Думата Пасха е еврейска и принадлежи към група, която е сравнително малобройна от заетите еврейски думи в българския език. Българските тълковни речници и речниците на чуждите думи дават своите обяснения за произхода и значението на тази дума. В речника на Стефан Младенов от 1992 г. празникът Пасха е посочен като най-големия празник: а) еврейски, за избавлението от египетско иго б) християнски – Възкресение Христово, Великден. Гръцката дума pascha произлиза от староеврейската pesakh, което означава преминаване, изход.
В Речник на съвременния български книжовен език от 1957 г. думата Пасха е посочена със значение на най-голям религиозен празник у евреите и Християнският празник Великден.
В Речник на чуждите думи в българския език от 1982 г. е посочено, че гръцката дума Πάσχα произлиза от арамейската pesakh (pesah). Значението на думата е: 1. Голям религиозен празник у евреите. 2. Църковен Християнски празник Великден. 3. Преносно и разговорно значение – голям празник, тържество.
В Речник на чуждите думи в българския език от Ст. Буров и П. Пехливанова, 1995 г. думата Пасха е обяснена като староеврейски празник в чест на извеждането на Евреите от Египет и християнски пролетен голям религиозен празник в чест на възкръсването на Иисус Христос.
Иван Габеров и Диана Стефанова в своя Речник на чуждите думи в българския език с приложения посочват, че думата Пасха е староеврейски празник в памет на изхода на евреите от Египет (14 нисан); Безквасници, както и другото наименование на Великденските празници по аналогия с еврейския празник, когато според Евангелията се е състояла Тайната вечеря на Иисус Христос с учениците Му. Гръцката дума Πάσχα произлиза от арамейски.
В речник на чуждите думи в българския език s.a. се посочва, че думата “пасха” е гръцка и означава: 1. у евреите: празник за спомен на напускането на евреите на Египет; 2. У християните: Великден (Възкресение Христово); 3. Преносно, разговорно: голям празник, тържество.
В разширеното българско издание на Нов Библейски речник съществителното име Пасха е обяснено по следния начин: Пасхата от Изход 12 гл. се отнася до: 1) първоначалното историческо събитие на избавлението на Израил от египетското робство (Изхода); 2) повтарящото се и станало официално възпоменание на това събитие (Мишна. Песахим 9:5). Тясно свързани с него, макар и различни са 3) забраната да се използва квас като възпоменание за бързото бягство на израиляните в онази знаменателна нощ на Изхода и 4) по-късното посвещаване на първородното, по установеното със закон жертвоприношение, за възпоменание на онези първородни спасени по Божия промисъл в домовете, чийто странични страни на входа и горния праг са белязани с кръв от пасхалното агне.
Същият речник представя Изход 12 гл. като естествено начало за изучаване на темата за Пасхата като представя своите съображения, на които се основава. Едно от тях е, че самата дума Пасха произхожда от еврейския глагол песах, който означава “отминавам” или “пощадявам”. (Изх.12:13, 27 и т.н.). Т. е. Бог буквално е подминал вратите на израиляните, които били напръскани с кръвта на агнетата, а домовете на египтяните е поразявал, убивайки техните първородни.
Не е точно твърдението, че думата Пасха води началото си от арамейския език. По-точно е да се каже, че съществителното име Пасха води своето начало от иврит. За правилното разбиране на значението на разглежданата дума е важно да се отбележи фактът, че в семитските езици, в това число и иврит, корените на думата най-често се състоят от три съгласни, които са носители на лексикалното значение на думата, а гласната приета от тези съгласни, служи за изразяване на различните видоизменения на понятието. Посочената особеност е изключително характерна за иврит и за другите семитски езици, че може да се посочи като тяхно отличително качество. В нашия случай съществителното име Пасха съдържа в корена си съгласните пе, самех и хет. Тези съгласни образуват и корена на глагола пропускам, отминавам.
Това отминаване е свързано със старозаветната история от книга Изход, където се разказва за едно от най-важните събития в историята на древните евреи – изхода от Египет или освобождението на богоизбрания народ от египетското робство.
Думата Пасха е етимологически сродна с глагола пасах ( פסח “мина, отмина”). От тук думата се развива в значението “щадя, пощадявам”, както е например в Исая 31:5.
