ДА ПОГОВОРИМ С ПЪРВОКЛАСНИКА

Какво чак толкова - ще кажат някои от вас. Като отиде, ще види. Да, но те разсъждават от приятната сигурност на опита, а точно той липсва на малките първолачета и заради това сърчицата им туптят не само радостно, но и малко тревожно... Приспособяване към новия ред

В преходния период на ранната ученическа възраст детето се оказва зависимо от своеобразен ред. То трябва да променя часа на ставане от сън, ежедневния маршрут, да се съобразява с изисквания, да се старае по задължение и т.н. Така забавната игра става трудна реалност. Детето започва да изработва нови стереотипи, а това означава и усилие на волята. Но оценките, изпитната атмосфера, срещата и контактът с учители и връстници могат да предизвикат състояние на стрес... Клопките в които може да попадне първокласника.

Родителите са длъжни да разберат логиката на обстоятелствата през възприятието на първокласниците. Педантичната взискателност и изброяването на норми довеждат най-малкото до стрес. В резултат ученикът лесно може да се обърка, да се уплаши, да губи вещите си, да говори по-малко, да не спи, да се подмокря, да се дразни, да бяга от училище, да лъже и какво ли още не. Евентуалното невротично поведение на първокласника може да се избегне с внимание и приятелски разговор. Дипломатичността е необходима. Чувството за хумор - също. Вредно е налагането на родителски свръхамбиции, сякаш от първи клас нататък грешките са недопустими. Напротив, детето трябва да разбере, че признаването на неуспехите е критерий в ценностната ориентация. Да се научи на отговорност.

Първокласникът трябва да мисли за куп нови неща, да отчита присъствие, да споделя интересите си... Всичко това, както и решаването на ситуации и поемането на „ангажименти", е типична отговорност. Помощта на родителите в този момент е едно ново училище за самите тях... 

Какво да кажете на своя първокласник, за да го успокоите и насърчите?

Открийте сами! Вместо да се опитвате да налучквате „верния тон", с който да му представите училището, просто го попитайте: 

„А ти как си представяш училището?" Каквото и да чуете, не бързайте да спорите и опровергавате - напротив, първо поздравете детето си, че самичко е мислило и преценявало. А после си поговорете за някои неща. 

За учителката.

Дали тя ще бъде млада, красива, търпелива - или не, не е най-същественото, нейната задача е да те направлява и оценява в познавателния процес и усилията, свързани с него. 

Тя не е твоя „втора майка" и от нея не би трябвало да очакваш майчини ласки и грижи, не е и житейският ти съдник, защото „успех" е общо понятие. 

За съучениците.

Изведнъж много на брой, толкова различни помежду си и непознати - става сложно, но и страшно любопитно! Те изпитват същото притеснение и боязън като теб, те също се питат дали ще ги харесат и приемат, дали ще се справят. Не бързай да “блеснеш” - просто показвай какво знаеш и умееш. Помагай и искай помощ. И може би образът ти за приятел, който имаш досега, ще претърпи промяна. Защото ви свързва вече не само играта, защото се променяте. За новия режим.

Да, животът се променя -ритъмът му заприличва на този на мама и татко. Не, ти не губиш свободата си. Обратно - ставаш господар на своето време! Постепенно се научаваш да правиш много нови, интересни и сложни неща. А това не може да стане в безпорядък, нали? Ти подреждаш своето време, своите вещи, своите задължения и удоволствия... За старите любими неща.

Да, те си остават. Никой няма да пипа и променя мама и татко, играчките, люлките. Учениците обичат дъвка също както неучениците. Към старите любими неща просто се прибавят нови. Но мама продължава да целува за „лека нощ" и порасналите.http://semeistvo.rozali.com/deteto/p131.html