Глава 21

Ново небе и нова земя и новият град Ерусалим

Откровение 21 глава

1 стих И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.

Ето едно уникално ново начало – ново небе и нова земя. Колко добре звучи това, и то не е нова идея в Библията. Още пророк Исая пророкува в Исая 65:17 и 18 стих. Господ казва в тези стихове да се веселим и да се радваме винаги в онова, което е създал, защото Бог винаги създава нещо по-добро. И също пише, че създава Ерусалим за радост и людете му за веселие, тоест новата земя, новото небе и новият град Ерусалим, които Бог създава, ги създава с цел радост и веселие. И затова в предишния стих 16 на Исая Господ казва, че предишните скърби се забравиха и се скриха от очите на Бога. Ние не обичаме скръбта, но тук виждаме, че и Господ не обича скръбта. Затова Бог премахва всичко старо, което е било изпълнено със скръб, и подновява всичко с цел да няма вече скръб, а да има радост и веселие. Ето това е, което Бог иска – всички да бъдат радостни и щастливи в Него и да Му служат от сърце денем и нощем в Неговото присъствие.

Така и ние днес трябва да забравяме задното и да се простираме непрекъснато напред към прицелната точка Христос, да забравяме задните скърби в живота си и ужасните и страшни неща, които сме преживели и да продължим да се радваме във всичко ново, което Бог създава във всеки един нов ден, във всяко едно ново Негово дело в живота ни и в нас самите, и да благодарим на Бог за всичко това. Но каква голяма радост ще бъде да видим  новото небе и новата земя. Дали ще изглежда като планетата Земя или ще бъде по-различна не знаем, но със сигурност новата земя ще бъде безкрайно по-прекрасна от старата земя. Земята, на която в момента живеем е много красива, дори и сега под бремето на всичкия грях на нея, а можем да си представим колко по-красива ще бъде новата земя и новото небе. Но щом са наречени земя и небе те ще приличат на такива. Интересно е, че пише, че море нямаше вече. Може би защото морето символизира нестабилността, неспокойствието и колебливостта на народите, които са като морски вълни непостоянни. И тук на новата земя няма да има нестабилност и колебливост, защото първото небе и първата земя преминаха и сега всичко ще бъде съвършено ново. Вълнуващо ще бъде да видим нататък новите неща.

2 стих Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.

Това е интересен стих. Новият град Ерусалим тук е описан като свят град, който слиза от небето и е приготвен като невяста, украсена за мъжа си. Тук ключови са три думи: „свят“, „град“ и „невяста“. Как може невястата да бъде град? Нека да прочетем Ефесяни 2:19-22:

Ефесяни 2:19-22 19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; 20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, 21 върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; 22 в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Всички Божии души сега ги виждаме като едно цяло, като един прекрасен град, стройно сглобен, свят и слиза от небето. Това са овцете, които последно видяхме от дясната страна на белия престол. Те са се вградили толкова чудесно сега заедно, че изглеждат като едно цяло здание, но зданието е цял град, пълен вътре с много красиви други здания. Този град слиза от небето, приготвен от Бога. И наистина Бог е, който спаси всички нас и ни приготви в такава красота, за да бъдем отново храм и обиталище на Бога завинаги. И следващият стих потвърждава това.

3 стих И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.

Силен глас от престола обявява, че скинията на Бога е с човеците. В скинията на земята Бог постави Своя завет и Той обитаваше в нея, а сега скинията на Бог е с човеците, тоест Неговият завет и присъствие е в спасените човеци. Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негови люде и сам Бог ще бъде с тях. Ето това е сватбата на Агнето. В предишния стих и в стиховете по-нататък ще видим описание на невястата на Агнето, а ето това е сватбата.

4 стих Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.

Това е много трогателен стих, защото Бог ще обърше всяка сълза от очите на Своите спасени. Сълзите са били много в очите на всички християни, живели на предишната земя, но тук вече няма да има сълзи, няма да има смърт, няма да има жалеене и никой няма да плаче, няма да има болка, нито физическа, нито душевна, първото премина. Всички тези неща са били първото, но сега вече всичко е ново и тези неща ги няма. Всъщност, това са най-лошите неща на земята – сълзи, смърт, жалеене, плач и болка. Но слава да е на Бог, че тях повече никога няма да ги има. Какво благословение и каква радост и какво блаженство е това!

