Иванов, Иванов ... по въпрса за урочасването...
Днес съм на път - командировка.
Понеже вчера си легнах късно, станах рано тая сутрин.
Умърлушен съм.
LuK.
Pforte.
Mietwagen.
Сеат Леон с двигател на мотопед - настроението ми минава от 3G на Е.
Поглеждам вътре с надежда:
Грънци - нема атвоматик, нема ел. седалки, нема ДОРИ отопление на волана.
Остват само две чертички от мрежата на настроението ми.... ХМммм Дали да не пиша болен?
Тръсвам се под волана.
Търся още.
Парно.
Добре!
Друго:
Некакъв Spurhalteassistent - на кой му трябва тая глупост, като колата нема да мръдне от дясната лента, освен ако някой тир не ме избута в аварийното.
Губя мрежа вече ....
Тругвам. Карам.
Чакам да дойде задръстването.
Нервнича с диспея на радиото.
4 дена след Нова Година един панаталон ме обиди и сега от 6 дена съм на диета.
Не ми пречи да се пукам от яд, че забравих картончетата за намаление на МсДонадс.
Доказвам отново, че съм машинен инжентер и то не от края на предшния век: връзвам се успешно с глупавото радио. Наказвам го с Apple Car и гледам вече мойте познати иконки на диспея. Всичко трае около час. Докато бърникам, съм оставил колата на самотек. Демек пробвам Spurhalteassistent-а.
Не работи май добре. Трима ми присветнаха, и двама ми бипнаха докато се надхитряхме с радиото последния час.
Опитам се да се концентрирам върху пътя.
Скука.
Глупаците от Apple или от Seat са пипнали нещо и игрите ми от телефона не се показват на дисплея на радиото.
Мизерия. Други предизвикателства нема.
Spotify !!!!
Работи.
През радиото!?!?
Еврика.
Hörbücher!
Мечта. Може пък да спра да се прозявам. Пак съм на 3G. LTE при мене е некакъв лимес.
Абониран съм за плейлистата с най-новите книги. Пускат по 3 минути от всяка книга за проба, каято ти хареса - скачаш в албума и слушаш на воля.
Кеф.
Цъкам....
Нищо интересно.
Пак цъкам....
уфффф
От 20 проби две успях да узслушам до втората минута.
Пак почвам да губя мрежа.
„Медитация за деца“ – това пък що за глупост е. Най-после нещо интересно.
Поразсънвам се. 3G с една чертичка.
Чете ония:
„поеми дълбоко въздух, задръж, издишай бавно....“
Готино.
„Отпусни си всички мускули и потъни на стола“
Следвам го.
Готино. Отпуска.
„Слушай и и се концентрирай как дишаш“
Готино. Отпуска. Нема я вече смотаната магистрала и цялата мизерия.....
„затвори си бавно очите...“
....
....
Първо ме събуди клаксона на тира.
После видях мантинелата.
Тогава изпищя Spurhalteassistent-a.
.... а може и обратното да беше – помни ли човек когато в главата му се върти само въпроса: колко чифта гащи взех за командировката?
Смотана държава е Германия. Не може да си чешеш с телефона главата, ама може да слушаш хиптноза по радиото....
Още един ден на който курбан ще давам....