Проблемите с храненето при децата (преяждане, избягване на храна) могат да доведат до сериозни последствия, ако не се регулират навреме. Много родители са изпитали негативните емоции, когато детето се е противило на храната, или пък е прекалявало с нея. Всички ние, като родители, сме се питали къде грешим и сме преминали през чувството си за вина и безпомощност.
В тази статия ще разгледам единият от двата крайни варианта на нарушение в храненето при децата – отказът от храна.
Всички сме чували израза “детето ми е злоядо”. И всички знаем колко трудно е за родителя да се справи емоционално с отказа от храна на детето си.
Причините могат да бъдат:
Неприязън към текстури и вкусове;
Конфликти около масата;
Медицински проблеми (алергии, храносмилателни трудности);
Прекален контрол върху храненето на детето;
Постоянно предлагане на храна и невъзможност детето да огладнее.
Без натиск или наказания. Предлагайте малки порции и позволете на детето да избере колко да яде. Не настоявайте да изяде всичко, което сте му сложили.
Включете различни цветове и форми в ястията, за да предизвикате интерес.
Децата обичат да готвят с мама и татко. Дайте им безопасен нож за нарязване на меки продукти, позволете им да разбъркват салата или да подреждат масата. Положителните емоции около храненето улесняват приемането на храната.
Нужно е време новата храна да бъде приета от детето – обикновено 10–15 опита. Не настоявайте веднага да яде от нея. Сложете я на масата заедно с другата храна и позволете на детето първо да я види, помирише, дори да я пипне. Сензорното възпримане на храната е с всички сетива, не само с вкусовите рецептори.
Ако отказът е продължителен, консултацията с педиатър е задължителна.
Децата копират нашите модели на поведение. Хранете се балансирано и показвайте позитивно отношение към храната.
Никога и при никакави обстоятелства не използвайте храната като награда или наказание.
Децата имат нужда от дневен режим. Фиксираните часове подпомагат регулирането на апетита. Избягвайте лакомства между основните хранения.
Обяснете важността на храната без морал или негативни етикети. Отношението към храната трябва да е нормално, без крайности.
Позволете на детето да избере дали да изяде или да откаже конкретна храна. Това е ключово за формиране на здравословни хранителни навици.
Ако проблемите продължават месеци, водят до загуба на тегло, чести боледувания или се свързват с емоционални кризи (тревожност, агресия, депресия), консултацията със специалист е задължителна.
Храненето е както физиологична, така и емоционална потребност. С търпение, креативност и подкрепа всяко дете може да развие здравословни навици. Нека не забравяме, че винаги има решение!
Ангелина Костова, психотерапевт