СТАРЕЦЪТ С МОМЧЕТО
В един мразовит мартенски ден към центъра на града бързаха двама души. Единият беше старец , който си помагаше с дървен бастун, а другият беше 10-12 годишно момче.
Старецът беше много изморен и вървеше все по-бавно, като спираше от време навреме да си почине. Бързаха да стигнат по-близо до центъра на града. Смятаха, че там ще намерят сигурно, солидно и защитено бомбоубежище.
От дълго време градът беше подложен на варварски бомбардировки и денем и вечер. Те принудиха жителите да го напуснат. Улиците бяха пусти..
Старецът търсеше убежище в центъра на града , защото знаеше , че се бомбардират покрайнините, където бяха съсредоточени военни обекти и казарми.
Зад гърба им се чуваше все по-нарастващото бучене на самолетните мотори. Сирените виеха пронизително.
От двете страни на улицата, по която се движеха, се виждаха едно- и дву-етажни къщи, разположени навътре в дворове, покрити със скреж и сняг.
Старецът спря и се огледа. Около него започнаха да се чуват първите експлозии на хвърлените авиобомби.
В края на улицата, той забеляза масивна четириетажна сграда с вдлъбнат вход, който можеше да послужи за някакво укритие.
-Тичай бързо да се скриеш във входа на голямата къща! –задъхано извика старецът на момчето.
То пъргаво се затича и потъна във входа на къщата.
Забавил крачки, всред грохота на експлозиите и бученето на самолетите, старецът уморено приклекна до една ограда.
Бомбите падаха наоколо и напълно го заглушиха. Въздухът се изпълни с прах , който влизаше в гърлото му и го задушаваше.
Остана дълго на земята , загубил представа за времето и за това, какво се случва и къде се намира. Дълго след като отмина шума на експлозиите и прахът малко се разсея, старецът се изправи с труд и се огледа.
Улицата не беше същата. Наоколо всичко беше в развалини. От някои от тях излизаха пламъци и гъст дим.
Голямата къща, в която се беше скрило момчето я нямаше.
На нейното място се беше появил огромен куп развалини.
Старецът бавно осъзна, че под ТЕЗИ РАЗВАЛИНИ беше загинало момчето.
o Денят е 30 март 1944 година.
o Градът е София.
o Улицата се казва „св. Иван Рилски“.
o Разрушената къща е на номер 26 - етажна собственост на фамилия Крахтови и роднини.
o Бомбата, която разрушила къщата била 437кг тротил в стоманено тяло.
o Самолетите са били американски и английски.
Този тъжен разказ съм слушал от баща си Любен Крахтов. Той от своя страна го знае от кварталния отговорник по противовъздушна отбрана.
По това време баща ми е бил на фронта, а майка ми - Екатерина, брат ми - Константин и аз - Георги сме били евакуирани в провинцията, както и обитателите на цялата къща.
Баща ми се връща от фронта след няколко месеца и фотографира къщата от три страни (снимки 3, 4 и 5).
Това била една от най-големите и най-разрушителните от поредицата бомбардировки на англо - американският пакт, започнали през 1941г. и завършили през април 1944г.
За баща ми тази бомбардировка била голям удар на съдбата, тъй като той построява тази кооперация през 1937г. (снимка 2) на мястото на стара, построена от дядо ми Коста Крахтов двуетажна къща (снимка 1). Чак през 1949г. той успява частично да я възстанови до първи етаж , а през 1985г. с брат ми я възстановихме до първоначалния й вид (снимки 6, 7 и 8) .
През 1942г. , когато започват първите бомбардировки над София, баща ми далновидно заравя във въглищата в мазето един сандък с целия фин порцеланов сервиз за хранене - чешко производство, както и някои документи, между които и немската си диплома за висше образование. При възстановяване на къщата през 1948-1949г. , един от работниците, които разчистват развалините, се опитва да открадне сандъка, но е заловен, осъден и баща ми получава обратно откраднатото.
Следват няколко снимки от историята на къщата, представени хронологично.
Снимка 1 Двуетажната къща, построена от дядо ми Коста Крахтов около 1910г. В нейния двор е имало и менза за студенти от Медицинска академия.
Снимка 2. Това е проект на къщата, построена от баща ми Любен Крахтов през 1937г (на мястото на старата двуетажната къща) . Впоследствие тя е разрушена от бомбардировките. Архтект на къщата е проф. Делибашев, а конструктор инж. Тенекиев.
Снимка 3. Снимка от разрушената от бомбардировките къща с поглед от ул."Ив.Рилски" (от юг)
Снимка 4. Снимка от разрушената от бомбардировките къща с поглед от двора (от северозапад)
Снимка 5. Снимка на разрушената от бомбардировките къща с поглед от ул. „Ив. Рилски“ (от югоизток)
Снимка 6. Това е възстановената от брат ми и мен къща през 1985г.
Снимка 7. Това също е възстановената къща от 1985г.
Снимка 8. Снимка от 2016г.
