В изкушенията, които последваха,
станах затворник.
Вихрушката на отчаянието
заличава границите,
злободневният пейзаж
заслепява очите ми,
взема ми зрението и здравето.
Сам прелиствам собствената си болка.
Нагонът по хубавото е по-сладък
от къшея хляб.
Когато измерят всички топлини,
ще остане единствено надеждата –
да се тегли и последната черта.
Превод: Людмила Миндова