Нова история

Цариците на третото българско царство

Нели Рачовска

СУХНИ„ Константин Преславски“- гр. Варна

,,Нито една жена не е въвела мъжа си в рая’’

Патриарх Евтимий (XVI в.)

Цариците и княгините често и неправилно са оставали неоценени. Съпругите на българските монарси в Новото време били представителки на европейската аристокрация и първи дами в България. Те съдействали активно за облагородяване на обществения живот. Нашите три княгини и царици оставят светъл спомен в новата им родина. В двореца се провеждат основни политически церемонии, там се посрещат представители на европейските дворове и когато в двореца се извършват такива дейности, на жените се дава възможност да участват и по този начин те играят много активна роля. По това време цариците и княгините нямат политическа тежест, както партийно или пък парламентарно влияние. Тяхната основна функция е била да дарят владетеля с наследници. Въпреки че, нямат официална държавна власт те подпомагат своите съпрузи и им предават друг облик.. Те също участват в изграждането на българското модерно общество. И тъй като са отгледани в европейските дворове, те се занимват с усилена благотворителност, както правят във всички дворове в Европа. Техни основни задължения са да подпомагат съпрузите си, да представляват държавата си и да раждат наследници.

На 18 април през 1865 година в Братислава се ражда актрисата Йохана Лойзингер, по-късно съпруга на княз Александър I Батенберг. Баща й е Йохан Лойзингер, а майка й Мария Майер. Работи като актриса в Дармщатския театър. На 6 февруари 1889 в Мантон, Франция Йохана сключва брак с княз Александър. Те имат 2 деца, Крум-Асен, граф Хартенау (1890 – 1965), оженен за Берта Хуса-Рамос и Вера-Цветана, графиня Хартенау (1893 – 1935), омъжена за Шарл Еркюл Боасеван. Асен и Цветана не успяват да имат деца, като Асен осиновява сина на съпругата си. На 20 юли 1951 Йохана умира във Виена. В гробището Свети Леонхард в Грац, Австрия се намират нейните останки. Тя не могла да стане княгиня, тъй като княза бива свален от власт, още преди да сключат брак.

Принцесата на Парма Мария Луиза е първата съпруга на княз Фердинанд. Тя е майка на децата му – Борис, Кирил (1895-1945), Евдокия (1898-1985) и Надежда (1899-1958). Тя, заедно с съпруга си е основателка на първата династия на Третото българско царство - тази на Кобургите. Принцесата била с благородно потекло. Пълното й име било: Мария-Луиза-Пия-Тереза-Анна-Франциска-Антониета-Маргарита-Йозефина-Каролина-Франциска-Луция Аполония Бурбонска, дукеса Пармска, Плезонска и пр. Тя била от Пармския клон, който е на френската кралска Бурбонска династия. Имала роднински връзки и с Неаполитанското кралство, както и с Австро-Унгария. Родена в Парма на 17 януари 1870 г Мария Луиза била най-голямата от дъщерите на пармския херцог Роберто I. Семейството имало още 11 деца. Майката на Мария Луиза- Мария-Пия Бурбонска починала при раждането на своето последното дете, а баща й се оженил повторно и имал още 12 деца. Принцесата, станала полусираче, като12-годишна трудно понесла тази загуба. Възпитателката й -английската гувернантка Фани била изключително строга и държала твърде много на нейното обучение и възпитание и особено на познаването на чужди езици. На 23 години, през 1892 г. принцеса Мария Луиза се омъжила за княз Фердинанд I и станала първата княгиня на Третото българско царство. Личният секретар на княз Фердинанд – граф дьо Бурбулон съобщил на княза: „Тя е дребна и слаба и изглежда като статуетка от фин порцелан - с крехка стройна фигура, с права кестенява коса, орлов нос и леко изразена брадичка. Лицето й е миловидно, има големи светлосини очи и прозрачна бяла кожа. Облича се непретенциозно, в тъмни тонове и не ползва грим и бижута.“ Живяла с княза само 6 години. На 30 януари 1894 г. родила първородния си син княз БорисТърновски. Той бил кръстен по католически обред в тесен семеен кръг. Две години по-късно, на 2 февруари 1896 г. детето било кръстено за втори път, но в православието. Това било условие за признаването от Русия на княз Фердинанд за законен български владетел. Тогава да си смениш вярата, се смятало да се отречеш от Бога. Много недоволна била княгиня Мария Луиза. Тя била набожна и след промяната на вярата на престолонаследника била потресена. Княгината заминала за родния си дом, за да се справи мъката си по-леко. Следващите години тя родила другите си три деца. Княгинята никога не простила на Фердинанд. Бракът й не сполучил, князът бил безразличен към нея. Той смятал, че тя е болна жена. Принцесата не била щастлива в България, била самотна и страдала за своята държава и роднини. Занимавала се с благотворителна дейност, която по някакъв начин я утешавала. Днес първото девическо професионално училище в България, основано през 1893 г, носи името й. Мария Луиза починала на 30 януари 1899 г. на 29 години. Макар да се говорило, че нарочно се е простудило, треска била официалната диагноза. Княгинята носила бяло и била с корона на грандиозното погребение, организирано в нейна чест. Сега се намира в бял мраморен саркофаг, който е в католическата катедрала „Св. Лудвиг“ в Пловдив. Княгинята живяла кратко, но българите я запомнили с религиозността, скромността, щедростта й и желанието да изучи България.

