Книга за билките

Лечебните растения или билките заемат важно място при профилактиката и лечението на редица заболявания. Особено често те се използуват в домашни

условия самостоятелно или като лекарствени чаеве. Благодарение на

съдържащите се в тях биологично активни химични съединения от лечебните

растения се приготвят ефективни лекарствени средства. Във връзка с това се

провеждат интензивни проучвания върху химичния състав на растенията. За

една година (1975) от висшите растения в света са изолирани около 5000

вещества, а от низшите (лишеи, гъби и др.) около 2400, като 325 от тези

химични съединения, получени в чист вид, могат да се използуват за

приготвяне на лекарства.

Авторите за настоящата книга работят в продължение на дълги години в

областта на лечебните растения като преподаватели във Фармацевтичния

факултет на Медицинската академия. При написването на книгата те са взели

равностойно участие, като описанието на растенията, тяхното разпространение

и химичният състав са разработени от доц. Д. Панова и гл. ас. И. Асенов, а

данните относно действието, приложението и начина на употреба— от проф.

д-р Д. Станева и и. с. I ст. д-р Л. Райнова.

Ще бъдем признателни на читателите, ако отправят към нас свои бележки и

препоръки.

От авторите

УВОД

Книгата „Билките във всеки дом" е предназначена за широк кръг читатели,

които се интересуват от лечебните растения, от техните свойства и от

практическото им използуване при домашни условия. Безспорен факт е, че през

последните години интересът към лечебните растения както в целия свят, така

и у нас бързо нараства. При това този интерес се обуславя не само от все по-

широкото използване на билките като източници за получаване на готови

препарати от химико-фармацевтичната промишленост или като суровина за

създаване на лекарствени средства по полусинтетичен път. Налице е и истинско

„възраждане" на практиката да се използуват билките в естествен вид. Много и

разнообразни са причините за този процес, наблюдаван в международен мащаб

и по-конкретно у нас. Тях трябва да търсим в дълбоко вкоренените традиции, в

предаваната от поколение на поколение вяра на народа в целебната сила на

растенията, намерила място в народния фолклор, съхранена в редица писмени

нзточици и устно предавани указания и съвети. Без да вярват в някакви

свръхестествени и магически сили на лечебните растения, хората имат дълбоко

убеждение, че организмът на човека no-добре понася веществата, които са

продукт от жизнената дейност на растителните живи клетки, че в дългия ход на

еволюцията човешкият организъм се е приспособил към употребяваните като

храна растения и съдържащите се в тях активни вещества. Много данни на

научната медицина подкрепят това становище.

Интересът към билките е донякъде и естествена реакция спрямо

застрашаващото лавинообразно нарастване броя на получаваните по

синтетичен път лекарства, някои от които са твърде „чужди" на организма,

твърде „агресивни". Разбира се, такова основание е само отчасти вярно. От една

страна, не бива да се отрича безспорното значение на синтетичните лекарства в

лечението на голям брои трудно лечими до тяхното откриване заболявания. От

друга страна, известно е, че в растителния свят се срещат голям брой силно

токсични, дори смъртоносни за човешкия организъм вещества, изработвани в

хода па еволюцията като средства за отбрана, като начин за преживяваме. В

този смисъл не може да се приема безкритично твърдението на някои горещи

„защитници" на лечението с билки, че лекарствата от синтетичен произход са

най-често вредни, токсични, опасни за организма, а билките са безвредни,

нетоксични. Дебело трябва да се подчертае. че и тук, при лечебните растения, е

в сила принципът „Dоsis sola facit venerium" („дозата прави отровата"), т. е.

ползата или вредата от всяко лекарство, включително и от растенията, се

определя от много фактори и на първо място от количеството, от дозата, в

която се използуват. He противопоставяне, а взаимно подпомагане и допълване на

възможностите на съвременните синтетични лекарствени средства с по-меките

и по-щадящи средства на фитотерапията - такъв подход трябва да се смята

правилен.

Когато се анализират причините за повишения интерес към билките, трябва да

се отдаде заслуженото и на нашите научни институти, които години наред

системно и задълбочено проучватопита на народ-

ната медицина, с методите на съвременната наука анализират разпро-

странението, свойствата и състава на виреещите у нас лечебни растения и

научно обосновават възможностите за тяхното практическо използуване.

