Embedded Files
Започна новата учебна година и нашите млади автори ни канят да прочетем наскоро написаното от тях
Дъжд от цветя
Един слънчев пролетен ден над София заваля дъжд от цветя. Улиците се покриха с килим от рози, слънчогледи и теменужки. На този ден всеки човек си взе по няколко цветенца. Всички хора бяха щастливи!
Илина Гълъбова
Празник в гората
С идването на пролетта животните в гората решиха да си направят празник. Баба Меца донесе делва с мед. Зайо Байо - моркови и зеле. Всички птички запяха весели мелодии и Лиса, Вълчо и Ежко Бежко затанцуваха хорце.
Кимбърли Шинделар
Най-хубавото къпане
Бяхме в Троян на почивка с моята приятелка Диана и нейната майка. Настанихме се в много хубав хотел в гората до Троянския манастир. Имаше огромен басейн, джакузи, сауна, детски кът, вътрешен басейн, красив ресторант и много други интересни неща. Ние по цял ден играехме на воля, къпехме се в басейна и се разхождахме в гората.
Веднъж след вечеря ние стояхме и се чудехме какво да правим. Изведнъж ни хрумна страхотна идея - да направим едно нощно къпане във външния басейн. Речено - сторено. Скочихме ние с Диди и хукнахме да питаме майка й дали ни разрешава и ще дойде ли с нас. Тя се съгласи веднага. Отидохме заедно с нея при управителя на хотела за разрешение - нямаше никакъв проблем.
Бързо облякохме банските си и се гмурнахме в огромния празен басейн. Беше вече полунощ. Луната и звездите се къпеха с нас и ни светеха отгоре.
Беше много вълнуващо и незабравимо!
Тереза Маринова
Коледна изненада
Тази Коледа беше най-хубавата. Всичко беше бяло. Бях при баба и си отварях подаръците. Един от тях беше малка оранжерия. А най-голямата изненада беше, че ще си имаме една малка братовчедка. На мен много ми хареса тази Коледа!
Кристине Младенова
В страната на сладките неща
Мими попаднала в страната на сладките неща. Всичко там било само от сладкиши. Имало водопад от шоколад, а облаците били от захарен памук. Хората били като курабийки.
Добринка Трендафилова
Зимата идва
Погледнах през прозореца. Вънка бе студено, но още нямаше сняг. Единственото, което виждах, бяха четири сиви стени и няколко малки прозорчета от съседната сграда. Въздъхнах, исках най-сетне да е зима. Затворих очи и си представих как навън пада първия сняг. През прозореца виждах деца на шейни, с кънки и ски. Наблюдавах как белите снежинки падат на земята и покриват всичко с ледено одеяло. Отворих прозореца и протегнах река. След миг една малка снежинка падна върху дланта ми. Очаквах да се разтопи, но тя остана. Вгледах се внимателно и видях, че в ръката ми седи малко момиченце с бяла рокличка.
- Коя си ти? - попитах учудено.
- Аз съм кралицата на първия сняг - каза ми тя.
Момичето стана и излетя от ръката ми. Дълго я гледах. Изведнъж чух един глас:
- Яна, няма да повярваш! - извика Симон, моят брат - започна да вали сняг!
Яна Подбелсек
Дъжд от цветя
Духна пролетният вятър. Грейна топло слънце. Изведнъж ливадите се покриха с килим от красиви разноцветни цветя. Може би прелетният дъжд, който валя вчера, е изсипал тези хубави ухаещи цветя.
Кимбърли Шинделар
Светулчица
Точно на 7.7.2007-ма година се родила една бебесветулчица. Тя била палава, мълчалива и игрива. Не знаела, че има на дупенцето пламъче. Един ден го видяла и извикала силно:
"Мамо, тате, дайте ми бързо вода, че ще ме изгори пламъчето!"
Взела вода и искала да я излее върху него.
"Но чакай! Какво правиш? Та това ти е лампичката! С нея можеш да виждаш в тъмното. Не гориш!", казал таткото, взел от нея водата и й показал и неговата светлинка.
Така мъничката светулка разбрала, че има лампичка като всички други светулки.
Кристине Младенова
Нова приказка за Снежанка
Снежанка се събудила, но не в леглото си, а в африканската савана. Тя вървяла, вървяла, вървяла и срещнала един жираф. Снежанка се уплашила, но жирафът я сложил на гърба си. Малко по-късно се появил един лъв. Жирафът побягнал, а тя паднала. Лъвът искал да ухапе Снежанка, но в това време дошъл един слон. Той я качил на гърба си и я завел на едно сигурно място. Но слонът заспал и един гепард грабнал момичето. Един носорог го видял и спасил Снежанка. Тя била вече много изморена и заспала. Когато се събудила, била в леглото си.
