Ягна Погачник
Борис Дежулович: "Майната им на хилядата динара"
Вечно дискутираната „да бъде или не“ втора книга Борис Дежулович (1964) публикува сравнително скоро след превъзходния си първи роман „Christkind“, отличен с наградата на „Ютарни лист“, като с нея отново – да го кажем на спортен език – „изненада противниците си“. От някогашния член на „Ферал Трибюн“ и днешен уважаван колумнист на „Глобус“ се очакваше прозаичният му дебют да е меко казано духовит, ако не и остро сатиричен, но „Christkind“ сюрпризира всички със сериозност и неочаквана атмосфера, с мястото и времето на описваните събития. И тъкмо приучи читателите си към сериозността на своята литературно-писателска изява, ето ти го с нов роман, чието заглавие вече обещава онова, което се очакваше от първия му опит – разпознаваем „нашенски“ историко-географски контекст и хумор, при това какъв!
Да го кажем веднага, „Майната им на хилядата динара“ не само осигури на своя автор много високи оценки на трудния изпит, наречен „втора книга“, но е и превъзходна черна комедия от хърватско-босненската война, истински трагикомичен военен роман, на какъвто хърватската проза още не е свикнала. Да речем ролята, която за филмовото тематизиране на босненската война изигра „Ничия земя“ на Данис Танович, за родната военна проза съвсем сигурно се пада на романа на Дежулович.
Действието на романа протича в рамките на един ден, от сутринта до здрача в неделята на 29 август 1993 година, и цялата завръзка се основава на своеобразна комедия на грешките – и босненският, и хърватският диверсионен взвод на позициите около Музаферовите къщи е достигнал до брилянтната, и както се вижда ужасно „оригинална“, идея да се облече за нуждите на тайната си мисия в униформите на противника. Това довежда до двойно объркване в мига, когато противниците разбират едни за други, защото внася абсолютен хаос в безсъмнение най-важния въпрос за една война – кои са „наши“ и кои „ваши“. Преди, някъде към края на деня, да са измислили стратегията какво да правят едни с други и дали да вярват на униформите, шестимата хърватски и също толкова босненски войници разкриват абсурдността на ситуацията, в която едните от гробищата, а другите от конака зяпат войниците, по чиито униформи им се струва, че са „наши“, а всъщност са „ваши“. Редом с това, докато времето преминава в чакане,, „се въртят“ и личните им истории от миналото, с които всеки от героите бива детайлно охарактеризиран, но също така и поместен в общия контекст на това минало. А спрямо този контекст на сходни обстоятелства, време и едни и същи юношески идоли, които непрекъснато се преплитат и припокриват, положението им в описания момент става още по-безсмислено.
Историите от миналото на дванадесетте младежи, отраснали в едни и същи или съседни селища, които разказвачът постепенно и настойчиво довежда всеки път до ситуацията, в която се намират в момента, изобилстват от хумор, анекдоти, и дори вицове в истинския смисъл на тази дума и се коренят в това, което се асоциира като босненски хумор. А митологията на миналото, която героите, независимо дали са „наши“ или „ваши“, оживяват в съзнанието си или в разговорите с другите, се основава на типичните за мъжкото порастване теми някъде от осемдесетте – футбол, първи сексуални преживявания, някой и друг бой за запазване на честта, спомени от казармата и разбира се, цял низ „авантюри“, с които се мистифицира собствената мъжественост. Сред историите на всеки от тях, които ни се представят една през друга, сякаш окото на някаква фиктивна камера снове от позицията на гробищата до позицията в Музаферовия конак, са засегнати и някои други „по-опасни“ теми, които също са минали през филтъра на хумора. Например двама от настоящите представители на диверсантския взвод към Хърватския съвет за отбрана са се прочули отпреди като вуковарски герои, макар че тяхното участие и раняване във военен Вуковар няма нищо общо с героизма, а най-вече с глупостта. На много места Дежулович е засилил хумористично-сатиричните нотки по отношение на това, как възниква историята и как всеки я пише както му отърва, поради което една и съща ситуация и едни и същи места могат да бъдат разглеждани и от „нашите“ и от „вашите“ в диаметрално противоположен план.
Във всички случаи случайността е измерението, върху което Дежулович разсъждава най-комплексно в своя роман, онзи момент от живота на човека, в който едно изречение, а в дадения случай заглавната реплика, останала неизречена пред павилиончето, след покупката на цигари от жената, която представлява една от митичните фигури в сексуалното израстване на героите, може да насочи съдбата на човека в посока, която той самият не е избрал, в посока, водеща към трагичния му край. И заради тази една-единствена неизречена реплика (а може би само така изглежда) героят въвлича в съдбовния миг и останалите, които са заедно с него заради своите собствени, погрешно избрани ходове, тъй че се озовават в абсурдната ситуация, в патовата позиция, за която се разказва в книгата.
Вторият роман на Дежулович е изпълнен с черен хумор военен роман, в който през погледа на дванадесетте младежи (нужно ли е да подчертаваме символиката на това число, от библейската, та чак до филмовата?) наистина е казано много за абсурда на войната, но не по-малко и за мира. Майсторските, житейски достоверни диалози, интригуващата завръзка и страхотната развръзка, динамиката, която нито за миг не губи своята интензивност и хумор (на моменти може да ви се стори, че Дежулович е прекалил в навързването на вицовете, но след като си спомните за кого и за какво става дума, ви става ясно, че всичко си е на мястото) са отлично изградените компоненти на романа. Въпреки че заглавната, неизречена реплика има ключова роля в съдбата на единия от героите, за всички заедно, както и за романа като цяло, е важна още една реплика, чиято трагикомичност и абсурд нямат нужда от пояснения за никого от нашите балкански ширини. Поднесена е диалогично, когато единият от героите казва „Наши сме!“, а другият отвръща „Слава богу. И ние!“. Макар да е кратък, в рамките на този диалог се случват цели драми, а за една от тях разказва и романът на Дежулович.
Превод от хърватски: Русанка Ляпова