Един важен спомен

Георги Крахтов, 2018

Искам да разкажа за един спомен от моето детство, който много ме впечатли тогава и затова съм го запечатал в детската си памет. Сега, когато пиша тези редове, съм на 75-годишна възраст и си давам сметка, че този детски спомен е допълнен и развит от въображението ми , като към него неминуемо са допълнително насложени в паметта ми сведения от познанията, които съм добивал. Така че за някои неща не съм сигурен дали са чист детски спомен или са примесени с допълнителните сведения, които човек придобива през съзнателния си живот.

Но за какво става въпрос. Роден съм през февруари 1943год. И първите съзнателни спомени от детството ми датират от 1947-1948г. , когато съм бил на около 5 -6 години.

Живеехме със семейството ми в квартал „ Булина ливада“ в западната част на столицата. Улицата ни се казваше „ Сапарево“, по-късно „Леся Украинка“, сега мисля , че не съществува - застроено е с панели и други сгради.

Беше краят на града и къщата ни беше една от последните в квартала. От центъра на София до нас се пътуваше с трамвай № 4. Ние слизахме на последната спирка , където имаше малко площадче и магазин „ Наркооп“, помещаващ се в едноетажна постройка. След това беше нашата сграда, наред с някои други малки, а зад нас беше „ Ташковата ливада“ – едно голямо поле, зад което се виждаше Люлин планина и Витоша.

Отиването ни в центъра на София (площад св. Неделя) за нас беше интересно преживяване. Качвахме се на трамвая от последната спирка , който минаваше покрай „Майчин дом“, сега „ Тина Киркова“ и излизахме на бул. „Климентина“, сега „Стамболийски“ при така наречените „Фондови жилища“ . Това беше редица от дълги двуетажни жилищни постройки, пред които впечатляващо беше издигнат паметник на Сталин с вдигната ръка. По-нататък трамваят, движейки се към центъра, минаваше циганската махала, пресичаше Владайската река, пресичаше ул. „ Опълченска“ , където се виждаха цигански ковачници и стигаше до площад Македония , където имаше стъклена спирка. Зад нея имаше големи дървета (чинари). Това беше предпоследната спирка, а следващата беше „св. Неделя“ , където също имаше стъклена спирка откъм южната част на църквата.

Разказвам всичко това , за да ви уверя, че спомените са ми автентични и заслужават доверие.

Един ден, (не мога да съм сигурен дали беше 1950г. или 1951г.) с майка ми се качихме на трамвая и изминахме пътя до „св. Неделя“ по описания маршрут. Целта на пътуването ни беше пазаруване на дрехи за мен, тъй като щях да постъпвам в училище.

Магазините за дрехи, които посетихме, бяха на ул. „ Мария Луиза“ между църквата „св. Неделя“ и джамията. Това бяха сравнително високи сгради, разположени пред по-късно построения ЦУМ. Линията на застройката им беше сегашния западен край на разкопките, които са над метрото. Зад тези сгради (магазини) имаше строеж. Виждаха се строителни скелета. Наред с тези сгради към улицата гледаше неугледна, вкопана в земята църквица, покрита с плесенясали и изпочупени турски керемиди. Пред нея имаше дървена ограда, която отделяше големия строеж от улицата (става въпрос за строежа на бившия Партиен дом, министерски съвет , ЦУМ и хотел „Балкан“.) Църквицата беше много западнала, сещате се, че става въпрос за св. Петка Самарджийска.

Сега идва най-интересното! - моят спомен.

Не зная защо, може би от чисто детско любопитство , или по някаква нужда, оставих майка ми, която се беше заплеснала по някаква сергия, и се мушнах между две отковани дъски на оградата точно до южния ъгъл на църквицата. Останах потресен от видяното, което много силно се запечати в детската ми памет. Непосредствено до южната страна на църквата в задния й (източен) край имаше разкопан плитък гроб, долепен до стената с около половин метър дълбочина. На дъното му видях полу-зарит човешки скелет, с крака на запад и глава на изток. Върху скелета на места имаше остатъци от дрехи.

