Красотата в живота

Всеки човек притежава вътрешна и външна красота. Но в повечето случаи хората гледат външната красота и оставят вътрешната на заден план. А всеки е красив по свой собствен начин и притежава качества, каквито другите нямат. Трябва да се вглеждаме и да търсим вътрешната красота на хората до нас, защото човек не винаги е красив и отвътре, както и обратното. Пример за това е Йовковата Албена.

Има и хора, които не искат да са това, което са. Но защо? Искат да приличат на други. Според мен грешат. Всеки притежава свой собствен чар, с който го е дарил Бог.

Красотата се дължи на вътрешната хармония в човека.

Красотата не иде сама по себе си. Тя е вътрешен органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 251).

Кое прави човека красив? - Моралният живот. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 33).

Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. За пример: ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича. (СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО - 67).

Красиво трябва да бъде човешкото тяло. Това се постига чрез правилен и хармоничен вътрешен живот, това значи да храни човек правилни мисли и чувства, които са в състояние да поддържат красотата и пластичността на мускулите на лицето. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 362).

Светлината на ума и топлината на сърцето са капитал, който прави човека млад и красив. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 15).

Красотата иде от мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Тяхната красота е пластична, подвижна, а не статическа.(СТЕПЕНИ НА СЬЗНАНИЕТО - 306).

Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 85).

Зад красотата се крият известни добродетели.