5 стих И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

Бог подновява всичко. Колко е хубаво всичко да стане ново: нови и възкръснали нетленни тела, нова земя, ново небе, нов град, нова уредба, всичко ново. Всеки човек знае колко е хубаво да имаш нов дом, нови дрехи, нови обувки, нова кола, а колко по-голяма радост е да имаш ново тяло, нова земя без грях, без сълзи, без скръб, смърт и болка, и най-вече – най-близкото общение с Бог, Той в теб и ти в Него, защото Бог ще обитава с човеците и те с Него, и ще Го гледат както е. Седящият на престола, а не някой друг казва думите: „Ето подновявам всичко,“ и лично Той заповяда на Йоан: „Напиши, защото тия думи са верни и истинни.“

6 стих И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

Това е уникален стих. В 5 стих Господ изрече думите и в 6 казва: „Сбъднаха се.“ Това може да направи само Бог – да изрече и да се сбъдне веднага. След като Бог е казал: „Сбъднаха се,“ означава, че всичко това вече е сбъднато и чака ред да се яви и да го видим. Както в 1 глава и тук Бог казва: „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят.“ Всичко, което има да се каже, е казано от Бог в Исус Христос, и всичко, което трябва да се направи от начало докрай е в Неговата власт. Интересно е също да отбележим в този стих, че Господ казва, че на жадния ще даде даром от извора на водата на живота. Човек трябва да е жаден, за да иска да пие. И ние трябва винаги да сме жадни за Бог и Той тогава с радост ще ни даде даром да пием колкото искаме от извора на водата на живота. Сатана измами Адам и Ева и те изгубиха своя достъп до дървото на живота, но който приеме Христос за свой Спасител, ще получи неограничен достъп до водата на живота. Слава да е на Бог за този неизказан дар!

7 стих Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

Но само който побеждава ще наследи тези неща. Исус победи и ние също трябва да бъдем победители като Него, защото Той ни даде да влезем в Неговата победа, и дори ни направи повече от победители, както пише в Римляни 8:37. Само на победителите Бог ще даде тези неща, и тук са докосващите думи – Бог казва: „Аз ще му бъда Бог и той ще ми бъде син.“ Ето това прави Бог за Своите слуги – те стават Негови синове.

8 стих А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

Тук пак е споменато огненото езеро и целта е да се види, че всички тези категории хора няма изобщо да присъстват на новата земя и на новото небе, а ще бъдат в огненото езеро. Но някой може да каже, че и той някога е бил невярващ, идолопоклонник, убиец, блудник или лъжец, дали трябва да се безпокои? Всъщност, всички човеци някога са били такива, но истината е, че Христос ни уми с кръвта Си и ни даде Своята праведност и Своя характер, за да бъдем по Негов образ и подобие. Интересно е, че този списък започва с думата "страхливите", и това не е случайно, защото „страхливите“ е противоположно на „победителите.“ Ние трябва да устоим в победата на нашия Господ, а не както всички категории хора, за които пише, че тяхната участ е в езерото, което гори с огън и жупел, и това е втората смърт.

9 стих Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.

Тук един от познатите вече на Йоан ангели го вика да му покаже невястата, жената на Агнето. Да видим какво ще му покаже.

10 стих И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,

За наша най-голяма изненада, Йоан не вижда никаква жена, а отново вижда град, и отново той е наречен свят и отново слиза от небето от Бога. Йоан е отведен чрез Духа на една голяма и висока планина, а както вече знаем, когато Бог показа блудницата на Йоан, ангел го отведе в една пустиня, а сега Бог му показва невястата, жената на Агнето и го отвежда на една планина, не само, за да има по-добър изглед, а защото в пустинята няма живот, а в планината е пълно с живот.

11 стих и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

Този град има Божествена слава, което означава, че невястата има Божествена слава и свети, както свети някой много скъпоценен камък като яспис, прозрачен като кристал. Ето от този стих някои изучаващи Библията правят извода, че яспис е диамант, защото тук е наречен „много скъпоценен камък,“ който много свети и е подобен на кристал. Това е точното описание на диамант, защото той е най-скъпоценният камък, свети най-много от всички и е прозрачен като кристал. Невястата, новият град Ерусалим, е също толкова блестяща и светеща и най-скъпоценната за своя Спасител, защото бе изкупена с най-скъпата цена. И ето сега невястата е като диамант, а Христос с Неговата кръв е рубинът. И двете стават като седящия на престола - диамант и рубин.