Що се отнася до произношението на съществителното име, е трудно да се установи точния изговор на думата в класическия староеврейски език. Това е така, защото в древността текстовете на Тората са се писали без вокализация, т. е. не са били отбелязвани специални знаци за гласните звуци. Традиционният изговор на иврит е песах с ударение на е, като под съгласната песе пише знакът сегол, който означава бегло уловимо ĕ, което е дошло от силното потъмняване на а, а под съгласната самех се пише знакът патах, който бележи ă.
В библейския еврейски език, съществителното име Пасха означава не само празника Пасха, но също така и пасхалното агне. Това значение е засвидетелствано в Изх. 12:43 и Плп 30:18. Освен в иврит, в новозаветния гръцки текст и в Синодалната Библия, думата Пасха също означава преди всичко празника на освобождението на еврейския народ от египетското робство, а също и пасхалното агне. Със значение близко до съвременното християнско разбиране на празника Пасха е стихът от 1Кор 5:7, в който се казва: “…защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас”.
Както в старобългарския език, така и в езиците на народи, в които преобладава християнската вяра, думата Пасха означава не само старозаветен еврейски празник, но също и Възкресението на Христос – Великден. С две думи съществителното Пасха напомня за две емблематични събития от историята – спасяването на евреите от египетското робство и Христовото възкресение, като първото е предобраз на второто.
2.1 “Египетската Пасха” и установяване на празника
2.1.1 Времето на празнуване на първата Пасха
В предходната глава разгледахме произхода и значението на думата Пасха, а тук ще проследим пътят на празнуване на този празник, т. е. неговото установяване в Египет и неговата история. Пасха е най-старият израелски празник. Както вече споменах, Пасха е пролетен празник, който се празнувал в памет на Изхода на израилтяните от Египет на четеринадесетия ден от месец нисан, първият пролетен месец. По библейски данни месец нисан е първия, а в по-късна традиция – седмия месец от еврейската година. Съответства на март-април. Месецът е наречен първоначално според ханаанското си име abib, което означава “току що узряло зърно” (Изх. 13:4), а по-късно приел вавилонското име нисан (Неем. 2:1). Според книга Изход новата година оттук нататък започнала да се брои от този месец, защото случилият се тогава изход е начало на живота на Израил като нация.
Съдейки по някои места от Библията (например Пс. 103:19: “Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник”), израилтяните са използвали лунния календар, като видимо се има предвид началото на всеки месец от появата на новия полумесец на Луната на западния небосклон (в талмудската литература – молад, буквално “раждане”). Подготовката за Пасхата е започнала на десетия ден, а самата Пасха (когато е трябвало да бъде убито агнето, 6 стих) се явява точно по средата на месеца, когато, се предполага, че луната е пълна – вечерта на петнадесетия ден от месец нисан. Преходът към установен начин на живот след завладяването на Ханаан и утвърждаването на храмовия култ със всички свързани с него празници довели до необходимостта да се съгласува отброяването на лунните месеци с редуването на сезоните, т. е. със слънчевия годишен цикъл. Така в древността библейският празник Пасха е причислен към периода на пролетното равноденствие. Библията нарича месеца на Изхода от Египет Ходеш хавив (буквално “пролетен месец”; Изход 34:18), като в същото време показва: “Тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината” (Изх. 12:2).
Названието песах (פֶּסַח; по-арамейски פִּסְחָא, писха; по гръцки и по руски — Пасха) традицията свързва с това, че Бог подминал или пощадил домовете на израиляните, в нощта, когато поразил всички египетски семейства (Изх. 12:23-27). Предписанието за начина на празнуването е дадено в Изход 12:1-13:16, където е описано фактически протичането на Пасхата в навечерието на изхода на Израилтяните от Египет. Празнуването трябвало да бъде в пълнолунието на първия месец (Изх.12:2) на пролетта, когато започва ечемичната жътва. Подготовката на празника започвал от 10 авив-нисан, когато трябвало да се избере едногодишно мъжко агне, съобразно големината на семейството (Изх.12:3-5). На 14 нисан вечерта агнето трябвало да бъде заклано (Изх. 12:6) във всеки еврейски дом.
