История на мобилните комуникации
Мобилните комуникации се делят на поколения според начина на пренос на данни. Означават се с цифра, последвана от буквата G (от англ. generation - поколение):
1G аналогови мрежи само за гласови обаждания. В България устройствата, работещи с тях, са познати като мобифони.
2G цифрови мрежи (като GSM. Global Service for Mobile Communications), които освен разговори позволяват изпращането на текстови съобщения (SMS) и интернет със скорост до 9.6 kbit/s.
3G позволяват да се достигне скорост до 2.4 Mbit/s за интернет/ трафик и прави възможни нови услуги, като видеоразговори, радио- и тв приемане.
4G в пъти по-бързи от 3G. Осигуряват широколентов достъп до интернет и гласовите обаждания са през интернет.
Смартфони
Съвременните мобилни телефони използват мощни процесори с вграден звук и видео.
- мобилни приложения, специално създадени за мобилни устройства.
Таблетите
Междинен вариант между компютър лаптоп и смартфон е таблетът устройство с по-голям спрямо смартфона сензорен екран, което се използва основно като мобилен компютър.
ОС за мобилни устройства
ОС за мобилни устройства имат характеристики, подобни на ОС за настолни компютри версия, минимални технически изисквания за работа, осигуряват потребителски интерфейс, съхранение на информация, позволяват инсталирането на приложни програми - мобилни приложения.
Прехвърляне на информация между мобилни устройства
Има различни технологии за прехвърляне на информация между мобилни устройства:
Bluetooth безжична технология, която и двете устройства трябва да поддържат. Трябва да се активира на двете устройства пред
прехвърлянето.
NFC (Near Field Communication) технология за безконтактна връзка на малки разстояния (няколко сантиметра) между мобилни устройства с NFC чип
Свързване през Wi-Fi локална мрежа или 3G/4G клетъчна мрежа.
Прехвърляне на информация от мобилно устройство към компютър
Най-разпространеният начин за прехвърляне на информация от мобилно устройство към компютър е чрез връзка с USB кабел.