12 стих Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните:

Градът има голяма и висока стена, която е преобраз на невястата от света. Християните са в света, но не са от света. Също има 12 порти и на портите 12 ангела, което означава, че Бог пази църквата и всеки вход вътре се пази от ангел. Над портите има написани имена, които са имената на 12-те племена на израелтяните, което означава, че църквата се роди в Израел и Бог избра Израел като врата да влезе в този свят.

13 стих откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.

А това, че има по три порти откъм четирите посоки на света означава, че триединството на Бог – Отец, Син и Святи Дух – ще се разпространи от Израел на изток, запад, север и юг.

14 стих И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето.

Градът има стена с 12 основни камъка и на тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето, което означава, че Бог построи църквата Си, започвайки от тях. Църквата се роди в Израел, но беше построена върху апостолите. Но тук възниква въпросът кой е дванадесетият апостол, тъй като Юда се обеси и умря. После апостолите хвърлиха жребий и жребият се падна на Матия, но от целия Нов Завет става ясно кой беше дванадесетия апостол, който самият Бог избра, и това беше Павел.

15 стих И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстика, за да измери града, портите и стената му.

Ангелът, който говори с Йоан, има в ръката си за мярка златна тръстика, за да измери града, портите и стената му. Според Езекиил 40:5 една тръстика е дълга 6 лакти, което е приблизително 3 метра.

16 стих Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръста, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

Градът е с формата на куб със страна 12 хиляди стадии. Стадият в различните страни е различно дълъг, но е средно около 160 метра, умножено по 12 хиляди, е приблизително 2 хиляди километра, което означава, че основата на този куб е с площ 4 милиона квадратни километра –  приблизително колкото половината от площта на САЩ, тоест колкото 40 страни като България.

Да погледнем сега в останалата част на Библията на кои други места има квадрат и най-вече куб. Жертвеният олтар в скинията е квадрат със страна 2,5 метра, но е висок само метър и половина. Кадилният олтар е квадрат със страна 50 см, и е висок 1 метър. И двете са близки до нашето търсене, но това, което търсим, е пресветото място, което е точно куб с размер 4,5 метра. Да съпоставим трите фигури. Жертвеният олтар символизира жертвата на Христос и от тук се роди църквата, и след като се роди църквата Христос продължава да се моли и да ходатайства за нея, което виждаме в кадилния олтар и в темяна, който гори на него, и е преобраз на молитвата. Ето затова църквата, или новият град Ерусалим, е съвършен куб. Господ Исус направи това. И да видим какво става, когато се разгъне фигурата куб. Уникално е, нали? Ето откъде се роди църквата и защо тя е куб.

Но и още едно уникално нещо – ето как бяха подредени израилевите племена в пустинята около скинията – във формата на кръст. Ако пресветото място в средата на скинията се разгъне се получава еврейският народ, който е преобраз на църквата, във формата на кръст. Колко чудно пророчество за спасението на църквата и за новия град Ерусалим и то още колко отдавна. Бог е знаел всичко още от самото начало.

А сега според нашето въображение нека да изчислим приблизително колко човека могат да живеят в този град. Ще вземем за пример град Ню Йорк, най-големият град на земята. Той има площ 8 683 квадратни километра, и в него живеят 21 милиона и 200 хиляди души. Площта на основата на куба на небесния град Ерусалим, е 4 милиона квадратни километра и на тази площ се побират 460 града като Ню Йорк, всеки от който има по 21 милиона и 200 хиляди души, което общо прави 9 милиарда и 752 милиона.

Тези хора могат да живеят само на основата на куба на новия град Ерусалим.

Сега да видим колко такива плоскости могат да се поберат в този огромен куб. Ще вземем за пространстнво над повърхността на Ню Йорк 600м над земята, което е 60м по-високо от най-високата сграда в Ню Йорк. През 600м нагоре по куба на новия град Ерусалим могат да се поместят 3315 плоскости с площ 4 милиона кв километра. Всичката площ на тези плоскости се равнява на площта на 89 планети като планетата земя, само че без океан, само площ за живеене. На една планета земя, ако е само суша, могат да се поберат 17 160 града като Ню Йорк. А на 89 планети се побират 1 527 240 града като Ню Йорк. И ако всеки от тях има населението на Ню Йорк, което е 21 милиона и 200 хиляди, то това прави 32 билиона 377 милиарда 488 милиона души, които могат да живеят на тази площ от 89 планети като планетата Земя.