Несъмнена роля за насочване вниманието към лечебните

растения изиграха и продължават да играят специалните грижи на нашите

държавни органи, насочени към опазването, култивирането и рационалното

използуване на билковото богатство на нашата страна (решение N 63 на МС от

5 април 1977 г.).

Създаването у народа на правилен подход, възпитанието на здавни

навици, на научно обоснована практика при събирането, съхранението и

използуването на билките е дълг на специалистите, на учените в тази област.

На такава цел служи и предлаганата книга.

В нея са представени общи сведения за билките, за тяхното разпространение,

външни белези, химичен състав. Дават се практически указания за начина на

събиране и съхранение па лечебните растения, за употребяваните части, за

начина на приготвяне в домашни условия на лекарства от билки.

В книгата се съдържат сведения за около 200 от най-разпространените у нас и

широко изплзувани в народната и научната медицина лечебни растения. От тях

119 са илюстрирани с подходящи рисунки.

Подреждането на растенията е направено не по азбучен ред, а съобразно

основното, главното им приложение. Смятаме, че такъв „терапевтичен" подход

при систематизирането на растенията би улеснил читателя при практическото

им използуване. Трябва обаче веднага да се отбележи, че направената

класификация е твърде относителна. Известно е, че няма лечебно средство,

дори синтетично, което да има строго избирателно действие, което да

повлиява само една функция, един орган или система. Още повече тази

относителност важи за подреждането на лечебните растения, които имат

сложен химичен състав и повлияват различни функции на организма, различни

заболявания.

Затова наред с посочването на основното, главното действие на растението,

което в много случаи е и научно доказано, са изброени и всички останали

действия и терапевтични приложения на съответното растение, получени от

данни от народната медицина (от различии писмени източници). За да се

избягнат ненужни повторения, всяко растение е подробно разгледано на едно

място в зависимост от основното му свойство, а ако това растение се използува

и за лечение на друго заболяване, на съответното място то само се споменава.

Всеки раздел се съпровожда от обща част, в която са дадени някои основни,

ръководни принципи при практическото използуване на съответните растения и тяхното

място в лечението на съответното заболяване. Там, където е възможно, е

направен опит да се свърже характерното действие на растенията със

съдържанието на определни активно действуващи принципи. Освен като

лечебни средства посочени са и някои растения, които намират приложение в

козметиката.

Обсъден е и въпросът за опасностите и рисковете от употребата на някои

отровни растения.

Към всеки раздел са дадени известен брой рецепти за готови лечебни чаеве или

билкови сборове, които са разрешени за употреба у нас и могат да бъдат

намерени в готов вид или да се приготвят в билковите аптеки, както и рецепти,

взети от справочниците, издадени у нас и в чужбина.

Чаевете в готов вид са означени в текста с *.

При латинските наименования на частите на растенията в рецептите са

използувани следните съкращения:

Cortex — Cort. — кора

Flores — Fl. — цветове

Folia — Fol. — листа

Fructus — Fr. — плодове

Gemmae — Gem. — пъпки

Herba — Hb. — трева, стрък

Legumina — Leg. — боб, бобове

Lichen — Lich. — лишей

Radix — Rad. — корен

Rhizoma — Rhiz. — коренище

Semen — Sem. — семе

Stipites — Stip. — дръжки

Tubera -— Tub. — грудки

Turiones — Tur. — връхчета

1. ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ В НАШИЯ ЖИВОТ

Растенията са използувани от най-дълбока древност като средство за храна,

лечение, облекло и украса. Тези от тях, които съдържат фармакологично

активни вещества и оказват едно или друго въздействие върху живия

организъм, са наречени лечебни растения. Народът ни ги назовава с хубавата

старобългарска дума биле или билка.

От съществуващите в света около 500 000 растителни вида по-малко от 5% са

проучени за фармакологично активни вещества. Това показва, че съществува

огромен резерв от още непроучени видове и възможности за откриване на нови

лечебни растения.

