Проблемите с храненето при децатa (преяждане, избягване на храна) могат да доведат до сериозни последствия, ако не се регулират навреме. Всички сме изпитали негативните емоции, когато детето ни се е противило на храната, или пък е прекалявало с нея. Всички ние, като родители, сме се питали къде грешим и сме преминали през чувството си за вина и безпомощност.
Емоционалният фактор е една от възможните причини за прекаляването с храна. Възможно е детето да е подложено на стрес в средата си (детска градина, училище).
Или е подложено на натиск или отхвърляне от връстниците си.
Или реагира чрез храната на проблеми в семейството.
Навици, като например хранене пред екран, награди с храна, липса на баланс в храната и др.
Как да реагираме? Ето няколко идеи:
Структуриране храненето,
като е добре да има 3 основни хранения, плюс една или две здравословни междинни закуски на ден.
Подсигуряване на баланс,
ограничаване на висококалоричните храни като бургери и пици, предлагане на повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, балансирани ястия от традиционната кухня в семейството без излишно фиксиране върху храната.
Отношението ни към храната е добре да бъде в рамките на златната среда, без залитане в крайности.
Вербализиране на емоциите.
Говорейки за емоциите - своите и на детето си ние създаваме способност за разбиране на това, което детето чувства.
Децата не винаги са наясно защо точно тази конкретна емоция се е появила, защо я изпитват.
Те наблюдават възрастните и според нашето отношение към емоцията и нашата реакция на нея, си създават своите реакционни модели.
Добре е да насърчаваме децата да говорят за чувствата си, вместо да търсят утеха в храната.
Активността е от ключово значение.
Заседналият начин на живот води със себе си редица проблеми, в това число преяждане и наддаване на тегло.
Статистиката на затлъстяването сред децата е стряскаща.
Добре е да насочим и подпомогнем детето да се включи в занимания с физическа активност по негов избор - спорт, плуване, танци и др.
Забавленията, свързани с физически игри за намаляване на скуката и стреса са чудесен вариант за движение и за дистанциране от храната, при появила се емоционална нужда от нея.
Даване на пример чрез нашето поведение.
Децата не чуват какво им казваме, но ни наблюдават и копират нашите модели на поведение.
Когато ние се храним балансирано и показваме позитивно отношение към храната, те ще възприемат този поведенчески модел.
Избягване на крайности.
Никога и при никакви обстоятелства да не използваме храната като награда или наказание.
Фиксиране на времето за хранене.
Децата имат нужда от дневен режим, а фиксираните часове за хранене подпомагат регулирането на апетита.
Даването на лакомства между основните хранения водят до повишен прием на калории и е добре да се избягват.
Да обясним важността на храната без морал или негативни етикети. Отношението към храната трябва да е нормално, без крайности.
Да дадем възможност на детето да избере от например два варианта на храна, но предварително подбрани от нас. Това дава усещане за личен избор, а не на външна намеса в изборът на храната.
Кога да потърсим помощ?
Ако проблемите продължават месеци, водят до загуба/наддаване на тегло, чести боледувания или се свързват с емоционални кризи (тревожност, агресия, депресия), консултацията се със специалист е задължителна.
Храненето е както физиологична, така и емоционална потребност. С търпение, креативност и подкрепа всяко дете може да развие здравословни навици. Нека не забравяме, че винаги има решение!