Никой със сигурност не знае колко хора са живели досега, но е изчислено, че между 45 и 125 милиарда души са живели досега на земята. Да вземем горната граница – 125 милиарда души. Това означава, че новият град Ерусалим според гъстотата на населението на Ню Йорк, може да побере 259 пъти повече население от всичкото население, което досега е съществувало на земята. Така че има предоволно място за всеки един да повярва и да се спаси, и Христовата жертва е предостатъчна да спаси цялото това човечество. Да благодарим на Бог за тази щедро предоставена възможност да се спасим и да живеем в новия град Ерусалим.

17 стих Измери и стената му, която излезе сто и четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.

Тук ангелът измерва стената на града, която се намира в долната част на града, който е с формата на куб и тя излиза 144 лакти, което е 72 метра, но пише, че това беше човешка мярка, употребена от ангела, което означава, че всички мерни единици дотук може да са съвършено различни по Божията мярка, а не по човешката.

18 стих Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.

Стената е съградена от яспис. В 11 стих вече видяхме, че ясписът е описан като диамант – някой много скъпоценен камък прозрачен като кристал. А самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Това е интересно сравнение: чисто злато, подобно на чисто стъкло. Златото е най-скъпоценният метал на земята. Толкова са ценни душите за Господ. Те са най-скъпоценните, но освен това ние трябва да бъдем прозрачни, в нас да няма никаква тъмнина,  а да има абсолютна честност, абсолютна чистота, абсолютна всеотдайност и абсолютна любов. Така и ние сме прозрачни и през нас се вижда славата на Бог, както през стъклото се вижда красотата отвън, така и нашите сърца са скъпоценни като злато, но трябва да бъдат напълно прозрачни – без никаква тъмнина и дори сянка от тъмнина, защото Господ е направил града от чисто злато, прозрачно като стъкло.

19 и 20 стих 19 Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, 20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.

Тук четем за голяма красота. Основните камъни на градските стени всички са скъпоценни камъни и както вече прочетохме в 14 стих на тях са написани имената на 12-те апостоли на Агнето. Сега ще направим интересно съпоставяне: имената на 12-те апостоли са изредени в Марка 3:16-19; Лука 6:13-16; Деяния на апостолите 1:13; Матей 10:2-4 стих. Нека да погледнем следната таблица: на първо място е Петър навсякъде и неговото име е написано на камъка яспис, на второ място е Андрей, и името му е написано на камъка сапфир, на Яков Зеведеев е написано на камъка халкидон, на Йоан Зеведеев – на смарагд, на Филип – на сардоникс, на Вартоломей, или още Натанаил – на сард, на Тома – на христолит, на Матей бирника – на берил, на Яков Алфеев – на топаз, на Тадей – на хрисопрас, на Симон-Зилот – на яцинт и на Павел – на аметист, защото Юда Искариотски се обеси и на негово място Бог избра апостол Павел. Каква приказно красива колекция от скъпоценни камъни. Всеки с различен цвят и с различна красота.

Ясписът или диамантът е твърд и прозрачен точно като Петър, затова Господ му каза, че той е канара и на тази канара ще съгради Своята църква. Сапфирът е син на цвят, цветът на верността, точно както Андрей. Халкидон е светлосин на цвят, като безкрайния небесен простор и безкрайното всеотдайно служение на Яков. Смарагдът е зелен на цвят и е символ на живота, и наистина Йоан живя най-много от всички апостоли с живот изцяло отдаден на неговия Спасител. Сардониксът е червен на цвят и символизира силна любов, като силната любов на Филип. Сардът е оранжев – цветът на радостта, с която сигурно и Вартоломей се е радвал в Бога. Хрисолитът е бледозелен на цвят, който показва съмнение, както съмняващия се Тома. Берилът е бледожълт на цвят, както златото, което Матей бирникът остави, за да стане истинско злато и да последва Спасителя. Топазът е скъпоценен камък с най-различни цветове, но най-често златисто-жълт, розов, син, червено-оранжев, пурпурен, точно както многото характеристики на Яков Алфеев. Хрисопрас е светлозелен, пълен с живот и енергия като Тадей или Юда Яковов. Яцинт е тъмночервен на цвят, саможертвен като Симон-Зилот. Аметист е лилав на цвят. Уникален цвят, като самия апостол Павел.

21 стих И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.

