ЛЮБОВ
Миналите дни на моето невинно някога
Призовавам с молба още веднъж да почувствам
Вкуса на неузрелия плод и ветреца
Който полюшва стеблата на все още зеленото жито
И зимната идилия на Япония на Вернер Бишоф
В зимната идилия на Балканите
Която се е врязала дълбоко в сивата част
На моята мозъчна тъкан
На плочата от Раким
Врязана в сърцето ми
Със златни букви са изписани думи
На неназован ангел
Докато останалите са в смут
Аз чета първата, средната и последната
Дума
Любов
Превод от сръбски: Людмила Миндова