Антония Хайслер
В пещерата на Планинския цар
Високо в планината, в една голяма пещера, живеел Планинският цар. Негови помощници били дъждът и вятърът. Той обичал царство си и се грижел за него с любов. Щом някое животно било в опасност или на някое дърво му трябвало дъжд, той им помагал.
Един ден две момчета отишли в планинската гора, за да си играят. Царят нямал нищо против. След време на хлапетата им станало студено и те си запалили малък огън. Когато си тръгвали, забравили да го загасят! Не след дълго едно клонче се подпалило. То подпалило едно дръвче. И така почти цялата гора започналада гори.
Царят видял дим и изляъл от пещерата си. Едно врабче долетяло до него и му казало:
- Царю, гората гори! Една сърничка си изгори крачето! Помогни ни!
Царят извикал неговите помощници и им рекъл:
- Загасете огъня и помогнете на сърничката!
Те го направили. Гората била спасена!
Катерина Методиева
Нова звезда
Коледа! Всъщност за този ден започваме да се приготвяме един месец по-рано. Появяват се светещи украшения по улиците. А и вкъщи донасяме елха и я украсяваме с различни коледни топки, гирлянди и играчки. Почти всяка година слагаме един и същ връх на елхата. Той е жълта звезда. Тази година мама сложи нов. Пак звезда, но сребърна, със спирална дупка, за да влезе върхът на елхата. Мама подготвя ястията, а тати й помага. Аз и сестра ми ги нареждаме на масата.
Има легенди, че на този ден през нощта старец на име Дядо Коледа влиза и поставя подаръци под елхата. Но за да стане това, всяко дете трябва да му напише писмо и да го остави под елховото дърво. аз съм вече голям и не вярвам в Дядо Коледа, но въпреки това спазвам обичая и му пиша писмо. Може би ще бъде хубаво, ако този ден се празнува няколко пъти в годината, за да могат хората да си пожелават много здраве, мир, любов и щастие. Хубаво е, че го има и, че е много весел!
Калоян Филчев
Състезанието
Казвам се Амир, роден съм и живея в град Виена. Аз съм на дванайсет години. Посещавам гимназията "Марианум". Всяка година имаме ден на спорта. На този ден се състезават всички класове помежду си. Една седмица преди състезанието аз и моите най-добри приятели се подготвяме за победа. Победителите получават грамоти и една купа.
С нетърпение чаках този ден. Първо трябваше да бягаме 60 метра. За съжаление спечелихме второ място, но пък на дълъг скок и народна топка взехме първото място. Много се зарадвахме, макар че не можахме да спечелим купата. И все пак нашият класен ръководител ни покани всички на сладолед.
За мен този ден беше едно страхотно преживяване!
Амир Йилдъз
Най-тъпото нещо през тази година
На 16-ти май мама имаше рожден ден. Обаче точно на нейния рожден ден тя трябваше да замине за София. Това не беше хубаво, защото не можехме да празнуваме заедно! Затова трябваше да празнуваме предния ден.
Това беше една събота. Мими, Йохан и аз станахме сутринта и приготвихме подаръците. След това направихме закуска и подредихме красива маса. Когато мама стана, закусихме. След закуска мама отвори подаръците си. Аз бях направила една картичка и бях купила червена кутийка във формата на сърце.
Празникът беше хубав, но беше малко тъжно, че мама замина в деня, в който имаше рожден ден. Пожелавам си за следващата година мама да си бъде тук и цялото семейство да сме заедно.
Евелин Кремзер
Тримата братя
В град Варна имало едно семейство с трима братя. Най-малкият се казвал Александър, бил на 9 години и ходел в трети клас. Средният се казвал Илиян, на 10 години и посещавал 4-ти клас. Най-големият брат се казвал Димитър, бил на 11 години, ученик в 5-ти клас. И тримата били много умни, но обичали и да играят.
Александър най-много четял книги, а пък Илиян и Димитър най-много играели футбол. Те винаги подигравали брат си, защото вместо да играе с тях, четял книги.
Минали години. Най-малкият брат успял да завърши гимназията и после университет. Станал известен писател.
А по-големите му братя вече не се подигравали, защото разбрали колко е важно да четеш книги.
Катерина Методиева
Коледа
Леко се чува как отвън пада снегът. Вкъщи всички правят нещо: мама готви, баба пече курабийки, леля разучава песни за Коледа, тате украсява елхата, а аз си играя. На улиците светят гирлянди.
Всички сядаме около масата, на която има курабийки, сърми, пилешко и питка. След вечеря танцуваме около елхата и пеем коледни песни.
На сутринта под елхата има подаръци! Аз получавам книга, нови моливи, гумичка и гривна, а мама - парфюм. За баба има крем за лице, а за леля нова китара. Тате се радва на новия пуловер.