Красотата продължава – 12-те порти са 12 бисера, което значи перли. Всяка една врата е един бисер, тоест една перла. Защо точно бисер? Знаем как се образува бисерът или перлата в мидата. Когато камъче попадне в плътта на мидата, то я дразни и тя започва да отделя перлено вещество, с което обвива камъчето и то става гладко и я дразни по-малко, и така, обвиването с перлено вещество обаче продължава, докато се образува една перфектно кръгла и идеално гладка, блестяща перла, но това е коствало много страдания на мидата. Точно както струваше много страдания на Христос, за да стане вратата на овцете, през която всеки, който влезе, ще се спаси.

След това пише, че улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. Тук „улица“ не значи, че е една, а думата е употребена като събирателно и нарицателно за място, по което се върви, точно както казваме: "Улицата е място за движение", и нямаме напредвид точно една улица, а по принцип улицата. И тук се има напредвид, че материалът на улицата казано по принцип, е злато прозрачно като стъкло.

22 стих И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

В града няма храм, както по принцип има храм дори храмове във всеки град, защото тука храмът е самият Господ, Бог Всемогъщий и Агнето, което означава, че Бог е всред града и винаги присъства в него.

23 стих И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.

Ето затова Бог създаде само ново небе и нова земя, а не ново слънце и нова луна, защото Божията слава е светлината в този град и на новото небе и новата земя, и няма нужда от слънце и луна. Каква чудна светлина ще бъде това, не само физическа, но и духовна, защото където Господ присъства с Неговата слава, там е светлина, радост, мир и вечно блаженство.

24 стих И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща.

Под фразата "народите ще ходят по неговата светлина" не се разбира за земните народи, защото вече старата земя и небе преминаха, а се има предвид хората, човеците, изкупени от земята, защото всред тях вече няма юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски, защото всички са едно в Христа Исуса.

Земните царе ще донасят в него своите славни неща. Този стих може да всее недоразумение. Кои са тези земни царе, тъй като вече я няма старата земя и старото небе. И как царе, тъй като царят е Христос? Но да не забравяме, че новата земя също се нарича земя. Така че, това са царете на новата земя. Но тук идва въпросът: Какви са тия царе на новата земя, тъй като вече всички са равни? Да не забравяме какво обеща Исус в Откровение 3:21:

Откровение 3:21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

А също да погледнем какво пише в следващата 22 глава 5 стих:

Откровение 22:5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.

Ето го уникалния отговор, който никой не е очаквал. Точно тези изкупени души от земята са царете на новата земя и на новото небе, защото Господ им дава да седнат на Неговия престол, и те ще царуват до вечни векове. А кои са тези славни неща, които те ще донасят в града? Апостол Павел пише във 2 Тимотей 4:8 следното:

2 Тимотей 4:8 отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

А в Матей 10:42 и в Марк 9:41 пише, че който напои един от скромните, само с една чаша студена вода в име на ученик, никак няма да изгуби наградата си. Със сигурност, изкупените от земята ще получат много награди от Господ и венец на главата си. Всичко това ще бъдат техните славни неща, но те няма да ги пазят са себе си, а ще ги донасят в новия град Ерусалим, и славата и радостта на града ще бъдат още по-големи, защото ще се разбере за всички чудни неща, по причина, на които те са получили тази награда, и радостта и славата ще бъдат неизразими.

25 стих Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там);

От този стих става ясно, че портите на града никога няма да се затварят. След като няма да има нощ означава, че ще бъде вечен ден, и градът ще бъде винаги отворен за влизане и излизане от него, което означава, че всеки ще има достъп до Божието присъствие в града по всяко време.

26 стих па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща.

Изкупените, както видяхме, са наречени с две имена – народи и царе. Това е интересно. „Народи“ означава „всички равни,“ а „царе“ означава „всички царуващи“ – хем всички са равни, хем всички царуват, тоест радват се на славата на Бог.

27 стих И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в Книгата на живота на Агнето.

От този стих разбираме, че в града ще влизат и излизат само записаните в Книгата на живота на Агнето, тоест всички изкупени и спасени от земята. Какво славно нещо е приготвил Бог за нас. Слава да е на нашия Цар, който ще направи и ние да царуваме с Него!

В тази глава видяхме изключителната красота на новото небе и на новата земя и на прекрасния град, наречен новият Ерусалим. Видяхме каква радост и блаженство очакват всички спасени. Но тези прекрасни неща продължават и в следващата глава, последната глава на Откровението на Йоана, която ще рагледаме в нашия следващ урок.