Катедра „Философия“, Философски Факултет,

Софийски университет „Св. Климент Охридски“
и
секции „Етически изследвания“ и „Култура, естетика, ценности“,
Институт по философия и социология при БАН

ФОРУМ

„Философски проекти и проектни философствания“

26.10.2024 г., 9:00-17:00 ч.

СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет (IV блок), зала 404

ПРОГРАМА

9:00-9:15  Откриване / Opening

ПЪРВА СЕСИЯ

Модератор: доц. д-р Силвия Борисова

9:15-9:30     проф. д-р Веселин Дафов (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

                    Изпълняване на длъжност или изиграване на роля в проектното философстване (научно съобщение)

9:30-9:45     проф. д.ф.н. Александър Андонов (член на Научен съвет на НУЦТИ, СУ „Св. Климент Охридски“):

                    Проектността – форма на иновативност (научно съобщение)

9:45-10:00   доц. д-р Силвия Кръстева (Философски факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“):

                    Новостта и проектното мислене (научно съобщение)

10:00-10:15 д-р Мая Митренцева (Регионално управление на образованието, гр. София):

                    За проектното мислене и предстоящата кръгла маса „Творчески постижения, генеративният изкуствен интелект и  

                    личностното развитие в образователния процес“ (научно съобщение)

10:15-10:30 гл. ас. д-р Даниел Александров (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

                    Проектизиране и консултиране: моменти на онтологична грижа (научно съобщение)

10.30-10.45 Дискусия / Discussion

10:45-11:00 Кафе-пауза / Coffee break

ВТОРА СЕСИЯ

Модератор: Иван Кирков

11:00-11:15 гл. ас. д-р Евелина Иванова-Варджийска (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

                     Интерактивният урок по философия като проект (научно съобщение)

11:15-11:30 гл. ас. д-р Даниел Александров (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

                     Проектно ставане при философстване с ученици: „преподаване от ученик на ученици" (представяне на проект)

11:30-11:45  Андрей Лумбев (11 клас, ПГ „Христо Ботев“, гр. Дупница с консултиращ учител Надя Джоргова, учител по философия, ПГ                                         „Христо Ботев“, гр. Дупница):

                    Проектността и философското проектиране като възможност за една човешка картина на света (научно съобщение)

11:45-12:00: ТеодораТодорова (учител по философия, 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София):

                     Виртуалност и идентификация – изкуственият интелект и занятията по философия (споделяне на опит)

12:00-12:15 д-р Иван Колев (постдокторант, Институт по философия и социология – БАН):

                     Дигитализацията на здравния сектор в България и внедряването на изкуствения интелект: проблеми, рискове,                                             възможности и влияние върху отношенията лекар-пациент (представяне на проект)

12:15-12:30: Дискусия / Discussion

12:30-13:30: Обедна почивка / Lunch break

ТРЕТА СЕСИЯ

Модератор: гл. ас. д-р Даниел Александров

13:30-13:45 Assoc. Prof. Dr. Viktoriia Chorna (Department of Religion, Institute of Historical and Contemporary Studies, Södertörn                                                           University, Sweden):

                     Religion Studies for Sustainable Future in Swedish Primary Schools during XX Century till Now (научно съобщение)

13:45-14:00 Asst. Prof. Dr. Shailendra Kumar Singh (Department of Philosophy, University of Allahabad, Prayagraj, India):

                    Concept of Bramhan (Ultimate reality) in Tattriya upanishad: A Philosohical exploration (споделяне на опит)

14:00-14:15 гл. ас. д-р Галин Пенев (Институт по философия и социология – БАН):

                    Гностически мотиви в модерността (научно съобщение)

14:15-14:30 Изабела Йорданова (учител по философия, 149. СУ „Иван Хаджийски“, гр. София):

                     Бихевиоризъм в съвременните социални аспекти и половите различия и изменения (научно съобщение)

14:30-14:45 д-р Диляна Филипова (учител по философия, 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, гр. София):

                     Проектно кръжене около алегорията за пещерата на Платон (споделяне на опит)

14:45-15:00 Дискусия / Discussion

15:00-15:15 Кафе-пауза / Coffee break

ЧЕТВЪРТА СЕСИЯ

Модератор: д-р Аглая Денкова

15:15-15:30 проф. д-р Веселин Дафов (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