След като остава вдовец, княз Фердинанд решава, че най-добре за децата му би било да се грижи някой. Той избира германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц, която губи годеника си преди да е сключила брак. Тя, заедно със сестра си Елисавета, взима участие в Руско-Японската война, като милосърдна сестра. Занимава се осилено с благотворителност и при нас и в други страни. Награждават я с орден "Св.Ана", наричан още и "Медалът на Червения кръст". Бракът, предложен от Великата Княгиня Мария Павловна, първа братовчедка на Елеонора, се сключва на 28 февруари 1908 г. в Кобург. Тогава бъдещата цариица била на 48, а княза на 47 години. Княгинята веднага започва благотворителна дейност, като най-голям принос има в службата на Българския червен кръст. Дарител в тази орзанизация е и майката на княз Фердинанд. Княгината помага на приятелката си Елисавета Кларк да стои в организацията на първото Женско въздържателно дружество и първото Дружество за защита на животните, което върши добра работа. Независимостта на България се обявява от Фердинанд няколко месеца след сключването му на втори брак, като княгинята вече се титлува царица на българите. Царицата създава фонд към Министерството на просвещението „царица Елеонора“ , който активно набира средства. Построяват се еврейско сиропиталище, сгради за слепи и глухи деца, също и Детски санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна. Хората са й благодарни. Появява се и мнението „Елеонора се ожени за България“. Елеонора успяла да спаси Боянската църква, която щяла да бъде разрушена. По време на войните за освобождение Елеонора участва в организирането на курсове за милосърдни сестри, като даже отива на фронта. Знаменитият писател и автор Иван Вазов пише за нея:

"Жена венценосна,

сестра милосърдна,

сестра на героите из боя жестоки,

Царице, ти любов си победна,

душа изтъкана от чувства високи"

Обслужвани от царицата са туберколозно болни и ранени. Заради това обаче по време на Първата световна война тя се разболява. Елеонора е единствената жена наградена с военен орден "За храброст". На 12 септември 1917 г. в Евксиноград напуска този свят. Макар починала, нейната дейност се усеща и след смъртта й, като завещава огромни суми за продължаване дейносТта на болници, сиропиталища и др. Погребана е по-нейно желание до Боянската църква. Днес една малка улица в София носи името на царица Елеонора, една много велика царица.