2.1.2 Изход 12 и установяване на Пасхата
След като Бог показал Своята слава и могъщество в Египет чрез велики чудеса, фараонът е продължил да държи в робство еврейския народ и не е пожелал да го освободи. Тогава Господ дал заповед на Мойсей, която той да предаде на еврейския народ: на четиринадесетия ден на месец нисан – първия пролетен месец – всяко еврейско семейство да заколи по едно мъжко, едногодишно агне, без недостатък (Изх. 12: 3-7); с китка исоп трябва да се вземе от кръвта му, събрана в съд и да се поръси горния праг и двете странични греди на входната врата на къщата, в която ще се яде пасхалното агне (Изх. 12:7, 22). Според предписанията, които Господ дава на Мойсей, агнето трябвало да бъде изпечено на огън без да се счупи негова кост. То трябвало да бъде ядено с горчиви треви и безквасен хляб (12:8). Агнето трябвало да се яде бързо, а народът да е готов за път, като всеки трябвало да е препасан с връхната си дреха, препасан за път, обут със сандали и с тояга в ръка (12:11). Онова, което не се изяде от агнето трябвало да бъде изгорено (12:10).
След това Господ предупреждил това, което предстои да направи: “Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ. А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя. И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узаконение” (Изх. 12:12-14).
След това Мойсей предал тези Божии наредби на еврейския народ: “Тогава свика Мойсей всички стареи (на синовете) израилеви. И и им рече: изберете си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата. И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда и помажете горния праг и двата спонеца на вратат с кръвта, що в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта. И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява.Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки.” (Изх. 12:21-24).
Тъй като, исторически погледнато Пасхата е главният, централният еврейски празник, който възпоменава тази заветна нощ, затова тя е свързана със значението на Изхода: като избавление по Божия благоволение от тежката участ в Египет и като начало на самостоятелен живот, при който постепенно се формира израелския народ.
Яденето на жертвено животно, заедно с безквасен хляб и горчиви билки, е било централно място за Пасха до унищожаването на Втория храм в 70 г. пр. Хр. Но пасхалната жертва и яденето на безквасен хляб предхождали Изхода и са били свързани с два отделни празника: Песах, пасторален празник, по време на който животните са били пожертвани и изядени, вероятно като умиротворяваща мярка за защита на стадата; и Hag Ha’Matzoth, селскостопански празник, свързан с началото на реколтата от ечемик, по време на който се яде безквасен хляб. Това е ставало през месец авив, който по-късно е наречен нисан. Това е месецът на зреещите житни класове и пасхата се е правила в чест на първия месец от юдейската година (Изх.12:2, Вт. 16:1; ср. Лев.23:5; Чис.9:1-5; 28:16). В Лев. 23:5-6 и Числа 28:16-17 тези два празника се разграничават, а в Изход 12 гл. – се съпоставят.
В крайна сметка тези два пролетни празника се обединили и по-късно се идентифицирали с отбелязването на историческото събитие – Изхода, което се случва през пролетта.
По принцип по време Пасхата предшества празника Безквасници и почти се слива с него. Пасхата започва вечерта на 14-тия ден на месец нисан, а Безквасници трае от 15 до 21-ия ден на същия месец. В късната юдейска епоха обаче названието Пасха се пренасло и върху Безквасници, въпреки, че името Безквасници продължавало да се употребява. В трактата на Мишна, озаглавен Pesahim, се вижда народното обединяване на двата празника.
Всички поколения трябвaло да спазват този празник (12:14, 24, 42, 47). Изход 12:43-49 не дава право на езичниците да участват в Пасхата, но не и прозелитите, които са задължени да спазват изцяло обичая. В Пасхата могли да участват и робите и чужденците, но само ако са обрязани (12:44, 48). По този начин, чрез празнуването на Пасха всички следващи поколения възпоменавали събитията от паметната нощ, но също така правили тази история тяхна като станали участници в нея.
2.2 Празнуване на Пасха след изхода от Египет
2.2.1 Божиите наредби за празнуването на Пасхата
Заповедта за празнуването на Пасхата е най-ранната заповед на еврейското законодателство и единствената дадена на израилтяните в Египет. Чрез Пасхата Израил станал народ на Яхве – придобит от него и Негова собственост. Тя поставила начало на нова епоха за Божия народ, чийто брой се е увеличил, и сега предстои да бъде изкупен от ръцете на своите потисници. (Изх. 6:6-7). Въвел се нов календар (Изх. 12:2) и преживяното от израилтяните ще трябва да се възпоменава всяка година като вечен закон: “И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узаконение” (Изх. 12:14). Израил трябвало всяка година да извършва този спомен: “И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет. Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година” (Изх. 13:9-10); “а на мястото, където Господ, твоя Бог, избере да засели Името Си, там да жертваш Пасхата привечер, при залез слънце, по времето, когато си излязъл от Египет”. (Втор. 16:6). Господ го избавил от робството, отделил го и Израил поема нелекия път към Обетованата земя. Това е първата Пасха, която бележи деня на избавление от Египет, като “отминавайки” (песах) къщите на израилтяните, Господ донасъл съд върху египтяните. Всяка следваща Пасха се явява като празнуване на великия ден на избавление, и всички привилегии, които това донесло за всяко следващо поколение на израилтяните – да живеят триумфално над лошите сили на мрака.