Това е много весела Коледа!
Добринка Трендафилова
Как хванах първата си риба
Случи се през миналия месец на рождения ден на мама. Бяхме на вилата. Тогава за първи път риболувах. Мама много обича риба и аз исках непременно да й хвана. Един приятел на мама и тати - Ники, беше рибар и ми помогна. В началото ми показваше как се хвърля въдицата и се изважда рибата. След известно време започнах и аз да я хвърлям.
Точно в този миг плувката се потопи. Дръпнах въдицата, но рибата беше по-силна, отколкото очаквах. Затова пуснах въдицата, да не се счупи и започнах да дърпам направо конеца. Така успях да издърпам рибата, махнах внимателно кукичката от устата й и я пуснах в едно корито с вода.
Родителите ми много се зарадваха. А аз бях безкрайно горд от себе си. Тъй като беше първата ми риба, а и мама си го пожела, решихме да й подарим живота. Тогава си представих, че това е "Златната рибка", намислих си едно желание и я пуснах обратно в езерото.
Явор Йотов
Най-смешната случка през
тази година
Неотдавна бяхме с Филип и Яна в Хевиц, един град в Унгария. Там има езеро, което се казва Хавиц. В него водата е много топла, защото е термална. Затова могат да се къпят хора и през зимата. Една сутрин по време на закуска в хотела имаше яйца и вдруги вкусни неща. Яна си взе едно яйце. Яйцата бяха сложени върху малки зелени и кръгли камъчета. Те приличаха на боб. Тя помисли, че това е боб и си сипа една лъжица в чинията. Един човек я гледаше учудено. Като седна, усети, че това са камъчета и ги върна. Всички се смяхме много, а най-вече Яна. Добре, че не си хапна наистина от камъчетата. Това за мен беше най-смешната случка през миналата учебна година.
Йохан Кремзер
Морето
Отварям очи и виждам морето. Топлият пясък гали босите ми крака. Оглеждам се. На плажа няма нито един човек, освен мен. Водата е чиста и хубава. В далечината виждам малка лодка с червени платна. Навеждам се и вдигам пъстра мида.
За миг пак затварям очи и си представям как ли изглежда в тайнствените дълбини на морето...Пъстри риби плуват между водораслите - малки и големи. Една грамадна медуза бавно и грациозно се движи във водата. На една скала е седнала русалка. Косите й са яркочервени, а очите й - сини като самото море. Опашката блести във всички цветове на дъгата. Момичето си играе с един делфин. Тя подхвърля малка топка от водорасли, а той я връща обратно. Всичко е прекрасно. За последен път поглеждам сцената, а после отварям очи.
"Да, наистина е прекрасно.", си мисля и скачам в прохладните води. Какво ли ме очаква там?
Яна Подбелсек
Пролет
Аз обичам пролетта. През зимата на дърветата няма листа, поляните са покрити със сняг и всичко е бяло.
През пролетта става по-топло, чуват се вече птиците да пеят и под снега се вижда зелената трева. По дърветата се появяват зелени листа и на поляните поникват цветя в най-хубавите багри. Идва празникът на Баба Марта и на храстите и клоните висят бели и червени мартенички. Животните се събуждат от зимен сън. Хубаво е да се гледа, как всичко става свежо и зелено, защото винаги имам чувството, че виждам как започва нов живот.
Евелин Кремзер
Синките калинки
В градинката си имам
боровинки и къпинки.
И те са синки.
Всеки ден кацат върху тях
и си похапват сладко
няколко калинки.
Явно затова
понякога аз виждам
калинки синки.
Те май трябва да ядат
повече малинки!
Кристине Младенова
Наградата
Това, което ме вълнува в момента най-много, е преживяното през семестриалната ваканция. През това време аз, моят приятел Матео и родителите ни, бяхме в една хижа в планината близо до Хинтерщодер, където посещавахме курса по каране на сноуборд. Всички деца бяха с няколко години по-големи от нас. Много се забавлявахме. От сутрин до вечер карахме. Дори ни учеха да правим трикове. Както винаги на края на седмицата имаше състезание. Всички бяхме много развълнувани.
Ден преди състезанието в групата ни се появи ново момче, което аз вече бях забелязал по пистата. Новото момче караше изключително добре и всъщност нямаше никаква нужда от курс. И тогава си помислих, че изобщо не е честно спрямо нас, той да идва само за състезанието.
А на финала изненадата беше голяма, когато ние всички получихме медали. Бяхме щастливи, че треньорът постъпи така.
