има различни цветове: от жълто до оранжево, червено и розово. Нашите приятели Сара и Нина имат също къща в малкото село. С тях никога не е скучно.
Когато времето е хубаво, караме колело, ядем сладолед, играем на поляната или ходим да се къпем. При езерото има и водна пързалка. Тя не е много дълга, обаче е весело да се пързаляш. Близко до нашата къща има и фурна. Почти всеки път си купуваме топли закуски от там. Има и едно кафене и два ресторанта, в които готвят много вкусно.
Езерото не е дълбоко. През водата стигаме, като вървим, до другия край на езерото. Понякога караме водно колело. Веднъж имаше толкова силен вятър, че не можехме да се върнем. В Бургенланд също е хубаво за разходки.
Миналата седмица пък спахме с приятели в палатки, които разпънахме в градината. Беше много весело. Обичам да съм в Бургенланд при езерото.
Евелин Кремзер
Моят съботен ден
Моят съботен ден започна в 8.30 сутринта, когато сестра ми ме събуди с гръм и трясък. Мама и тате вече бяха приготвили закуска и ни чакаха. Тази събота бяхме решили аз и сестра ми Яна да направим подарък на баба, която след няколко седмици навършва 60 години. Идеята ни беше, всяка от нас да нарисува една хубава картина за спомен. Почти цял следобед рисувахме и рисувахме, първо с водни бои, после с акрилни, докато най-накрая решихме кои картини ще бъдат за баба. Аз направих една червена роза във ваза на син фон, а Яна - дъга след дъжд. И двете със сетра ми сме доволни от днешния ден и с нетърпение чакаме рождения ден на баба.
Мария-Маргарета Марас
Планетата Всичко
На планетата Всичко живеят царят Веднъж и царицата Веднага заедно с техния син принц Навред и тяхната дъщеря принцеса Навсякъде. Навред и Навсякъде всеки ден играят навън с Вляво и Вдясно - техните зайчета. Придворните кучета Вчера и Вдругиден пазят Вляво и Вдясно от лисицата Всеядна. Всякак, Всякога, Всякъде, Вънка, Вътре са царските братовчеди. Те най-обичат фокусника Винаги, защото прави винаги глупости. Вечер, изморени, децата се събират в кухнята при готвача Вечно. Вечно прави палачинки. На планетата Всичко се живее чудесно.
Антония Хайслер
Царството Сладко
В царството Сладко далеч оттук под пода живял един цар Сладолед с тигъра си Бонбон. Царицата Шоколад с тънкия си ръст и с дългите си коси си имала котка Мус от шоколад. Готвачката Ванилия печала банани със сос от ягоди. Веднъж през лятото минах оттам. Поговорих си със Сладолед и Шоколад. В Сладко далеч оттук под пода живял един цар Сладолед с тигъра си Бонбон...
Катерина Методиева
Есента и новата учебна година
Есента свързвам с края на прекрасната лятна ваканция и с новата учебна година, а освен това и с рождения ми ден.Всяка година есента за мен е различна. И този път беше така. Тази година постъпих в езикова паралелка. Имах нов клас, изцяло нови преподаватели и освен това започнах да изучавам френски език. Всъщност новият ми клас много ми харесва. Имам няколко приятели от стария и в него се чувствам много добре.
Този рожден ден беше с нещо по-различен от досегашните - станах тинейджър! Както винаги получих страхотни подаръци. По случай рождения ми ден ходихме до Рим. Разгледахме много забележителности, сред които Колизеума и Ватикана. Най-удивителното за мен беше, че успяхме да видим и папата, който приветстваше присъстващите.
Есента за мен е чудесен сезон!
Явор Йотов
Великден
Тази година Великден беше за мен много хубав празник.
Ние празнувахме в нашата къща в Бургенланд. В събота вечерта боядисвахме с мама яйцата. Ние направихме много: лъскави, едноцветни и някои с различни цветове. Аз мисля, че те изглеждаха най-хубаво.
В неделя сутринта Мими, Йохан и аз се събудихме по-рано от родителите ни. Чакахме, докато станат и после започнахме да търсим сладките неща, шоколадовите зайци и яйцата. Както винаги, аз намерих най-малко неща, но беше весело.
След търсенето, влязохме вътре, за да закусим. Имаше вкусни неща: великденска шунка, козунак, плодове и, разбира се, яйца. При чукането на яйцата победи мама, защото тя имаше най-здравото яйце.
Ние получихме и няколко подаръка: блуза, шлем за каране на колело, нови бански и малко пари. Мими, Йохан и аз купихме бонбони на мама и тати.
От всичко най-странно на този ден беше времето. Сутринта грееше слънце, а следобяда валеше сняг. Въпреки това харесах празника.
Евелин Кремзер
Нашата екскурзия до Париж
На 29-ти април тръгнахме след училище за Париж. Летяхме около два часа. Много се радвах, защото най-сетние бях в Париж.
Първия ден ходихме до Айфеловата кула, след това гледахме църквата Нотрдам. Ние направихме много снимки и вечерта ядохме с нашата братовчедка Бини в ресторант. Френската кухня беше много вкусна.
На втория ден бяхме в Дисниленд. Там беше много смешно и ние се забавлявахме непрекъснато. Вечерта бяхме много изморени и си легнахме да спим по-рано.
В неделя имахме дълга програма, но беше жалко, че тати остана болен вкъщи. Ходихме с мама до Версай. Там чакахме дълго, докато влязохме най-сетне. Дворецът беше огромен и градините бяха много красиви!
Мария Кремзер
Думи
Думите са нещо наистина странно. Може да са си просто думи, без значение, ако обаче се съчетаят правилно, от тях стават изречения, после приказки, истории, разкази, стихотворения, песни и какво ли не.
Думите могат да бъдат много мощни. Една единствена може да изгони тишината и да напълни сърцата ни с обич, радост, мъка или яд. Думите могат да ни разбият на милиони малки парчета, но също така могат пак да ни съединят. Те милват като майчина ръка или болят като шамар в лицето.
Най-трудното е да кажеш правилните думи в правилния момент. Толкова е трудно, че много от нас започват да се страхуват да не кажат грешните думи в грешния момент и, в края на краищата, не казват нищо. Сигурна съм, че всеки помни един миг, в който не е посмял да каже:"Обичам те" или "Не, това не е правилно". Като затворя очи, мога да си спомня за много случаи, в които точно съм знаела и чувствала какво иска да каже сърцето ми, но не съм посмяла да изговоря думите. И, да съм честна, срамувам се за всеки един от тези моменти.
С правилните думи може да направиш всичко, може да зарадваш някого, или наистина да го нараниш, може да помогнеш, или да затрудниш живота на другите.
Надявам се, че използвате вашите думи, за да правите добро.
Яна Подбелсек