Давайки тези наредби Господ за първи път споменал за израилтяните, наричайки ги общество, събрание на Израил (Изх. 12:3-6). Това било събрание от хора, представени от техните старейшини (както е и в двадесет и първия стих), които са били привлечени в по-голямо единство. Племената са били събрани заедно в една нация. Следователно празникът не трябвало да се празнува само от един човек, но задължително и жизненоважно е било общението. Защото всяка представа за един народ е тази на общността в отговорности, радости и трудности. И общността на Израил сега трябва да приеме закона, по силата на който върху Египет ще падне мор.
Изучавайки институцията на Пасхата, не трябва да пренебрегваме простият факт, че Бог е построил Своята нация върху семействата и е наредил да бъдат обединени членовете на всеки дом. Чрез Пасхата, като национален празник, Бог не само не пренебрегва семейството, но чрез нея Той го освещава. Първата наредба на еврейската религия е била установяването на домашната служба, чрез този празник.
2.2.2 Развитие на Пасхата
Пасхата постепенно се е развивала и имала различен смисъл в различните исторически периоди. Първата фаза обхваща периодът на номадския начин на живот у евреите, това е времето, когато старите евреи се занимавали предимно със животновъдство. През този период се появил най-стария обред, свързан с Пасхата – обредът на принасянето в жертва на агне в знак на благодарност към Бога. Така възникнал първоначалният облик на еврейската Пасха – обредът на принасянето в жертва на пасхалното агне.
Следващата фаза е след завладяването на Ханаанската земя, когато старите евреи започнали да обработват земята. Тогава Пасхата придобила нов смисъл и става празник, чрез който се отбелязва началото на тази тяхна дейност, а с това и пролетното обновление на природата. Но всичко това все още било свързано изключително с природата и живота на човека в природата и чрез природата.
След това се появява и започва да се разраства третото, вече историческо измерение на Пасха. След природата идва историята, защото човек не живее само в природно време, а в историческо време, в историческия процес, който дава смисъл на миналото, настоящето и бъдещето, който дава смисъл на живота не само на отделния човек, но и на всички хора, на цялото човечество.
В историческите книги на Стария Завет са отбелязани по-важните моменти от празнуването на Пасхата. Първо, в Палестина, в околностите на град Йерихон, когато Исус Навин поема историята и описва завладяването на земята и разпределението й между израелските племена. Исус Навин представлява, в истинския смисъл на думата, кулминацията в тази прогресивно развиваща се история, както и началото на един нов живот за Израил. На четиринадесетия ден от първия месец на новата година израилтяните отпазнували Пасха в Галгал: “И стояха синовете израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Йерихонски на четеринайсетия ден на месеца, вечерта; а на другия ден след Пасха започнаха да ядат от произведенията на тая земя – безквасни хлябове и печени зърна в същия ония ден” (Исус Навин 5:10-11); “през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя” (12).
Исус Навин празнувал един вечен завет направен от прародителя Авраам. Правейки това, той подчертавал значителното място, което празникът Пасха заемал в живота на всеки един израилтянин. Чрез обрязването и Пасхата той подготвял сърцата на израилтяните. Пасхата насочвала сърцата им към един древен отличителен знак, помогнал им е да разказват и да преразказват историята на своето пътуване в миналото към настоящото им местоположение. Идентифицирането с процеса от миналото им помогнало да им донесе потвърждение и сила за тяхната настояща реалност. Това, от своя страна, ги насърчавало да бъдат посветени на Бога на тяхната съдба.