Явор Йотов
Най-хубавият ден през годината
Представлението
На 12-ти юни тази година имаше концерт на училището по танци. Моята сестра Ева и аз танцуваме в група за хип-хоп вече четири години. В същата група танцуват още четири деца от нашето училище, а също така и приятелката ни Лия, която е една година по-малка от нас. Учителят ни по танци се казва Патрик и е професионален танцьор на хип-хоп. Миналата година е танцувал с Кети Пери.
На този ден трябваше да отидем по-рано за генерална репетиция. Нашата приятелка Инес дойде да ни вземе и отидохме заедно на репетицията в три и половина. Мама купи на всички деца чийз-бургер, за да не сме гладни. Докато другите групи репетираха, ние гледахме цялата програма. Участвахме с два танца. Първият се казваше "Mission Possible!" Вече бяхме го танцували на един бал. Другият танц беше нов и не го бяхме представяли пред публика. Той се казваше "Wake up in the morning". Хореографията е на Патрик. Вечерта имахме две представления: едното от пет и половина, а другото от седем и половина. Във всяко представление участваха всички групи на училището - от най-малките балерини до най-големите танцьори. първото представление мина добре. За второто имаха билети нашата майка Катя и баба ни Евелин. На първия танц аз излязох първа на сцената след едно момче и започнах да търся и викам другите деца да излизат. Прожекторите светеха слабо в началото и беше много тъмно. Аз се спънах три пъти и почти настъпих Инес, която излиза с пълзене. Всички се засмяха, но публиката не забеляза почти нищо. Вторият танц мина много добре и всички бурно ръкопляскаха.
Това беше за мен най-хубавият ден през годината, защото аз много обичам концертите. Моята мечта е да танцувам хип-хоп!
Мария Кремзер
Приятели и приятелство
Често си задавам въпроса: Какво е приятелство и кои са верните приятели? Приятелите са нещо безценно, но много трудно се печелят. Старите хора казват:"Приятел в нужда се познава". Това означава, че има различни приятели, но само този, който ти подава ръка, когато е трудно, е верен. Истинският приятел ти помага и те подкрепя. Той не ти се подиграва или присмива /най-много се смее с тебе/. Когато мислиш, че цял свят е срещу тебе, верният приятел ще е на твоя страна. Ако си тъжен, той ще те успокои или ще те остави да потъгуваш, но ще те прегърне. Това не означава, че трябва да имате съвсем еднакъв вкус. Напротив, дори много често съвсем различни хора се обичат, защото се допълват. Приятелството свързва две сродни души. То ни кара да се чувстваме привлечени към някой друг, да помагаме, да го подкрепяме и да се забавляваме с него. Кара ни, понякога да забравим себе си и да му отдадем цялото си внимание. Приятелството е едно много важно, силно чувство, което първо изпитваме като симпатия и постепенно става все по-силно и се превръща в любов. За съжаление не всички хора го чувстват еднакво. Сигурно сте имали лоши, неверни приятели. Не бива да изпадаме в отчаяние. Само ако сме били разочаровани от лоши приятели, можем да познаем кой е верния!
Яна Подбелсек
Вяра
Преди няколко седмици бях поканена у моята приятелка Майра. Докато пишехме домашните си, говорехме за Исус Христос. Изведнъж Майра ме пита:
"Яна, ти нали не си религиозна? Значи, не вярваш в нищо. Не е ли странно да живееш така?"
Леко учудена от този въпрос, се замислих за малко и отговорих:
"Но аз също вярвам. Не вярвам в Господ, както е описан в Библията."
"Защо?", се учуди Майра.
"Ами, ако Господ е така добър, защо тогава има толкова много зло на света? Защо Господ не даде хляб на децата в Африка? Защо допуска хората да се убиват?" Майра не знаеше.
"А в какво вярваш?"
"Аз вярвам в доброто в човека, в любовта, в изкуството. Понякога вярвам във феите и еднорозите, но няма да разказваш на другите!", рекох и я погледнах строго.
Момичето кимна.
"Мисля, че без любов и надежда няма вяра. Тези хора, които убиват други, само заради религията им, не вярват наистина. Те ползват вярата като причина за това, което правят. Според мен истинските им причини са други..."
"Права си. И аз мисля така.", каза моята приятелка.
"А какво мислиш за Исус Христос?"
"Чела съм, че е доказано, че е съществувал."
"Да, и аз."
"Ами мисля, че е направил много за хората и е бил страхотен. Но не вярвам, че е Божи син."
"А ако не вярваш в Бог, какво мислиш, че става след смъртта?"
"Мисля, че при раждането всеки получава достатъчно енергия за целия си живот. А когато умираме, я връщаме."
"Много интересна теория.", каза тя.
"Още ли мислиш, че не вярвам?", я попитах.
Майра се усмихна.
"Не!"
Яна Подбелсек
Page updated
Google Sites
Report abuse