Джована Савойска се ражда на 15 ноември 1907 г. с баща италианския крал Виктор Емануил II и майка- кралица Елена. В семейството имало още три девойки: Иоланда, Мафалда и Мария, както и един нейн брат Умберто I. Възпитателката и била англичанката Каролин Брайтън. На 25 септември 1927 г. цар Борис III се запознава с младата принцеса и се влюбва в нея. Тогава то бил на 33 години. Имало проблем в тяхната женитба, тъй като царя бил православен, а принцесата католичка. Бащата на Джована отишъл при папата, който дал благословията си като условието било венчавката да е в католически храм и бъдещите деца да са в тази вяра. На 23 октомври 1930 г бракът между Йоана и Борис се скючил в катедралата ,,Св.Франциск“ в Азиси. Царицата имала 15-метров шлейф на роклята си. Ритуалът се повтаря една седмица по-късно, на Димитров ден, вече в православието в катедралата в столицата „Св.Александър Невски“. Принцесата сменила италианското си има Джована с българския вариант- Йоана. Със сватбения си подарък от три баники, който бил 5 млн. лева построила Тренинския санаториум за гръдоболни “Цар Борис III”. През 1933 г. се родила княгиня Мария Луиза, а през 1937 г. - престолонаследника княз Симеон Търновски. Царицата се занимавала и с благотворителност, като строяла сиропиталища, болница, поела училището за милосърдни сестри и Българския червен кръст, давала милостиня. От Атанас Буров Йоанна през 1932г. откупила 22 дка земя и построила болница по европейските стандарти, която днес се нарича „Царица Йоанна". Животът на италианката станал тежък, когато цар Борис починал на 28 август 1943 г. по време на Втората световна война при загадъчни обстоятелства. Тогава синът й става цар на на 6-години, като майка му не е включена в регенството, което управлява вместо Симеон. Когато англо-американски самолети бомбардирали София и Враца края на 1943 и началото на 1944 г. много българи се преместили в провинцията, a царицата останала в двореца „Врана“. Тя посещавала болниците, помагала на ранени и пострадали, дарявала и организирала дарения. След преврата 1944г. живота й станал ужасен, била следена постоянно, чувствала се като арестант в двореца си и даже се страхувала, че ще я убият. На 16 септември 1946 г. комунистите прогонили царицата и смейството й, и те отишли в Египет. Заради разкрит заговор срещу цар Симеон през 1950 те отново се преместили, този път в Испания. Там в дворецът й, който се намирал в Мадрид идвали много прокудени българи. Когато цар Симеон и царица Маргарите сключили брак. Йоана отстъпила дома си на младото семейство. Царицата-майка се преместила в Португалия, град Ещорил, в къща на име "Каза Янтра". Там тя продължила благотворителната си дейност до края на живота си. Царица Йоана, бившата италианска принцеса, дъщерята на крал Виктор, доживяла края на социалистическия режим и посетила България през 1993 година, след 47 години изгнание. България я посрещнала с много радост. Тя починала на 26 февруари 2000 г., на 92 години във вилата си. Тялото и било погребано в църквата в църквата „Св. Франческо“, по нейно желание в град Асизи, където се състояла сватбата и с българския цар преди 70 години.

Има нееднозначни резултати от дейността на българските царици и княгини, но е ясно, че те са се стремяли да защитят семействата си, да осигурят тяхното добруване, както и това на България, държавата която техните съпрузи управлявали. И до ден днешен в сърцата на българите остава царица Елеонора.

Използвана литература:

1. Цветана Къосева ,,Истински истории от Третото българско царство'' ;

2. https://bnt.bg/bg/a/tsaritsite-na-tretoto-balgarsko-tsarstvo-10-04-2017

3. https://topnovini.bg/mneniya/802904-kak-e-imeto-na-parvata-tsaritsa-ot-tretoto-balgarsko-tsarstvo

4. https://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/