Кирило-Методиевите ученици Сава, Климент Охридски, Наум и Ангеларий, прогонени от Великоморавия след смъртта на Методий (885) от моравския княз Светополк по заповед на римския папа Стефан V. През 886 част от Кирило-Методиевите ученици (около 200 души) били продадени като роби във Венеция. Други - между които Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава, били оковани във вериги и хвърлени в тъмница, а след това прогонени от Великоморавия. Климент, Наум и Ангеларий (предполага се, че Горазд е вече починал или убит), славяни от балканските области, след много премеждия достигат до българ-ските земи и в Белград (тогава българско владение) били посрещнати от пратеници на княз Борис I (852-859), доведени в Плиска и настанени в къщите на знатни граждани. Княз Борис I решил да създаде два книжовни центъра за обучение на славянски църковен клир и за просветно-книжовна дейност и за тази цел оставил Наум в столицата, а Климент изпратил в областта Кутмичевица с център Охрид. След възкачването си на престола (893) цар Симеон I преместил столицата в Преслав, където съсредоточил книжовната дейност (вж Преславска книжовна школа и Охридска книжовна школа). Един от Методиевите ученици, продаден в робство във Венеция, откупен в Цариград и дошъл след това в България, бил Константин (по-късно епископ Преслав-ски) (вж Константин Преславски). Климент Охридски, Наум и Константин Преславски са не само просветни дейци, но и книжовници, които създават много оригинални и преводни съчинения. В резултат на дейността на У. К. М. България се издига като пръв мощен център на славянската писменост. От нея славянската писменост и книжнина се разпространяват в Киевска Рус и в Сърбия и стават основа на книжовното им развитие.