В началото замъгляваше очите ми

жълтото петно в основата,

с течение на времето синхронизирах пейзажа

със себе си и даже го харесах.

Сега си мисля, че е хубаво произведение!

Просто е невероятно с какво умение и знание,

художникът, създал прозрачната редица дъбове,

е накарал слънцето да се показва огромно, но дискретно

над хребета, зад полето. Оттам, от изток,

си под неговия знак! На художника навярно

слънцето му е било по-нужно и от хляб в килията.

Жалко, че не е оставил подпис под картината.

Сега той може би дори не е сред нас, сред живите,

но тази негова творба, рисувана с обикновена жълта вакса,

ще надживее него, а и тежкото му детство!

Превод: Людмила Миндова