КОЙ Е ОТГОВОРЕН ЗА ТРАГЕДИЯТА
Персоналните високостоящи виновници за бомбардировките са на първо място министър-председателя на Англия - Чърчил. Този , иначе, добър за англичаните политик, незнайно защо мрази българите. Цитирам негови изказвания: „България трябва да бъде наказана….“ и „София трябва да бъде превърната в картофено поле…“. Той повлиява на Рузвелт за провеждане на операция „Point Blank…..“, която включва безмилостен терор над гражданско население и обекти на съюзниците на Германия чрез бомбардировки, хвърлени от самолети позиви, избухливи предмети и др.
Бомбардировките са съгласувани и със Сталин, който коварно е разчитал, че в гражданското население на България ще се създаде отрицателно отношение към англо-американците и по този начин ще се засили съветското влияние в България.
ЕТО И НЯКОИ ИНТЕРЕСНИ ПОДРОБНОСТИ ЗА БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ
o Самолетите:
Самолетите, които разсипват София са американски и английски. Бомбардировките са комбинирани дневни и нощни. Обикновено през деня бомбардират американските самолети, а вечерта и през нощта- английските. Излитат от Авияно и Салсола в Южна Италия.
Това са самолетите:
Б17 , така наречените „Летящи крепости“ (Flyind Fortress) – четиримоторни, носещи 2, 2 до 3 тона бомби, общо около 200 броя с по 10 членен екипаж.
Б 24 „Освободител“ (Consolidated B-24 Liberator) – четиримоторни, носещи 3-4 тона бомби общо около 100 броя , също с по 10 членен екипаж.
П-38 „Мълния“ (P-38 Lightning) – двумоторни изстребители, високоскоростни, охраняващи бомбардировачите, общо 150 броя с 1 или 2 летци.
„Vickers Wellington“ – двумоторни английски среден бомбардировачи общо 80 броя с 3 летци .
Б25 „Митцел и Халифакс“
Интересно е да се отбележи, че шумът (бученето) от 1000–те самолетни двигатели на въздушната армада са се чували в София на разстояние 50км (примерно от Дупница) .
Товарене на Б17 с бомби.
Общо на 30.03.1944г. са хвърлени над 3 000 фугасни и 30 000 запалителни бомби. Разрушени са 3575 сгради. Една от тях е нашата.
Въздушна снимка на бомбардировката над София на 30.03.1944г., направена от американски самолет
o Отбраната:
Отбраната на София е започвала с ранно предупреждение. За целта Германското командване предоставя модерниа за времето си радар F u G „Wurzburg - Riese“ на фирма „Телефункен“ , който се монтира на самия Черни връх на Витоша. От там се прекарва телефонна връзка до с. Бояна, от където пак с телефон се свързва с Военното министерство. То алармира противовъздушната и гражданската отбрана.
Наземната противовъздушна отбрана се състои от тежка, зенитна артилерия, 88мм оръдия и друга с различен калибър, както и мощни германски прожектори.
Въздушната отбрана е от самолети „Месершмидт“ 109 G-4 и 109 G -6
На 30.03.1944г. от военните летища във Враждебна, Божурище и Карлово са излетели около100 самолета. Свалени са 9 броя Б17 и П38.
Защитниците дават жертви. Геройски загиват летците Христо Цанков, Йордан Кубадинов, Атанас Кръстев, Тома Боев, Симеон Михайлов и германският пилот от Луфтвафе капитан Герхард Венгел. . За него с решение на Софийски окръжен съвет през 2004г. е поставена паметна плоча в Мадарската градинка на бул. Прага в София . Тя беше поругана от болшевишки лумпени, но след това веднага бе възстановена.
Градина „Мадара“ – първата паметна плоча на кап. Герхард Венгел
o Причините за бомбардировките:
През 1941г. царство България попада в оста Рим-Берлин-Токио, но общо взето се е стремяла да пази неутралитет. Под натиска на Хитлер България е била поставена пред дилемата или да се присъедини към оста или да бъде окупирана от германските войски, както става с нашите съседи Гърция и Югославия.
България прави грешния ход и се присъединява към оста. Получава временни териториални облаги.Под силния натиск на Хитлер, на 13.12.1941г., България обявява „символична война“ на Америка и Англия. Това оправдава те „символично“ да бомбардират многократно България.
Основните ресурси за гориво за немските самолети, танкове и друга техника са били от Румъния (Търговище, Плоещ) и производство на синтетичен бензин в Германия . Антихитлеристката коалиция се стреми да унищожи този източник на гориво. Многократно бомбардира румънските рафинерии с бомбардировачи, които минават през България на отиване и връщане. Те нарушават нашето въздушно пространство. Българската военна авиация, защитавайки въздушното пространство на Царство България и своя национален суверенитет, нанася сериозни вреди на прелитащите самолети. Това настройва негативно Англия и Америка и те търсят възмездие.
Това е неподправената история на нашата къща, около която гравитира почти целия ни съзнателен живот – на баща ми, на брат ми и на мен. Но все пак сме щастливи , че сме родени в нея, живели сме в нея, живеем в нея и в нея ще умрем!