След Исус Навин, книгата на Царете разказва, че Пасхата е тържествено изпълнявана през 7 в. пр. Хр., при царуването на цар Йосия (639-609 г.): “Тогава царят заповяда на целият народ, и каза: “извършете Пасха на Господа вашия Бог, както е писано в тая книга на завета”. Защото такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всичките дни на израилските царе, и на юдейските царе; а тая Пасха биде извършена Господу в Йерусалим в осемнайсетата година на цар Йосия” (IV Царе 23:21-23). Старозаветната историческа книга Паралипоменон споменава за Пасхата на Ездра (2 Паралип. 30 гл. и 1 Ездр. 6:19), както и за тази празнувана при цар Иосия (Парал. 35:1).
Пасхата се пазела през целия период на Втория Йерусалимски храм. След разрушаването му, за израелската религиозна общност Пасхата се преврнала изключително в семеен религиозен празник, тъй като принасянето на пасхалното агне приключило. След разрушаването на Втория храм животните вече не могли да бъдат жертвани, но практиката се е запомняла чрез символи, като печена част от кост, поставена на празничната маса. Другите церемонии и ритуали са продължили както преди. Пасхата постепенно се развила в много местни вариации. Самаряните, обаче продължили да жертват пасхалното агне на планината Геразим близо до Сихем.
Последната пасхална вечер е засвидетелствана в Новия Завет (Марк 14, Мат. 26, Лука 22). Но дори и след разрушаването на храма през 70 г. пр. Хр. евреите са продължили за определен период да принасят пасхалната жертва, съобразно библейските изисквания. (Изх. 12:8-9).
2.2.3 Ролята на ранния равински юдаизъм и равинската литература
Началото на равинската литература датира от около 2 век пр. Хр., а завършването й – около 5 век сл. Хр. Тя е запазена в сборниците на Мидрашите, Таргумите, Талмуда, Тосефта и др.
Свещеното Писание включва обширни дискусии за Пасхата, те обаче не съответстват на по-късното спазване на празника. По специално Библейският ритуал се фокусира върху пасхалната жертва, която в постбиблейската литература не заема вече централно място, а е представена само чрез символ. Тази трансформация на празника Пасха е отбелязана в Мишна, редактирана в Палестина около 200 пр. Хр. И по-точно в Мишна Песах 10. Самата трансформация на Пасха е част от по- голяма промяна в юдаизма в исторически, литературен и религиозен план между първия и третия век. Промяната в празнуването на Пасха е свързано с промяна в религиозния живот, основан на централния култ и храма, към такъв, който е структуриран около дома и синагогата. Този преход се е осъществил постепенно и представлява един от основните приноси на ранния равински юдаизъм. Равините адаптирали по-ранните учения като разработвили нови свои разбирания, които в последствие са формулирани в Мишна. Така, че от времето на Мишна, празникът на Пасхата вече е домашен ритуал, чиято основна цел е общението и укрепването на взаимоотношенията в семейството. Дори когато култът към храма става отново централизиран, семейното общение и хранене по време на Пасха продължило. Като че ли Мишна иска да се вярва, че пасхалната жертва е важна, но не и решаваща, тъй като други важни елементи остават жизнеспособни. Затова ранният равински юдаизъм избира да начертае система, в която човек може да служи на Бога и да възприема най-високите форми на благочестие без храм. Равините разширили своята представа до там, че според тях Бог може да бъде изживян и извън храма.
Тосефта от своя страна е сборник от равински учения, редактиран скоро след Мишна, който коментира и допълва Мишна. Тосефта предоставя допълнителна информация и се характеризира с различна тематична и редакционна перспектива.
Противно на модерната и раннохристиянска гледна точка, която има тенденцията да прави разлика между заповедите, които могат да се прилагат в библейските времена, и такива, които принадлежат към времето след унищожаването на Втория храм, равините казват, че повечето от правилата на Изход 12 се прилагат само веднъж. Очевидно е, че те не разбират нито един празник на Пасхата като възпоменание, още по-малко като реконструкция. Т. е., във всяко поколение всеки е трябвало да счита себе си, сякаш е напуснал Египет. Те поясняват, че вече няма ритуално заклано месо и не споменават да има обичай да се ядат храни, каквито са били ядени в храма. Установява се минимален вид приемственост на ритуала в храма, но развитието на равинския седер не отразява практиката на ритуал, който да наподобява Изход 12. Самите равини не приемат печенето на агнетата като желателна практика, но не поради опасността от установяването на домашната литургия, като тази описана в Изход 12, а поради неговата прилика с храмовия култ.