Бързо изскочих обратно , страхувайки се да не загубя майка си и не посмях нищо да й кажа. И до ден днешен тази картина се е запечатила ясно в паметта ми. Чий беше този скелет???.

Сега, когато съм зрял човек, често се сещам за това. Разговарял съм с хора, които имат отношение към строежа, а също и съхранени спомени. Не попаднах на човек, който да потвърди видяното от мен.

Тъй като съм в третата възраст, сметнах за нужно да споделя този мой спомен. Може да се намерят и други живи свидетели на това, което видях.

Не желая да правя изводи от това, което ви разказах, макар, че имам предположения.

Какви са тези мои предположения?

Когато слезете в подлеза между халите , хотел „Балкан“ и ЦУМ и застанете при източния край на църквата, ще забележите скромна мраморна плоча, на която пише: „В олтара на тази църква, според народната памет и редица научни данни, родолюбиви българи са погребали през 1873г. Апостола на свободата Васил Левски, Йеродякон Игнатий“.

Преди тази плоча е имало друга, на която пишело: „Тук , според народната памет е погребан Васил Левски“, но тя изчезнала.

Всеки здравомислещ човек на мое място ще свърже видяното от мен с написаното на плочата. Сега си давам сметка, че когато видях разкопания гроб, то това беше извършено доста старателно, тъй като скелетът беше цял. Ако е била някаква работническа немарливост, то той щеше да бъде изринат с багера без никой нищо да разбере. Явно разкриването на гроба е извършено от специалисти, които умишлено са замълчали веднага след разкопаването.

И точно в този кратък период от време, едно малко момче е било поразено от видяното. След което скелетът изчезва!

Трябва да си даваме сметка, за времената, които са били тогава.

„Народната власт“ укрепваше, подпомагана активно от СССР. Строителният обект е бил от национално значение и се е извършвал , за да затвърди още повече властта на тогавашните управници. Гонели са се срокове, спазвали са се графици, усърдно наблюдавани от партийните ръководители. Никой не е мислил и не е искал да мисли за археология и история. Напротив - всичко , което би попречило за изграждането на култовите сгради е било безмилостно игнорирано. Освен това властващите не са имали интерес в този момент да се повдига спорния въпрос за това къде е погребано тялото на Апостола.

Целият култов комплекс лежи върху многослойни останки от миналото. Професор Иречек казва: „ Под София цял един град е закопан.“ Това сега виждат софиянци и гостите на столицата от възстановените археологични разкопки в този район.

Та кой е могъл да спре ентусиазма на властта заради един скелет!

Вероятно въпросът е обсъждан и на по-високо ниво с решение да не се пречи и забавя работата и по най-бърз начин да се прикрие откритото. Предполагам, че тогава е изчезнал и скелета.

Когато направих някои справки в Интернет по този въпрос, касаещи тогавашните “мътни“ времена, разбрах за скелет №95, който е намерен закопан в олтара на църквата и за който се е предполагало , че е възможно да принадлежи на Васил Левски. След известно време, намерените останки от скелет №95 са изчезнали, благодарение на нехайството на тогавашните археолози. Но това става през 1955 -1956г., когато се е обсъждал и въпроса дали тази църква да остане или да бъде съборена. А видяното от мен и описано събитие беше през 1950г. , когато е започвало голямото строително преустройство на центъра на София.

Не съм нито археолог, нито историк. По професия съм строителен инженер. Нямам претенциите да налагам мнение в области на науката и изследванията, в които съм дилетант. Считам се за обикновен гражданин на нашето общество. И като такъв, смятам , че съм длъжен да споделя моите спомени. Ако допринася дори само едно „зрънце “към изследванията за откриване на истината за гроба на Апостола, ще съм изпълнил своя отечествен дълг!

Вероятно има и хора , които могат да дадат и някое по-обосновано обяснение за въпросите, повдигнати в моя разказ.

Google Sites

Report abuse