                     „Философски сесии с възрастни“ (споделяне на опит)

15:30-15:45 гл.  д-р Евелина Иванова-Варджийска (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

                      Гражданско.бг – онлайн платформа с ресурси по гражданско образование (споделяне на опит)

15:45-16:00 гл. ас. д-р Даниел Александров (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

                      Опит за съвместни часове: философстване и изобразително изкуство (споделяне на опит)

16:00-16:15 Красимира Георгиева (учител по философия, 91. НЕГ ,,Проф. К. Гълъбов“, гр. София):

                      Ползи и вреди от заниманията с естетика (научно съобщение)

16:15-16:30 доц. д-р Силвия Борисова (Институт по философия и социология – БАН):

                     Приложно-естетически проекти и проекции (споделяне на опит)

16:30-16:45  Дискусия/ Discussion

16:45-17:00 Заключителна дискусия / Closing discussion

–––

IMPORTANT NOTICE FOR INTERNATIONAL PARTICIPANTS:

Please keep in mind that the given timetable is in EEST (UTC+3), Sofia, Bulgaria.

РЕЗЮМЕТА

ПЪРВА СЕСИЯ

проф. д-р Веселин Дафов (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

Изпълняване на длъжност или изиграване на роля в проектното философстване (научно съобщение)

Обсъжда се една от основните отлики на проектното от плановото и изпълнителското – това на осигуряване на творческата действителност на участниците в проекта. Посочват се конкретните действия, през които може да се заключи или отключи проектното. За водеща разлика се взима отношението към предмета, задачата, целта на предприетото преобразувание, създаване (производство) или творене (творчество).

проф. д.ф.н. Александър Андонов (член на Научен съвет на НУЦТИ, СУ „Св. Климент Охридски“):

Проектността – форма на иновативност (научно съобщение)

Научното съобщение се занимава с разбирането за качествените различия във формите на иновативност. Според традицията мисленето и формите му се разбират като лишени от съдържание в смисъл на притежаващи всеобщността да поберат всякакво съдържание, което идва от това, за което се мисли, но самите те нямат различавания по качество. Такова допускане има своите основания, но то се натъква на фундаменталния проблем да не може да разбере различните по качество реалности като появяващи се чрез развитие. От гледна точка на логиката като философска наука този проблем е решен от Хегел с разбирането, че мисленето се извършва/ е извършване с развитието на понятността или на субектността, казано по друг начин. Пропускането на различните иновативности по качество и субектност създава непреодолими трудности в съвременните стремежи за трансформация на образователния процес, което личи от философските основания на проекта за създаването на „Smart education“.

доц. д-р Силвия Кръстева (Философски факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“):

Новостта и проектното мислене (научно съобщение)

Новостта е термин за откривателство и ще попитаме как се случва изнамирането на новото: кои са белезите, за да се уверим, че излизаме на чиста територия и можем точно в тази зона да формулираме проблем. След това идва и креативният момент: как произвеждаме новото, което е създаване-отговор на проблема в една неопределена и до този момент свободна от дадености зона. Може ли тази процедура и субектно себереализиране да се изпълни от една изследователска общност? Как мислим проектно и креативно в група, в колективна изследователска субектност? Ще са интересни и възможните характеристики и реализации на проектното мислене според различни изследователски и институционални общности.

д-р Мая Митренцева (Регионално управление на образованието, гр. София):

За проектното мислене и предстоящата кръгла маса „Творчески постижения, генеративният изкуствен интелект и личностното развитие в образователния процес“ (научно съобщение)

Разглеждам постигането на новости като проектиране, което е резултат от разбирането за творчески процес, който включва също така откритието и създаването на средства. Мисленето през иновации (проектното мислене) е съобразяване с отсъствието на знание, способности, които следва да се постигнат заедно с използване на наличните вече постигнати резултати. От гледна точка на философизацията се има предвид философията на „Философия за деца“ и заслугата на Платон, Бейкън, Кант, Хегел, Бергсон, Дюи и т.н. В проектирането на кръглата маса е заложено мисленето на всички тези проблеми през последните постижения на създателите на изкуствения интелект, тъй като образованието през творчество и иновации позволява на съвременния учител да запази и усъвършенства компетентността си по отношение на личностното развитие на децата и учениците, които подпомага и насърчава, заедно с процесите на образование от овладян творчески процес.

