Хроничният СТРЕС 

като катализатор на емоционално хранене се наблюдава все по-често в наши дни.

Колкото по-стресиращо е ежедневието ни, толкова по-вероятно е да станем жертва на емоционалното хранене, като реакция на стрес. Всеки от нас е имал стресови ситуации и знае за какво става дума.

Причината за това всъщност е много проста. Съвременният начин на живот се основава на все по-бързо темпо, високи очаквания и, за съжаление, все по-чести сравнения с другите и какво ли още не.

Комбинацията от всички горепосочени точки влияе върху нивото на хормона на стреса кортизол.

При доста хора нивата на кортизол, вместо да се покачват само в моменти, когато е жизненоважно - “бори се или бягай”, са доста над нормалните за продължително време, дори са хронично завишени.

Какво се случва?

Kортизолът се счита за един от най-силните стимули, предизвикващи желание да ядем солени, сладки и хрупкави храни, тъй като те осигуряват на тялото бърз източник на енергия. Това ни успокоява за кратко благодарение на хормоналната буря, която се случва в тялото ни.

Какво преживяваме в емоционален аспект, след като сме се натъпкали с храна като реакция на стрес?

Първоначално усещаме успокоение от преживяния стрес.

След това започва да ни гложди чувството за вина, че отново сме се поддали на напрежението и сме посегнали към храната.

В следващ момент нещо се обърква и отново сме в ситуацията да ядем, за да се успокоим.

Въртим се в омагьосан кръг, както хамстерът върти колелото в своята клетка.

Хроничното стресово хранене увеличава риска от затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.  

Психологическите ефекти включват чувство на вина или загуба на контрол, които от своя страна отново могат да засилят стреса. 

Стресът предизвиква каскада от хормонални промени, които насърчават консумацията на високоенергийни храни като краткосрочен механизъм за справяне със стреса.

Начините за справяне ще опиша в друга публикация.

Ангелина Костова, психотерапевт