Трите символични храни, които равинът Гамалиил споменава като изискване по време на седера – безквасния хляб, горчивите билки и пасхалното животно – довеждат до дискусия, но не и до доказателства да се ядат печени агнета след 70 г. пр. Хр. Въпреки това обаче горчивите билки и безквасния хляб влизат в менюто. Споменавайки трите храни и приравнявайки ги като основни елементи на обреда, Гамалиил се стреми да посочи, че евреите се стремят да продължат старите практики след разрушаването на храма.
Важен аспект от разбирането на предхристиянската Пасха играе ролята на книга Юбилеите или т нар. Малко Битие. По-голямата част от книгата преразказва Битие, като завършва с описанието на египетска Пасха от книга Изход. А Пасхата е единственият празник, чийто разказ попада в границите на историята, към която се отнасят Юбилеите. По този начин Юбилеите пренаписват Изход 12. Така например се споменават много елементи от ритуала на Египетската Пасха, но също така и някои елементи от ритуала, които не са споменати в Изход 12, но които са известни от други източници. По този начин се казва, че трябва да се хвали Бога по време на хранене, а участниците в храненето трябва да спазват определени условия за чистота. Юбилеите тълкуват по символичен начин и забраната да се счупи кост на пасхалното животно, говорят за изливането на кръвта върху основата на олтара и изгарянето на мазнините на животните. Те приемат заповедта от Храмовия свитък, според която само мъже израилтяни на възраст на 20 години имат право да ядат Пасха. В Библейски времена Пасхата не е домашен ритуал, предназначен да обучава децата. Тя не е времето в което да се предаде разказа за Изхода, с цел да се създаде “културна памет”.
Юбилеите ясно дефинират същността на Пасхата: “да принесете жертва, която е приятна пред Господа и да ядете и пиете пред Господ в деня на празника”. Което след това допълват с обяснението на нейното предназначение и смисъл: “Тогава ще дойде приятен спомен пред Господа, няма да дойде никаква напаст върху тях, която да ги убие и удари през онази година, когато те са отпразнували пасхата на времето й, във всяко отношение, както е било заповядано”. Юбилеите тълкуват празника на Пасха като възпоминание на Египетската Пасха. Това е спомен за това, че Бог е спасил израилтяните от напастта, която избила първородните. Самата функция на ритуала на египетската Пасха беше точно такава. С две думи, тълкуването на египетската Пасха, води до свеждане на значението на Пасха на по-късните поколения до целта и функцията на Египетската пасха, т.е. апотропичен ритуал.
Пасхата от по-късните поколения празнувала Изхода, като имитирала египетската Пасха. Книгата на Мъдростта 18 свидетелства, че Изход 12 има голямо значение за определението на Пасха, но след като преосмисли библейския текст, за да може той да се приложи към по-късните ритуали и техните интерпретации.
В Новия Завет Пасха играела важна роля. Няма причина да се предполага, че юдейските евреи, които са повярвали в Христос, е трябвало да преустановят участието си в празнуването на Пасха в Йерусалимски храм. Но Новия Завет не отговаря на въпроса дали християнските юдеи са променили своя подход към еврейската Пасха, вследствие на това, че са християни. Пасха се превръща в един от трите празника на поклонението, по време на които израилтяните пътуват до Йерусалим, за да правят приноси. Към времето на Иисус Христос за Пасха се стичат в Йерусалим юдеи от целия тогавашен свят. Йосиф Флавий записва съвременните празненства на Пасхата през 65 година, като според него участниците, които се били събрали в Йерусалим, за да извършат жертвоприношението, са “не по-малко от три милиона” (Юд. Война II.14.3;IV.9.3). От своя страна Талмудът пише: “Цар Агрипа някога е искал да направи преброяване на израилевите войски. Той каза на първосвещеника: Хвърли очите си на пасхалните приноси. Той взе един бъбрек от всеки и там бяха намерени 600 000 двойки бъбреци, два пъти повече от тези, които напуснаха Египет, с изключение на онези, които бяха нечисти и тези, които бяха на далечно пътуване, и нямаше нито едно пасхално агне, за което повече от десет души не са се регистрирали и са го наричали: “Пасхата на гъстите тълпи”.