гл. ас. д-р Даниел Александров (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

Проектизиране и консултиране: моменти на онтологична грижа (научно съобщение)

Краткият доклад има за цел да представи някои философски моменти при работа с проекти, проектизации и проектни замисли, при които преподавателят влиза в ролята на консултант.

ВТОРА СЕСИЯ

гл. ас. д-р Евелина Иванова-Варджийска (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

Интерактивният урок по философия като проект (научно съобщение)

В доклада се изследва близостта между модел за планиране на урока като научно изследване, който се основава на философията на класическия американски прагматизъм („логика на научното изследване“ у Джон Дюи) и дизайна и осъществяването на проекти. Урокът се представя като микро-философски проект – като процес, набор от дейности, ориентирани към постигането на конкретни цели. От взаимовръзката между цели и дейности в урока, която е аналогична на взаимовръзката между проектни цели и дейности, се извеждат критерии за качество на планирането и осъществяването на интерактивни уроци по философия и гражданско образование.

гл. ас. д-р Даниел Александров (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

Проектно ставане при философстване с ученици: „преподаване от ученик на ученици" (представяне на проект)

Представя се възникнал и обгрижен до действителност проект, започнал от интересите по компютърно моделиране на ученик (3. клас), посещаващ допълнително образователна дейност „Философия с деца (и ученици)“ в държавно училище. Представянето включва моментите на осмисляне на преподавателската работа, изготвяне на програма, успешната комуникация и реализация на замисъла до собствен училищен клуб по преподаване на темата от страна на ученика. Извежда се и философската грижа по разпознаване и подкрепа на проекта в училищната общност, а от друга страна и като открито постижение, започнато, обсъждано и изпробвано в часовете по „Философия с деца“ и от други участници.

Андрей Лумбев (11 клас, ПГ „Христо Ботев“, гр. Дупница с консултиращ учител Надя Джоргова, учител по философия, ПГ „Христо Ботев“, гр. Дупница):

Проектността и философското проектиране като възможност за една човешка картина на света (научно съобщение)

В доклада обсъждам накратко същността на понятието „проект“ в тривиален и във философски контекст. Разглеждам и проектността като изява на специфичното отношение човек – свят, която се изразява в „организирането“ на световия опит (битийното) посредством категориално-идейния апарат на човека (трансценденталното) с цел изграждане на своеобразна „картина“ на/за света (т.е. довеждане до познавателност). На фона на всичко това се спирам върху ролята на проектното философстване и практическата полза от него, изразяваща се в разработването на философски проекти. Накрая очертавам основните идеи на обмислян и разработван от мен ученически философски проект на тема „Реалността и възприятията на човека“.

Теодора Тодорова (учител по философия, 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София):

Виртуалност и идентификация – изкуственият интелект и занятията по философия (споделяне на опит)

Как един преподавател по философия да се отнася към ИИ? ИИ предлага разработка на уроци, да генерира и преглежда ученически работи. Да открива степента на тяхната самостоятелност и доколко са писани с него. Учениците много лесно стигат до правилните отговори и така тренират умения и компетентности от нов тип. Какво да правим тогава с умението за самостоятелно мислене? С необходимостта да развиваме критическо мислене? Предложения за няколко упражнения – ИИ в час по философия. Представяне и споделяне на упражненията в презентация.

д-р Иван Колев (постдокторант, Институт по философия и социология – БАН):

Дигитализацията на здравния сектор в България и внедряването на изкуствения интелект: проблеми, рискове, възможности и влияние върху отношенията лекар-пациент (представяне на проект)

Представям моя постдокторантски проект, който е в съвсем начален етап. Неговото заглавие е: „Дигитализацията на здравния сектор в България и внедряването на изкуствения интелект: проблеми, рискове, възможности и влияние върху отношенията лекар–пациент“. 

