Пролетни празници

Лазаровден

Лазаровден! Това е празник на младостта, на пукнатата пролет. Това е празникът на труда и трудолюбивите българи.

По стар обичай – да дадат своята благословия на труда на стопаните – тръгват момите нагиздени с пъстри лазарски премени с надежда, че той ще бъде възнаграден стократно. По лазарските премени греят нанизи от мъниста, парички, а шевиците по ризите са събрали в себе си цвета на аления гюл и жълтата латинка, на зеления чемшир и синевата на утрото.

В бели дрехи, на главите с китки,

Пак люлеят лазарките плитки;

Веднъж тропнат сред лудешки викове –

Да са утрините перуникови;

Дважди тропнат – да гори в зениците

Младостта на вятъра и птиците;

Трижди тропнат да цъфти игличина

По земята топла и обичана...

...Грейте с лутурки и бузи алени,

лазарки, от Слънцето погалени;

да са в тази пролет, багри смесила,

татко радостен, и мама – весела!

                                                                                                        /Н. Зидаров/

Навсякъде лазарките благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщята, за стоката – домашните животни. Та нали всеки народ започва живота си от земята. Лазарките пеят и за млади и за стари. На девойките - за хубост, на момците - за храброст и ловкост...

Срещу техните песни, игри и благословии, всяка стопанка на къща ги  дарява с яйца – символ на живота.

За тези, които орат и сеят земята, пролетта носи радостни надежди – през пролетта пеят птиците, през пролетта цъфтят цветята, през пролетта играят лазарките, пременени и нагиздени като цветя.

Трепетни радости обхващат и децата: техните игри и песни на зелено, с пъстри венчета по главите облъхват простора –

Лаленце се люлее, Лазаре,

на зелена ливада,

то не ми било лаленце, Лазаре,

най-ми било детенце.

Очите му-  звездици

Лицето му – трендафил.

Както кротко играло,

Тъй си сладко заспало.

Майка му го будеше:

- Стани, стани, детенце,

мило на мама момченце,

да погледаш лазарки,

как хубаво играят

жълти чехли потропват,

шити поли развяват.

                                 (нар. Песен)

Лазаруването за малките шестгодишни момичета е възрастов праг. От този ден, когато те за първи път са взели кошничката и лазаруват, вече обичаят ги провъзгласява за порастнали. Време е да ги учат обредно на първо плетене на чорапче, първа погачка, месена от детските ръчички, първо везмо, бродерия, и така да бъде въведено в труда на семейството.

На Лазаровден момите излизали нагиздени със сватбени премени и венци. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Докато венците плували по реката, момите правели последния поклон пред младостта и моминството.

Отшумял е празникът. Ще се занижат пак дните по слънчевия кръговрат до новата пролет. Момите ще приготвят лазарските премени през цялата година и ще вложат в тях и умение, и възторг, че отново ще дойде Лазаровден – да покажат какво могат!

Цветница

Неделята след Лазаровден е известна  в народния календар като Цветница. В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. Лазарница е веднъж в годината и се очаква с нетърпение от всички – от млади и от стари. Често старите българи казвали вместо – “На колко години си?” – “ На колко лазарника си?”

На Цветница (неделята след Лазаровден) за здраве се окичват с върбови клонки и портите, и се сплита венче от осветената в църквата върба.

Великден

Ден, в който възкръсва надеждата, ден, сложил ореола на вярата, че доброто се възражда и винаги тържествува.

Христос Возкресе! Воицтина Возкресе!-се позрдавяват българите на този ден.

Дойде ли Велики четвъртък, преди слънцето да е изгряло, стопанките вече са нашарили яйцата. Първото яйце е червено и е наречено за Богородица. С него стопанката потрива бузките на децата с благословията: ” Червен, червен Великден, зелен зелен Гергьовден, и догодина със здраве!

Великден се празнува три дни. Рано всички отиват на тържествена литургия в черквата и се връщат със запалени свещи. По пътя се изяжда първото осветено яйце. След това при гостуванията хората си подаряват писани яйца и добрите майсторки събират похвалите и възхитата  от всички. Който получи такова красиво писано яйце, не го чупи, а го пази на видно място, да краси къщата му и да му се радва. То се пази от уважение и възторг, защото се знае – обич и душа е вложена в него. За това се казва: “Хубава като писано яйце.”, “Гледана като писано яйце”.

Великден!

Идва този празник весел,

шарени яйца донесъл –

жълти, сини и червени –

Всичките ли са за мене?

Ще си избера яйце,

със желязно сърчице,

със черупка като камък

и червено като пламък!

С него сляза ли на двора,

всички с него ще преборя:

Сашко, Пламен, двете Любки –

Има да хвърчат черупки!

Само ще внимавам много

да не срещна Спас и Гого.

Знам от другите деца,

те са с дървени яйца!

(Ат. Цанков)

Великден – празникът на всички празници

Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещият страшен съд. Затова и ознаменуването на физическата смърт на Христос е празничен ден, на който те славят не края на живота, а освобождението от земната тежест и прехода към вечното духовно битие.

Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден, в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната на този ден. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не.

Великден се празнува три дни.

В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: ”Во истина воскресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.

В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.

На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.