Самият ден на Пасхата е бил изпълнен с приготовления в семействата и в храма. След като всички свещеници пристигнели, около три часа следобед пристигали и приносителите. Когато храмът се изпълни, се затваряли портите. При изсвирване на рог започвало заколването на агнетата, което всеки приносител извършвал сам. Свещениците събирали кръвта в сребърни или златни съдове. Когато съдът се напълни, кръвта се изливала в подножието на жертвеника (Pes. V.9). Тогава всеки се запътвал с агнето си към своето семейство. Агнето се изпичало на двора, в глинена пещ на шиш от нарово дърво (Pes. VII.1). Освен това, което е определено в Стария Завет, на трапезата постепенно започнали да се слагат нови ястия: haroset – пастет от орехи, плодове и вино и суров зеленчук в кисела течност; вино, смесено с вода, което се пиело на интервали по време на празничната вечеря. Във всяка къща се казвали молитви и се пеели алилуйни псалми (112-117).
Най-значимият момент по време на празника е този, в който главата на семейството (старейшината) изяснявал значението и историческата традиция за Пасхата. Това е последната заповед дадена на израилтяните относно празнуването на Пасхата: “И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба? Кажете им: това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави” (Изх.12:26-27). След приключването на вечерята, много отивали при храма, за да чакат разтварянето на портите в полунощ. Тогава те могли да влязат и да отправят молитва (Й. Флавий, Юдейски древности, XVIII.2.2).
Мишна дава предписанията относно дискусията между главата на семейството и останалите членове, наложена в Изход 12:26; 13:8; 14, както и във Втор. 6:20. Въпреки, че това явно напомня на Изход 12 като текст, далеч не е неговото повторно възстановяване, тъй като в Изход 12 няма предписания баща да учи сина си по време на Пасхата в Египет. Напротив, когато Пасхата се е празнувала от по- късните поколения и щом като изкуплението на първородните се е извършило, бащата е трябвало да обясни причината и значението на обичая на предците. Изход 12 изглежда предписва литургия, която по същество е независима от храма. Ако текстът на Мишна би трябвало да отразява литургичната реалност поне от епохата на Втория храм, то е непонятно, че равинският Израел напълно е отменил този ритуал, както на теория, така и на практика, при това във време, което би изисквало неговото продължаване. От това следва фактът, че Изход 12 не се е прочитал в синагогата по време на празника. Нито Мишна, нито Тосефта го предписвт като четиво за 15-ия нисан. Мишна предлага да се използва рецитиране, придружено с представянето на първите плодове на седера като отправна точка за обяснение на израелската история. Но въпреки, че в този текст се споменава изходът от Египет, той не се отнася до Египетската Пасха. Изход 12 играе пределна роля като текст в по-късен етап, когато е бил четен в равинската литургия или по време на уроците за Пасха.
2.2.4 Разлики и прилики между Египетската Пасха и Пасхата в по-късни времена
Мишна и Тосефта са единствените източници, които дават възможност за дискусии относно различията между “Египетската Пасха” от Изход 12 г. и празнуването на Пасха в по-късни времена от историята на Израил. В някои случаи Тосефта представя по-стари материали, отколкото Мишна. Тосфета изброява разликите между първата и втората Пасха като прилага дълъг списък на разликите и приликите между египетската Пасха и Пасхата на следващите поколения.
Например по отношение на Пасхата в Египет се казва: “ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най-близкия на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой…” (Изх. 12:4), което не се отнася за Пасхата, наблюдавана в идните поколения. Въпреки това някои богослови, като Р. Шимон например, твърдят, че и по отношение на Пасхата наблюдавана в идните поколения е посочено същото. И всичко това се е изисквало, за да не може човек да напусне своя ближен, който живее в съседство с него, а да отиде и да приготви своя пасхален принос с приятеля си. По този начин се изпълнява следния стих: “по добре съсед наблизо, нежели брат надалеч” (Прит. 27:10b).
Относно Пасхата, наблюдавана в Египет, се казва: “И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат” (Изх. 12:7), което не се отнася до Пасхата наблюдавана в идните поколения.
Относно Пасхата, наблюдавана в Египет, се казва: “и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта” (Изх.12:22б), което не се отнася за Пасхата наблюдавана в следващите поколения.
В Пасхата, наблюдавана в Египет, всеки един заколвал своя пасхален принос в собствения си дом. Но в Пасхата, наблюдавана в идните поколения виждаме, че целия Израил заколвал пасхалните приноси на едно място.
В Пасхата, наблюдавана в Египет, мястото, където всеки е трябвало да яде пасхалния си принос, е мястото, където той ще пренощува. Но що се отнася до Пасхата, наблюдавана в идните поколения, те ядели на едно място, но пренощували на друго.
