Родителите на деца с нарушения от аутистичния спектър често се сблъскват с трудности по време на хранене.
Детето може да отказва нови храни, да има силни предпочитания към определени текстури или да проявява стереотипни поведения около храната.
Това не е просто каприз – често причината е свързана със сензорната обработка.
Сензорната интеграция е процесът, чрез който мозъкът обработва информация от различни сетива, за да реагираме адекватно на околната среда.
При децата с аутизъм този процес може да бъде нарушен, което води до хипер- или хипочувствителност към различни стимули.
Те могат да се прояват в храненето, като реакция към:
Някои деца може да не понасят храни с определена текстура, както и да препочитат основно хрупкави храни и такива със силен вкус.
Ярките цветове или необичайният външен вид на храната могат да предизвикат нежелание тя да бъде опитана.
Силните аромати или вкусове могат да бъдат неприятни и да доведат до отказ от храната.
Много деца с аутизъм имат ясни предпочитания към определени храни, които отговарят на техните сензорни нужди.
Например:
Меки храни – мляко, йогурт, пюре, супи
Хрупкави храни - чипс, сухари, солети, крекери
Храни с определен цвят - бели, жълти или бежови храни
Храни с особено силен вкус – луканка, салам, кашкавал, солени ядки
Сладки храни – шоколад, бисквити, сладолед, подладени напитки и сокове
Тези предпочитания могат да се обяснят с нуждата от насищане при депривация или с избягване на силни сензорни стимули при свръхсетивност. Разбира се, при всяко дете има индивидуални специфики.
Отказът от определени храни може да се дължи на:
Неприятна текстура - храни, които са твърде влакнести или лепкави
Неприятен мирис или вкус - храни с интензивни аромати или вкусове
Необичаен външен вид - храни с ярки цветове или необичайна форма
Тези реакции са резултат от сензорната чувствителност и не са проява на каприз.
Предлагането на нови храни изисква търпение и последователност.
Ето някои стратегии:
1. Постепенно въвеждане на новата храна
Започнете с малки количества от новата храна, комбинирани с любими храни. Нека новата храна винаги присъства на масата, дори детето да не й обръща внимание.
2. Наблюдение на реакциите на детето
Следете как детето реагира на новата храна и адаптирайте начинът на предлагането й.
3. Създаване на спокойна обстановка
Осигурете тиха и спокойна среда по време на хранене, без разсейващи фактори като екрани на телевизор, таблет, телефон.
4. Включване в приготвянето на храната
Нека детето участва в избора и подготовката на храната, доколкото е възможно.
5. Позитивно подкрепление
Хвалете усилията на детето, а не резултата. Малките напредъци са по-значими.
Разбирането на сензорните нужди на детето с аутизъм е ключът към успешното хранене. С търпение, последователност и подходящи стратегии можем да помогнем на детето да разшири своите хранителни навици и да се чувства по-уверено по време на хранене.
Източници:
Cermak, S. A., et al. (2010). Food selectivity and sensory sensitivity in children with autism spectrum disorders. Journal of Autism and Developmental Disorders, 40(1), 1-10. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3601920/
Nimbley, E., et al. (2022). Sensory processing and eating behaviours in autism. Frontiers in Psychology, 13, 954567. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9545673/
Karaca, B. D., et al. (2025). The relationship between sensory sensitivity and eating behaviours in children with autism spectrum disorder. Journal of Autism and Developmental Disorders. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S3050656525001567
Lin, I., et al. (2022). Interventions for feeding disorders in autistic children. Baylor University Medical Center Proceedings, 35(2), 227-233. https://baylor-ir.tdl.org/items/f76f15db-bdb0-4900-964b-52e5047df67a
Ангелина Костова, психотерапевт