Великденска приказка

Имало едно време един дядо и една баба. Нищичко си нямали, освен една кокошчица. А и тя не им помагала, защото къде снасяла яйцата си все не можели да разберат. Наближил Великден и дядото се закахърил: – Бабо, нищичко си нямаме да сложим на трапезата! – Празникът е в храма, не на масата – отвърнала бабата. – Но ти не се ядосвай, Господ няма да ни остави! Да, обаче дядото не мирясвал, решил да проследи кокошката къде ще се скрие да снесе. Тръгнал подире ѝ, а тя се качила на едно хълмче, там снесла яйчице и то се търкулнало надолу по баира. – Стой! – викнал дядото. – Къде отиваш? – Не се тревожи, дядо! – отвърнало яйчицето, без да спира да се търкаля. – Аз не съм обикновено яйце, а великденско. Ще имаш празник на трапезата си. И се загубило от очите му. Търкаляло се надолу, търкаляло се и изведнъж – насреща му една катеричка. 

– Ей, че весело си играеш! – възкликнала катеричката. – Може ли да ти правя компания? – Не си играя, а отивам по работа – засегнало се яйцето. – Аз не съм обикновено яйце, а великденско и трябва да се погрижа за празничната трапеза на баба и дядо. – Да ти помогна тогава! – предложила катеричката. – Мога да донеса орехи и стафиди от хралупата си. – Добре! – съгласило се яйцето. Продължили да бягат надолу по хълма и след малко срещнали едно коте. – Вземете и мен на разходка – измяукало жално то. – Ние не се разхождаме, а сме тръгнали по работа – важно отговорили яйцето и катеричката. – Да помогнем на баба и дядо за великденската трапеза. – И аз мога да помогна, ако ме вземете с вас! – рекло котето. – Имам млекце и захар. – Заповядай! – зарадвали се катеричката и яйцето. Продължили да тичат надолу и нали компанията се увеличила, вдигнали такъв шум, че стреснали една полска мишка в дупката ѝ. 

– Какво става, къде сте се разтичали? – подала глава тя отвътре. – По работа за великденската трапеза на баба и дядо – викнали яйцето, катеричката и котето. – Ако искаш, и ти можеш да помогнеш! – С удоволствие! – отвърнала мишката. – Мога да донеса брашънце за месене. – Еха! – зарадвали се другите. – Вече ще можем наистина да напълним трапезата. След малко стигнали в долчинката, а там в шумата се били заровили останалите яйца, които снесла кокошката предните дни. – Излизайте, мързеланковци! – викнало яйцето на братчетата си. – Време е да украсим великденската трапеза на баба и дядо. Затъркаляли се яйцата нагоре по хълма, а животинките им помагали, защото да се търкаляш нагоре е трудна работа. По пътя взели и продуктите от дупката на мишката, от къщичката на котето и от хралупата на катеричката. Когато стигнали в къщата на бабата и дядото, стопаните запляскали с ръце от радост. После всички дружно се хванали да украсят яйцата и да пекат козунаци.