Това е ново, обширно поле, открояващо се с множество възможности за подобряване на диагностиката, превенцията и лечението на заболяванията, както и с облекчаването на бюрократичните процедури. Ускорената дигитализация и внедряването на изкуствения интелект в медицината обаче са съпроводени и от значими социални и етични предизвикателства, като в академичните среди вече се разглежда въпросът как ще се трансформират отношенията между лекарите и пациентите. Изследването планира чрез дълбочинни/полуструктурирани интервюта с лекари и пациенти да събере информация относно нагласите им за настоящето и бъдещето на медицината, за ролята на дигитализацията и изкуствения интелект, за възможностите/предимствата, които неговата употреба предоставя, както и за рисковете от все по-голямата зависимост от алгоритмите и автоматизираните системи. 

ТРЕТА СЕСИЯ

Assoc. Prof. Dr. Viktoriia Chorna (Department of Religion, Institute of Historical and Contemporary Studies, Södertörn University, Sweden):

Religion Studies for Sustainable Future in Swedish Primary Schools during XX Century till Now (научно съобщение)

The purpose of this research is to determine the historical and pedagogical foundations of students’ sustainable development formation in Swedish Primary Schools during their RE* (*Religious Education).

The tasks of research are:

​ • to characterize theoretical views on the students’ sustainable development in Swedish Primary Schools during their religious education as a part of social-culture education from 1900 till now;

​ • to identify the main trends of transformation of the content of religious education as part of the social-cultural of younger schoolchildren from 1900 till now and determine the prospects of their application in modern primary;

in the conclusion, it became obvious that religious education can form a “sustainable” thinking of Swedish students, and an effective tool for this is a dialogue between teacher and student, between students and between students and the people around them.

Asst. Prof. Dr. Shailendra Kumar Singh (Department of Philosophy, University of Allahabad, Prayagraj, India):

Concept of Bramhan (Ultimate reality) in Tattriya upanishad: A Philosohical exploration (споделяне на опит)

Upanishads can be seen as the complete achievement of human knowledge. They reveal the extreme and updated form of human consciousness, whose relevance is relevant even today. Taittireeya Upanishad is a compilation of seven, eight and nine chapters of Krishna branch of Yajurveda. The seventh chapter is called Shikshavalli, the eighth is called Brahmanandavalli and the ninth is called Bhriguvalli. The main subject matter of the above Upanishad is description of Brahma Vidya and its first sentence itself is Brahmavidapnoti param. Its purpose is to make people understand the real form of Brahma so that ignorance can be removed and the living being can attain self-realization.

Acharya Shankar wrote a thoughtful and logical commentary on this important Upanishad, in which by logically thinking about the form of Brahma, the knowledge of Brahma can be definitely described to attain Brahmavidya along with its fruits.

Key words: Upanishad, Brahma, Panchkosh, Advaita Vedanta, Navaya Vedanta

гл. ас. д-р Галин Пенев (Институт по философия и социология – БАН):

Гностически мотиви в модерността (научно съобщение)

Критическото вглеждане на модерността в себе си се осъществява в различни философски проекти като тези на Адорно, Фуко, Хайдегер, Дерида и други. Те развиват форми на самоописание на модерния философски дискурс, в които се прави опит да се разхлаби автономията на субекта. Парадигмата „гностични мотиви в модерността“ също попада в реда на формите на критическо самоосмисляне на модерността, но изхожда от позициите на възпроизвеждане на гностически мотиви от късноантичната култура. Такива мотиви са: отчуждението от света, природата, видимия космос; противопоставянето на духа в човек на природата; преувеличената ценност на свободата на аза; и превръщане на космоса в пространство на външната принуда. Декартовият зъл гений и Фаустовският дух, който всичко отрицава, са част от гностичната символика на Deus absconditus в модерната епоха. Докладът има за цел да очертае някои контури на дебата върху гностичните корени на модерността.

Изабела Йорданова (учител по философия, 149. СУ  „Св. Иван Хаджийски“, гр. София):

Бихевиоризъм в съвременните социални аспекти и половите различия и изменения (научно съобщение)

Целта на съобщението е насочена към целта да се възвърнат истински важните ценности на човешкото съществуване, проект на философски размисъл, над обезценяването на личността и загубата на идентичност на индивида, от една страна, и на половете, от друга. Философски проект, насочен към съдържанието, доброто, което вече не се прави (стоици) и щастието, което липсва. Човешката самодостатъчност, която погубва взаимоотношенията, като ги компенсира с материална презадоволеност. Мисленето от друга страна, като форма на рационалното, започва да се изгубва, както и  диалозите и заключенията от тях. 

