15.

Никому потребен, никому нужен,

С нищото умножен, от нулата обкръжен –

С облаците сприятелен…

Никому потребен, никому нужен:

Изгубен, нечут, онемял. Сам

В себе си скрит, свит, замислен:

„Защо си? Какво ще си? Запитан.

Изгубен, онемял. Сам.

В самотата дишам, издишвам, отговарям,

В самотата шептя, разговарям,

И с нея мълчаливо се разбирам,

С тъгата дружа, с нея се сприятелявам,

С нея дишам, с нея се надявам,

С тъгата пея и живея.

Превод: Роман Кисьов