НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ
Списък на научните публикации с резюмета
1. Баланска, Нора, Снежанка Георгиева. Развиване на умения за продуциране на текст (разказите по въображение и по зададени опори). – В: Образователни технологии, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2017, ISBN 978-619-201-200-7, с. 151 – 184.
Изследването представя водещите цели по учебни програми по български език и литература, свързани с формиране на умения за създаване на разказ по въображение и разказ по зададени опори. Върху основата на презентация са представени идеи за интреактивно, игрово усвояване на съответните типове текстове и осъществяване на дейности в контекста на личностно ориентиран образователен процес при формиране на съответните речепродуктивни умения. Направен е кратък анализ на предимствата на предложения интерактивен, логически разгърнат модел.
2. Баланска, Нора. Възможности за формиране на познавателен интерес у учениците чрез използване на ИКТ в усвояването на материала по лексикология в 5.и 6. клас. – В: Сборник научни трудове на студенти и докторанти от педагогически факултет, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2017, ISSN 1314-6769, с. 101 – 108.
Изследването описва възможности за формиране на познавателен интерес у учениците при усвояването на материала по лексикология в пети и шести клас чрез средствата на информационните и комуникационните технологии. Идеите за интерактивни игрови модели и междупредметни връзки са представени в рамките на един примерен урок, който реализира заложените в новата учебна програма цели върху основата на мултимедийна презентация. Краткият анализ акцентира върху разгръщането на новите роли на учителя и учениците в контекста на приобщаващо образование и личностно ориентиран образователен процес.
http://shu.bg/sites/default/files/izdaniq/sbornik-studenti-2017.pdf
3. Баланска, Нора. Изкуството на онагледяването в мултимедийните уроци по български език и литература в пети клас. В: Изкуството в урока, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2018, ISBN 978-619-201-247-2, с. 49 – 66.
Статията описва варианти за формиране на познавателен интерес у учениците при усвояването на материала по български език и литература в пети клас чрез средствата на мултимедийната презентация. Представени са възможностите на онагледяването за формирането на заложените в новата учебна програма ключови компетентности в хода на урока. Краткият анализ акцентира както върху личността на учителя и проявленията на неговата креативност, така и върху необходимостта от създаването на положителен психоклимат в класната стая.
4. Георгиева, Снежанка, Нора Баланска. Пиктограмите – фактор за успешността на литературния разговор в подготвителните групи на детската градина. – В: сп. Образование и технологии, Бургас, 2019, ISSN 1314-1791 (PRINT), с. 86 – 88., ISSN 2535-1214 (ONLINE), http://www.edutechjournal.org/, vol. 10/2019, issue 1.
Статията обосновава възможността да се работи за синхронно постигане на резултатност по няколко аспекта на образователното направление „Български език и литература“ в двете подготвителни групи на детската градина. Изследването обвързва тенденциите за иновативност и динамичност на литературния разговор с нетрадиционен за детската градина обект на визуализация – пиктограмите. Осъзнатата положителна роля на играта в предучилищното образование е съотнесена с нетрадиционния контекст на заобикалящите в реалния живот на детето пиктограми. Изведените литературни задачи с пиктограми са структурирани в шест групи: пиктограми в помощ на усвояването на поредността на сюжетното действие; пиктограми за разноаспектно характеризиране на герой; пиктограми за осмисляне на изразното богатство на художествения текст; пиктограми за изследване на емоционалните състояния на персонажите; пиктограми за изследване на емоционалността на детското възприятие на художествен текст; пиктограми за съпоставка с други изображения по художествения текст. Апробираният в практически занятия със студенти от специалност „Предучилищна педагогика“ модел се оказа резултативен за децата (с които е работено) в контекста на динамичната си игровост, многостранна активност (изобразителна, игрова, вербална, емоционална); системност и единство в постигането на компетентности (за възприемане на художествен текст, за възпроизвеждане на художествен текст, за развитие на речника на децата, за цялостното им комуникативно и личностно развитие).
http://www.edutechjournal.org/?page_id=1554&lang=en
5. Баланска, Нора. CLIL в Дъблин – общи впечатления, обучителна програма, приложимост на методиката в условията на българската образователна среда. – В: Съвременни аспекти на педагогическата комуникация, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2019, ISBN 978-619-201-342-4, с. 160 – 179.
Във фокуса на настоящата статия е придобитата чрез обучението по иновативния метод CLIL (Content and Language Integrated Learning) квалификация на учители от СУ „Сава Доброплодни“, град Шумен. Акцент в обзора е описанието на обучителната програма, осъществена по програма Еразъм+ от English Matters в Trinity College, Дъблин през 2019 г. Изясняват се в основни линии произходът на термина CLIL, философията и особеностите на методиката, както и приложимостта ѝ в условията на българската образователна среда. Даден е пример за апробиране на CLIL техниките в преподавателската практика на автора.
Статията е публикувана и в EPALE - Electronic Platform for Adult Learning in Europe: https://epale.ec.europa.eu/en/node/154034
6. Георгиева, Снежанка, Нора Баланска. Дистанционното обучение през погледа на студентите – бъдещи педагози. – В: сп. Образование и технологии 11/2020, Бургас, 2020, ISSN 1314-1791 (PRINT), с. 30 – 34, ISSN 2535-1214 (ONLINE), http://www.edutechjournal.org/, vol. 11/2020.