„Трябва да живеем в единство с природата и единственото, което притежаваме и си струва да развиваме, това са нашите четири добродетели – мъдрост, мъжество, справедливост и умереност. Извън тях всичко друго, което притежаваме, би трябвало да ни е безразлично. В безразличното стоиците са разграничавали три категории – положително, неутрално и негативно безразлично.“

В съвременността е точно обратното, качествата у хората и целта да имат такива биват изгубени. Философски проект или проектно философстване по темите поне частично биха могли да стимулират душевно преобразяване, връщане на ценностите на личността и разума.

д-р Диляна Филипова (учител по философия, 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, гр. София):

Проектно кръжене около алегорията за пещерата на Платон (споделяне на опит)

Под тази тема ще бъде споделен богат опит с проектно-базирани изследователски и творчески дирения върху 7-а книга от диалога „Държавата“, инициирани в часовете по философия, профилирана подготовка в 11. клас (във връзка с тема първа „Идеи и парадигми“ според учебната програма). Основната цел на поставените проектни задания е да се направи мост между теоретичното познаване на темите, проблемите, идеите, образите от алегорията и преосмислянето и включването им в нови, бъдещи практико-професионални контексти.

ЧЕТВЪРТА СЕСИЯ

проф. д-р Веселин Дафов (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

„Философски сесии с възрастни“ (споделяне на опит)

Това изказване попада и в тази рубрика – споделяне на опит, но и в следващата – представяне на проект. Хем се споделя опит за развиване на услуга „Философски сесии“, която се предлага на корпорации и фирми като част от програмите за развитие на човешкия „ресурс“ (с извинение) и накратко се обяснява идеята и етапите, през които вече е минала. Хем се отправя питане и се търси помощ от колегията за идеи и предложения за възможни нови подходи и начинания в тази посока. Теоретизира се и пазарната стойност на философстването като благо.

гл. ас. д-р Евелина Иванова-Варджийска (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

Гражданско.бг – онлайн платформа с ресурси по гражданско образование (споделяне на опит)

Гражданско.бг (https://www.grajdansko.bg/) е платформа със свободен достъп, която предоставя разнообразни ресурси за творческа и интерактивна работа по гражданско образование, както във формалното, така и в неформалното образование. Разработена е – от идеята до реализацията – от интердисциплинарен екип: университетски преподавател експерт по методика, представител на НПО с експертиза в областта на правата на човека и софтуерна компания Childish, студенти от ПУ „Паисий Хилендарски“ от специалности „Философия“ и „Гражданско образование и чужд език“. Платформата улеснява учителите да конструират интерактивни уроци, като комбинират и адаптират задания за разнообразни учебни дейности – кинозадачи, анализ на различни текстове, казуси, творчески задачи, идеи за проекти, игрови дейности и др. Платформата предлага и материали за тематизиране на актуални политически проблеми и събития в допълнение към предвиденото от учебните програми. Има идеи за разширяване на проекта към ангажиране на учители за създаването на учебни ресурси, които адресират актуални обществено-политически събития и проблеми.

гл. ас. д-р Даниел Александров (Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“):

Опит за съвместни часове: философстване и изобразително изкуство (споделяне на опит)

Споделя се опит от проведени съвместни часове по „Философия с деца“ и „Изобразително изкуство“. Представянето включва изработването на начин за провеждане на часовете по избрана от учениците тема, грижата по прехода от изследователска общност към художествена изява по поставена или избрана задача, както и конкретен опит от постигнатото във философски и художествен план.

