Фитотерапията

ПРИНЦИПНИ ПОКАЗАНИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ НА ФИТОТЕРАПИЯТА

Иначе казано, става дума за това, какво може и какво не трябва да се лекува с фитотерапевтични средства. В отговор на този въпрос трябва преди всичко да се припомнят основните характеристики, с които те се отличават, а именно: тяхното- само перорално въвеждане или външно приложение; бавното им действие; меките и умерени ефекти; късните терапевтични резултати. Тези характеристики на фитотерапевтичните средства са именно факторът, който определя хроничните заболявания на храносмилателната, дихателната и сърдечно-съдо- ьата система, на черния дроб и жлъчните пътища, на пикочко-половите пътища, на някои ендокринни жлези, както и редица заболявания на кожата, нервната ja опорно-двигателната система като принципни гпоказания за лечение с фитотерапевтични средства.

Същите фактори, а именно пероралният начин на приложение, късно на-стъпващите терапевтични ефекти, доказаната липса на ефект при някои заболявания, за успешното лечение на които науката разполага със средства, определят ограниченията и противопоказанията за фитотерапия. В тази категория спадат различните. видове неоплазми, септичните състояния и инфекциозните заболявания, психичните болести, туберкулозата, острите фази на редица хронично протичащи заболявания (напр. астматичен статус), заболяванията през ранната детска възраст.

ПРАВИЛА НА ФИТОТЕРАПИЯТА

На основата на натрупания практически опит фитотерапията си е изработила няколко важни правила за приложението на средствата, с които тя борави. Разбира се, при реализацията на тези правила могат да се наложат като необходими редица изключения и с това да се потвърди максимата, че няма правило без изключение.

а. Първото от правилата на фитотерапията изисква да се започва лечение с прости, т.е. с не силно действуващи растения. В същност това е конкретизация на едно от основните правила на терапията изобщо. Според това правило например при стомашни и чревни заболявания, преценени като подходящи за фитотерапия, преди да се прибягва до беладона, трябва да се приложи лайка.

Задача на фитотерапията е да проучва и сочи конкретните реализации на това свре изискване.

б. Второто правило препоръчва да се използува цялото растение, респ. пре-парати, които съдържат намиращите се в него вещества. Това е едно от основните изисквания на фитотерапията. То е изработено на основата на трупан с годините многолетен опит. Не бива да се разбира, че това правило отхвърля

v използуването на чисти, изолирани от растения или лабораторно синтезирани вещества. Фитотерапията просто счита, че за нейния домен от показания тези средства често не са най-пригодните.

в. В съответствие с предишните две правила третото препоръчва да не се предписват много сложни рецепти, а да се използуват такива, включващи не повече от 2 — 3 основни лечебни растения, едно добавъчно, едно (по изключение — две) коригиращо (за предпочитане — съдържащо етерично масло) и едно конституиращо лекарство.

г. Последното от правилата на фитотерапията изисква дълготрайно при-ложение на фитотерапевтичните средства, равняващо се минимум на 3 — 4 седмици.

Както много положения на фитотерапията, така и това нейно изискване произтича от особеностите на използуваните от нея средства. Заедно с това и в съгласие с констатациите на не един от специалистите в тази област трябва да се отбележи, че много неуспехи на фитотерапията най-вероятно могат да се обясняват с неспазването на това правило.

Логично е да се съобрази, че се срещат трудности в обективиране на ефек-тивността на такова продължително лечение на хронично протичащи заболявания, каквито са заболяванията с основни показания на фитотерапията. Именно затова, подхождайки научно към решаване на проблемите, вкл. и към този,-за който става дума в случая, тя е длъжна да разработва и утвърждава повече или по-малко собствени критерии за доказване и обективиране на ефектите от провежданото лечение.