интервюта
Въпрос към трилогията "Войната на гъбите"
Трилогията " Общества на абсурда" кога ще бъде издадена и колко ще струва пакетът с трите части? Много ми харесва стилът Ви!
Хелиана Стоичкова:
Трилогията в интерес на истината върви много бавно. Пиша я вече трета година и въпреки, че е готова в съзнанието ми аз постоянно отделям кои неща да останат з ада бъда динамична и интересна мъпреки семплата фабула. Аз така я наричам "една семпла фабула", която може да бъде събрана в един къс разказ, но зад нея и около нея има толкова много неща, които са интересни като снимки и гледна точка, че наратива не спира да се запълва с идеи как да бъде представена. Първа част "Общества на абсурда" излезе от печат, втора част е готова и скоро започвам трета част "Кускута". Защото ако първите две части наблегнаха на аномалиите, трета част ще наблегне на обясненията. Това прави наратива доста причудлив и въпреки, че на някои места хвърля четящият в пълна неизвестност за какво става въпрос, накрая става ясно кой е врага и какви са причините за случващото се.
Аз напоследък открих някои интересни материали по отношение на трансхуманизма и с удоволствие споделям, че онази част от книгата, която се занимава с тази тема е доста по-категорична в съждението си. На практика изводите са извлечени от идеи, които могат да бъдат определени като тнасхуманистични. Едните персонажи ги определят като дълбоко погрешни, докато другите персонажи се опитват да обяснят, че след намесването на един силен актант някои процеси трябва да се извървят и до някаква степен този ход на събитията вече е бил предопределен от самата конюнктура. Специално през различни персонажи показвам до каква степен тази идея звучи противоестествена и се надявам това да се усети. През други образи я актуализирам като естествена част от еволюцията не защото го искаме, а защото сблъсъците в танца на силите естествено води до появяването на аномалии, до появяването на преходни периоди и като резултат на рекапитулации и еволюционни крачки напред в някакви посоки. Тоест нито осъдително нито защитаващо идеята. И понеже специално място отделям за обяснение на това защо и как се случват нещата като контрапункт съм поставила изващенията. Те демонстрират обратната страна на монетата. Да, добре, еволюция. Но на каква цена?
Така, че скоро започвам трета книга "Кускута" и след това ще отделя малко време на няколко реалии, които предизвикват особен интерес. Тях ще ги коментирам не толкова от гледна точка на крайния резултат, но по повод на самите аномалии и трансформации. Защото те са по-интересни от крайният резултат. Тази поредица ми отне много време, но за да мога да продължа нататък ми се иска да я завърша и да запона нещо изцяло ново.
към романа "Общества на абсурда", въпрос от читател
Публицистика или критически реализъм?
Хелиана Стоичкова:
Много благодаря за въпроса. Критически реализъм не е, защото съм далече от мисълта, че в такова амбивалентно състояние на света и начина ни на мислене истината може да бъде лесно идентифицирана. По-скоро говорим за стандартен антиутопичен сюжет с публицистични елементи предполагащи своята лична интерпретация на четящия до къде са публицистични и от къде нататъка са чисто антиутопични. Но аз като автор не мога да твърдя нито едно от двете за книгата с увереност. Може би защото втора част е с откровено засилена публицистична част и тежко хиперболизирана за да пари повече на сетивата. Без значение каква е основната конструкция на сюжета.
И при публицистиката и при критическият реализъм има стремеж да бъде представена една поне приблизителна картина на битието, което познаваме докато в тази книга хиперболизираните концепции се отдалечиха достатъчно от действителността за да можем да кажем спокойно, че това е чиста фантастика. Да, антиутопична, защото демонстрира някои сериозни счупвания, но все пак фантастика. Във втора част това вече съвсем ясно се усеща. Нито е регистрирано текущото състояние на света, нито има опит за това. Единственото, което може да бъде прието като критически реализъм е концепцията, че това е едно възможно бъдеще. Възможно ли е, обаче? Защото след няколко години работа над историята все повече виждам, че критиката е представена толкова индиректно, че много малко хора ще я видят като такава. Повечето ще видят парчетата на наратива като обикновени аномалии.