Красимира Георгиева (учител по философия, 91. НЕГ ,,Проф. К. Гълъбов“, гр. София):

Ползи и вреди от заниманията с естетика (научно съобщение)

Естетиката като философско направление намира място в общообразователната подготовка в България с въвеждането на новите учебни програми по философия за 9. клас през учебната 2018–2019 година и се нуждае от интегриране и разнообразяване на подробни методически инструменти в подкрепа на заложените образователни резултати. Тъй като процесът по установяването на естетиката в средното образование се мотивира от отговорите на въпроса за ценността на естетиката, докладът обособява видовете занимания с естетика (естетическа теоретизация, изучаване на вече съществуващите постижения в естетиката, художествена критика, художествено творчество и естетическо преживяване), за да разгледа ползите и вредите за личността и обществото от практикуването им, като цитира резултати от проведени изследвания и теории за красотата като лек, естетическото чувство като добродетел, преживяването на художествени произведения като парадоксален феномен, изкуството като проводник на смисъл и удоволствие, красотата като фактор при развитието и творчеството като лек, потребност и добродетел.

доц. д-р Силвия Борисова (Институт по философия и социология – БАН):

Приложно-естетически проекти и проекции (споделяне на опит)

Бих искала да споделя личния си професионален опит в реализацията на приложно-естетически проекти и идеи, като го типологизирам в няколко направления: 1) сътрудничество с граждански организации в творческия, младежкия, културния и социалния сектори; 2) сътрудничество с независими артисти; 3) научно ръководство на докторанти по естетика и все по-широкото изследователско търсене от тяхна страна в естетиката на емпирично и експериментално подкрепление на тезите им; 4) лична изследователска дейност в сферата на естетиката, аксиологията и философската антропология, базирана на емпирични методи като: наблюдение, включено наблюдение, експеримент и квазиексперимент. Цел на изложението ми е да послужи за отправна точка за сравнение и идентифициране на пресечни точки, аналогични типове проблеми, сродни решения с опита от други философски академични дисциплини, но също така и от училищни и неформални приложно-естетически и приложно-философски проекти и проекции. 

Катедра „Философия“, Философски Факултет, СУ „Св. Климент Охридски“

и

секции „Етически изследвания“ и „Култура, естетика, ценности“,

Институт по философия и социология – БАН

най-учтиво канят учени, преподаватели, учители, докторанти, студенти и ученици

да се включат във

Форум „Философски проекти и проектни философствания“

26.10.2024 г. , 9.00–17.00 ч.

СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет (IV блок), зала 404

Анотация

Водещият замисъл на форума е да осигурим възможности за представяне, споделяне и обсъждане на минали, настоящи и бъдещи философски проектирания, проектни философствания, проектни дейности и начинания. Добре дошли са всички колеги – философи, които създават и работят по философски проекти, както и всички, които споделят идеята за проектно философстване и се интересуват от и развиват философските измерения на проектното и проектността.

Надяваме се, че в събитието ще успеем да съчетаем различни акценти – както представяния и дискусии на вече реализирани, текущи или замислени проекти, споделяне на добри практики и проектен опит, така и методологически, научноизследователски и академични въпроси при философстването от/по проект. Надяваме се, че форумът ще помогне за още по-богато проумяване и осмисляне на напрежението в научноизследователския опит, между философстването по проект, почти напълно сведен до административните си измерения, и философстването като проектно начинание, което реализира действителност, променя света – именно от идея, от проектен замисъл.

Предвиждаме форумът да включва и панел за обмен и споделяне на добри практики, в който колегите, които тепърва навлизат в полето на проектните инициативи, както и всички заинтересовани, ще могат да се запознаят с настоящи постижения, предизвикателства и специфики на философската работа в/с/по проекти.

Регламент: 15 (петнадесет) минути за изказване. Видове изказвания: научно съобщение/кратък доклад, споделяне на опит, представяне на проект. Максимален брой изказвания от един участник – три.

Краен срок за подаване на заявки: 14 октомври 2024 г.

Подаването на заявки за участие се осъществява чрез регистрационния онлайн формуляр, достъпен на адрес: https://forms.gle/F2nC4WwDb4jtGyaH6

Организационен екип: д-р Аглая Денкова, доц. д-р Силвия Борисова, гл.ас. д-р Цена Желязкова Стоева, гл. ас. д-р Даниел Александров, Иван Кирков.

За контакт: project.philo.forum@gmail.com

Сайт на Форума:

https://sites.google.com/view/projectphilosophyforum/home