В нашата страна съществува голямо богатство и разнообразие на растителни

видове, които са около 3600 на брой. От тях се употребяват около 650 лечебни

растения, като 300 вида се събират ежегодно у нас. Благодарение на

разнообразните климатични и почвени условия нашите билки съдържат висок

процент биологично активни вещества. Те са богати на разнообразни химични

съединения като алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, дъбилни

вещества (танини), флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла,

витамини, микроелементи и др. На много от тях е изучено фармакологичното и

лечебното действие и приложение. Често богатият опит на народната медицина

е служил като отправен момент за откриване на потенциални лечебни средства

от растенията. Дрога, получена от лудото биле (Atrора bella-donna L.), ни

достави алкалоидите атропин, L-хиосциамин и скополамин, а българската

народна медицина чрез Иван Раев даде на света българското лечение на

паркинсонизма. Изхождайки от нашата народна медицина, беше открита

антихолинестеразната съставка в кокичето (Galanthus nivalis L. var. gracilis),

която бе изолирана и под формата на препарата нивалин навлезе в клиниките за

лекуване на полиомиелит, неврити, радикулита и като антагонист на кураре.

Корените на растението рауволфия (Rauwolfia serpentina (L.) Benth.), прилагани

от векове в индийската народна медицина при главоболие, неврастения и др.,

след проведените научни изследвания дадоха хипотензивните алкалоиди

резерпин, ресциамин и дезерпидин, както и антиаритмичния алкалоид аймалин.

От корите на хиновото дърво (Cinchona succirubra Pav.), прилагани при малария

от местното население на Южна Америка, са изолирани противомаларийният

хинин и антиаритмичният хинидин. Семената на белия трън (Silybum inariarum

(L.) Gaertn.), употребявани в народната медицина на редици народи при

възпаление на черния дроб и жлъчните пътища, при колики от жлъчни камъни

и пясък, едва през последните голини дадоха хепатопротективните

флаванолигнани силибин, силидианин и силихризин.

Приложението на лечебните растения, дошло от многовековния опит на

народната медицина, може да бъде допълнено с още стотици подобни

примери. Колкото повече и по-задълбочено се изучават лечебните растения,

толкова по-голям интерес предизвикват те в изследователите.

Умелото съчетаване на народния опит с научната медицина е довеждало и ще

довежда до ползотворни резултати. Химичните съединения изолирани от

лечебни растения, често служат като ориентир, като модел за синтезиране на

аналогични или още по-ефективни лекарства..

В практиката се използуват най-често изсушени растителни части, наречени

дроги, например: листа от лудо биле (Folia Вella-donnae), корен от лудо биле

(Radix Bеlla-dоnnae), цветове от глог (Flores Crataegi) и др., тъй като

действуващите вещества се натрупват в един или друг растителен орган.

Дрогите намират приложение под различна форма, като се употребяват

самостоятелно или в смес или служат за изолиране на чисти лечебни вещества,

откоито се приготвят лекарствени препарати.

Лекарствата са неразделна част от културата на народите и заемат важно място

в живота на човека. Във връзка с това от особено голяма важност е

приготвянето на все по-ефективни лекарства за лечение и профилактика на

заболяванията на базата на лечебните растения. В световната практика около

40% от лекарствените препарати, получени от химико-фармацевтичната

промишленост, се приготвят от растителна суровина. На базата на лечебните

растения се произвеждат около 80% от препаратите, които се употребяват при

сърдечно-съ-дови и белодробни заболявания, при малария и при заболявания на

стомашно-чревния тракт. Лечебните растения служат и като изходна суровина

за изолиране на химични вещества, от които чрез полусинтеза се получават

редица ефективни лекарствени средства, като кортикостеронди, полови

хормони и др.

Особено полезна е употребата на билките и препаратите, получени от тях, при

хронични заболявания, които изискват продължителното им прилагане.

Добрата поносимост и ниската токсичност на повечето от тях позволяват

продължително лекуване, когато не съдържат кумулиращи вещества, както и

такива, които предизвикват привикване и пристрастяване.

В домашни условия не бива да се употребяват за самолечение билки,

съдържащи отровни вещества.

Разкриването в страната ни на фитотерапевтични кабинети, завеждани от добре

подготвени лекари фитотерапевта, запознати с химизма, фармакологичното

действие и терапевтичното приложение на лечебните растения, ще

предпази и помогне при лечението на тези, които предпочитат н

основателно вярват в лечението с билки.

Цялата книга можете да изтеглите като файл в долната част на страницата