Статията представя и анализира резултатите от онлайн анкета с 93 студенти от специалностите „Предучилищна педагогика“ и „Предучилищна и начална училищна педагогика“ на ШУ „Епископ Константин Преславски“ относно позитивите и дефицитите на дистанционната форма на обучение, наложила се като единствена алтернатива за непрекъснатост на образователния процес в условията на пандемията „Covid – 19“. Анкетата е първият (проучвателският) модул от тримодулен експериментален модел, включващ още интерактивно-приложен (предлагане на интерактивни модели за възможна дистанционна работа с деца от подготвителните групи на детската градина) и контролно-оценъчен (интерактивна тестова проверка на знания и умения, организирана в дистанционни условия) етап, основаващ се на идеята за дистанционност, съчетана с интерактивност.
7. Георгиева, Снежанка, Нора Баланска. Тестът като игра и/или средство за речево развитие в подготвителните групи на детската градина. – В: Сборник с доклади от МНК "Педагогическото образование - традиции и съвременност" 20 – 21.11.2020, В. Търново: Ай енд Би, ISSN 2534-9317, COBISS.BG-ID - 1281978852, с. 241 – 249.
Статията представя характеристиките и анализира резултатите на авторски тестови вариант, апробиран през учебната 2018/2019 година сред 114 деца от четвърта подготвителна група за изследване на знанията и уменията им по образователно направление „Български език и литература“. В основата на концептуалния модел е идеята за целесъобразността от проверка на езиковите знания и умения в прагматичния контекст на цялостния речев продукт и комуникативна ситуация, свързана със създаването/възприемането му. Като заключителен етап (от проведено по-продължително експериментално изследване) оценъчният модел и тестовите резултати са осмислени в контекста на успешната готовност за училище и ефективната приемственост в работата по речево развитие при прехода детска градина – първи клас.
8. Баланска, Нора, Антоанета Стоянова. Интерактивен технологичен модел за усвояване на учебното съдържание за местоимения в прогимназиален етап. – В: Сборник „Предизвикателства пред компетентностно ориентираното образование“, Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, ISBN 978-619-201-436-0, 2020, с. 132 – 158.
Статията представя визуализиран посредством мултимедийна презентация интерактивен технологичен модел за усвояване на учебното съдържание за местоимения в прогимназиалния образователен етап (с акцент върху проявленията им на различни езикови равнища и базиран върху текста като основна комуникативна единица) в контекста на компетентностния подход и на конструктивисткото разбиране за личностно ориентиран образователен процес (въпросите и задачите са с различна степен на трудност и позволяват диференциране според възможностите на отделните ученици).
9. Баланска, Нора. Диагностика на речевото развитие на децата от четвърта възрастова група на задължителното предучилищно образование. – SocioBrains, Issue 80, April 2021, ISSN 2367-5721 (online), с. 58 – 69.
Връзка за достъп: http://sociobrains.com/website/w1465/file/repository/9._Nora_Balanska_1.pdf.
В настоящата статия са анализирани резултатите от диагностично-прогностичен тест на речевото развитие на 114 деца от четвърта възрастова група на задължителното предучилищно образование. Представеното измерване, извършено с авторски инструментариум, представлява констатиращ етап от емпирично педагогическо изследване на тема Иновативни практики за речево развитие на децата от четвърта възрастова група за задължително предучилищно образование.
10. Георгиева, Снежанка, Нора Баланска. Речевото развитие на децата в детската градина в текстоцентрична и интерактивна образователна среда. – В: сп. Образование и технологии, бр. 12, т. 1, Бургас, 2021, ISSN 1314-1791 (PRINT), с. 21 – 24, ISSN 2535-1214 (ONLINE), http://www.edutechjournal.org/?page_id=3134&lang=en, vol. 12/2021.
Настоящата статия презентира проведено на анонимен принцип (от съображения за обективност) анкетно проучване сред 75 учители от 27 детски градини от цялата страна. Анализира се отношението на педагозите в детската градина относно ролята на текста и интерактивността при работа по образователно направление „Български език и литература”. В онлайн анкетата са включени 20 въпроса, обобщени в три семантични подгрупи: отношение на учителите към предварителната им подготовка за провеждане на педагогическите ситуации; споделяне на гледната им точка за ролята на текста за речево развитие на децата; изразяване на отношение към ефектите на използване на интерактивна образователна среда. Част от въпросите са свързани с презумпцията на авторите на анкетата, че част от интерактивните методи (като мисловни карти, пиктограми и книги игри) се използват недостатъчно активно за повишаване на ефективността на обучението по роден език в съвременната детска градина, че текстоцентричността рядко излиза от рамките на традиционно свързваните с работа върху художествен текст образователни ядра: „Възприемане на литературно произведение“ и „Пресъздаване на литературно произведение“. Получените данни по тези и останалите групи въпроси са в основата на изводите относно възможните насоки на иновативно технологично трансформиране на работата по речево развитие на децата в задължителните групи за предучилищно образование.