По-интересното е, че сюжета е така конструиран, че фактическата основна история не е толкова интересна колкото градивните елементи вписани вътре в нея и предположи написването на отделни истории, които ще са още по-ярки. Аз съм на края на втора част "Ферма за свинско месо" и нямам търпение да вляза в зоната на адаптите за дапокажа какво става там в предходни на сюжета моменти. Те са ми до такава степен интересни, че детайлите им ме изяждат. Представете си как се появява една съжетност основана на три основни закона. И тези закони се блъскат в мен през цялото време докато сюжета се изпъстря със своите подробности и на финала нека бъдем честни, аз имам много динамичен стил на разказване, искам да спестя на читателя предисловиято. Той отново ще бъде поснат директно в кипящият котел на действието за да се окаже в порвите няколко страници неподготвен за това, което идва, а на финала изненадан от начина, по който са се развили нещата.
Това е валидно и за романа "Общества на абсурда". Той тръгва в една посока и само няколко глави по-късно започва да разгръща и наслоява една действителност, която началото съвсем не подсказва, че ще се появи. И така е до края. Динамично, като в кино. Снимки, епизоди и сцени, които стърчат с острите си ръбове и постепенно се събират в едно цяло. Най-хубавата част на трите романа от поредицата "Войната на гъбите" е, че те се случват едновремено. Персонаж, който загина в края на първа част активно участва във втора и там, във втора част, разбираме защо е бил важен.
Въпрос от читател:Обещайте, че когато станете известна на мен ми се полагат 10%. Браво! Какво пишете в момента?
Хелиана Стоичкова:
Благодаря за въпроса. Истината е, че в момента съм към края на романа "Ферма за свинско месо". Постарах се да покажа неща, които са шокиращи и докато го завърша света стана еквивалентно шокиращ. Но това не ме притеснява. Следващият път, когато някой ми каже, че това е чиста фантастика мога да го оставя да продължи да разсъждава по темата. Това беше закачка. Романът е много тежък от гледна точка на това, че в него има няколко снимки ужасяващи, покъртителни, неприятни. Ако търсите история от бита или вечната любов, обичате да играете карти таро и да готвите атомни ястия тази книга няма да допринесе към фун шуй атмосферата. По-вероятно е да я изхвърлите през прозореца към 120-та страница. И аз съм го правила. Това е нормална реакция.
Като оставим шегата настрана, зад нахилената ми физиономия, която има за цел да ви подлъже, че ще четете нещо лекичко стои пъкъла на една антиутопия, която е достатъчно тежка за да ви накара да се замислите и да подразни сетивата ви. Напоследък много размишлявам защо тази книга се оформи така. И отговорът ми е, че на мен не ми беше толкова интересна войната на гъбите колкото ми бяха интересни снимките на отделните зани и полиси. Там е интересното и там са преобръщащите моменти. Защото кой е врага в една антиутопия е дребна подробност. Все някой е заел тази позиция и все някой дърпа конците. На мен ми хареса идеята да се занимая с врага чак в трета част, а първа и втора да покажа един свят изпълнен от хаотични, противоречиви и откровено извратени социално-научни експерименти, които те потрисат сами по себе си. Дори не съм се опитвала да претендирам, че това е отражение на действителността. Няма такова нещо. Всичко е измишльотина и персонажите постоянно питат "Защо се случва всичко това?". И отговорът винаги е един и същ. То вече се е случило. И ние трябва да извървим до края. Без значение какво е искал да постигне този, който е дръпнал конците в тази посока. Без значение какви са били загубите по трасето. Нещото се е случило. Това е една брутална гледна точка, в която всички съпротивляващи се идглеждат като жертви. И те са жертви на времето си. Просто една част от тях не искат да бъдат невинни жертви.
Когато излезе първият роман и направих осукването накрая заигравайки се с други нива на наратива си дадох възможност това цялото абстрактно пространство да получи допълнителни прочити. Затова втора част започна сякаш е съвсем отделна книга с ръзлични персонажи за да ни даде други измерения, други локации, друго битие. Аз това го намирам за интересно въпреки, че за някои ще остане напълно неразбираемо. Но идеята не е да се разкаже една история, която вече сме чели. Идеята беше да се разкажат няколко истории преплетени в един общ наратив обрамчени от фабула, която е непретенциозна, но за сметка на това достатъчно брутална. Това е книгата, над която работя в момента и тя им отнема много време. Постянно ходя напред назад из действието в желанието си да премахна възможностите за допълнително преплитане на наратива. Защото така той може да стане безкраен.