Красота

Идеалът за красота се е променял през вековете, но дори и в един и същ исторически период възприемането на красотата остава твърде субективно и се различава при различните народи.. Симетрията винаги е част от критериите за красота, защото предполага липса на дефекти. В Древен Египет например идеалът за красота на жена е красиво лице и стройна фигура. Египтяните отделят специално внимание на дрехите, прическата и аксесоарите.

Очите са фокусът, затова се подчертават със специален грим, така че да изглеждат много по-големи и удължени.

Очертаването им става с дебела черна (или тюркоазена в по-ранната история) линия, като за материал се ползва пепел, сажди, съединения на медта и оловото като оловен сулфид. Поверието е, че черната линия предпазва от болести и беди. Фактът е, че до голяма степен тя е предпазвала очите от яркото слънце.

Египтянките се грижат много за своето лице и тяло. Те се къпят в благовонни масла, носят леки, почти прозрачни дрехи и използват козметика от натурални продукти. За да овлажнят кожата си, те правят маски от масло от горчив бадем, маруля, кимион и лилия, а за да я ароматизират, я натриват с масло от лимон, мира и кедър.[4] За омекотяване на кожата те използват мед. Според легендата Клеопатра VII се е къпела в прясно млякос разтворен в него мед.[5] Започват да използват сапун 1500 г. пр.н.е., направен от животински мазнини, зеленчуци и сол. Египетските жени също така боядисват косата си с къна, а по-късно започват да носят перуки върху късо подстриганите си коси, с цел по-добра хигиена и предпазване от въшки. За устните извличат червена боя от смесица от йод, съединения на брома и растителни оцветители[6]

До наши дни се е запазил бюстът на Нефертити, който дава представа за понятието за красота на древните египтяни. Самото име на царицата означава „пристигаща красота“. Дори днес издължената лебедова шия, изящно изваяните устни и идеалните пропорции на лицето предизвикват възхищение. Друг идеал за красота от този период е Клеопатра.