Ивайло Маринов е роден на 13 юли 1960 г. в град Варна. На 17-годишна възраст започва да тренира бокс при треньора Петър Ганчев. Състезава се за ФСФД „Черно море“ (Варна). Женен с 3 деца – две момчета и едно момиче.

Спортната му кариера започва ударно. Първоначално като юноша тренира футбол в ЖСК Спартак (Варна). На летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. печели бронзовия медал в категория до 48 кг. Световен шампион от първенството в Мюнхен през 1982 г., носител на Световната купа от Монреал '81, Европейски шампион (1981, 1983) и бронзов медалист (1985).^[мето му е принудително сменено на Ивайло Маринов по време на Възродителния процес. Ивайло Маринов е и днес. Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. Следват две европейски шампионски титли (1989, 1991). Кратко време се състезава в Германия и за СК „Партизан“ (Белград). Приключва спортната си кариера през 1997 г. През 2001 година е обявен за най-добрия български боксьор на ХХ век от Българска федерация по бокс.

През 2001 година излиза биографичната му книга „Бий, за да те уважават! Историята на Ивайло Маринов“ с автор Стефан Августинов.

Награден е с Орден „Стара планина“ II степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“ (2010). Избран е за боксьор номер едно на България за XX век.

Създава Боксов клуб „Ивайло Маринов“ (Варна). Занимава се и с частен бизнес.