Приликите на Пасхата от Египет и тази от следващите поколения са следните: Този, който имал роби, които не били обрязани, е бил пазен да не яде от пасхалния принос.
Пасхата, наблюдавана в Египет е запазила разделянето на хората на три групи, което е прието и от Пасхата в идните поколения.
Относно Пасха, наблюдавана в Египет се казва: “Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно” (Изх. 12:5). Това също се е съблюдавало от празнуващите Пасха идни поколения.
Пасхата в Египет е пазена през всичките седем дни. Пасхата на идните поколения следва това указание.
Пасхата, наблюдавана в Египет е изисквала да има песен. Пасхата, наблюдавана в идните поколения също е изисквала песен.
От своя страна Мишна основно добавя информация в репертоара на Тосефта, добавят се детайли, които не се споменават в Тосефта. От друга страна някои от халахите в Мишна не биха могли да бъдат разбрани без текстовете на Тосефта. Мишна споменава четири точки на разлика между Пасхата наблюдавана в Египет и тази от следващите поколения: Египетската Пасха е започнала на десети нисан (12:3), тя е изисквала поръсване на кръвта и използването на сноп от исоп, за да се намаже кръвта на горната част и двете странични греди на вратата (12:22), Пасхата трябвало да бъде изядена бързо, за една вечер (12:11), Пасхата на следващите поколения е запазила всичките седем дни.
2.2.5 Седер и Хагада
Еврейската дума седер означава ред. Седерът е специално установена процедура за четене на молитви, ядене и пиене по време на пасхалната трапеза. Има много различни заповеди, талмудски укази, равински укази и обичаи, осветени през вековете и традицията, които трябва да се следват в тази празнична вечер. Законодателите са установили ясен, постоянен и задължителен ред: кога какво следва, как да се изпълни една или друга заповед. Седерът като ритуално ядене е различен от Хагада и затова въпреки, че двете се преплитат, те не са идентични. Хагада от своя страна представлява ритуално писмо, което се чете по време на седера.
Пръв се появява седерът. Той е свързан с Гръко-Римската празнична трапеза, която се нарича симпозиум. Тази трапеза включва и общение на различни теми – сериозни и весели забавления, беседи и занимания. Седерът е равински симпозиум, който има за тема на дискусия Изходът от Египет.
Структурата на Пасхалния седер се основава на описанието в Мишна Песах 10.1. Самото описание, което дава Мишна се характеризира с това, че то е направено така, сякаш елементите на тържеството не са се променили от храмовите дни. Целта на Мишна е, както казахме да се повярва, че празникът може да се спазва и без храма, а пасхалната жертва няма решаваща роля. Мишна иска да повярваме, че нищо не се е променило и силата на нейния аргумент се състои в изобразяването на старото в светлината на новото и новото в светлината на старото. От жизненоважно значение за Мишна е да се запазят формите на поклонение и спазване на реда при хранене, които означават приемственост с миналото и предпазват от прекъсване на тази връзка.
Широките очертания на произхода на седера са сравнително добре установени. Първоначално яденето на седера не е било съпътствано от някаква литургия, различна от стандартните благословения, с които обикновено са се консумирали храните. Произнасяла се е свещена въведителна молитви, наречена Кидуш – Kaddish (или K’dushat Hayom) – обявяваща освещаването на деня. А цялата вечер била така структурирана, че преминавала от храна към въпроси, отговори и празнично хваление. Цялата литургия се е произнасяла устно. Няма някакъв оригинален или автентичен текст. Например така наречените “Четири въпроса” в своята си форма, в която са достигнали, в никакъв случай не е била универсална норма, нито пък похвалната част от седера е съдържал конкретния набор от псалми, които имаме сега.
Хагада съдържа основната информация, необходима за провеждането на Пасхалния седер. Тя ръководи участниците в седера, като посочва как и кога се изпълнява всеки обряд. Самата дума Хагада означава разказване, тъй като основната й цел е да улесни преразказа на историята за Изхода от Египет. Едни от най важните информации, които дава Хагада са Четерите въпроса, които се задават. Те и техните отговори приемат днес приблизително следната форма: най-малкото дете, след това всеки индивидуално, пита (или пее): Защо тази нощ се различава от всички останали нощи? 1) През всички останали вечери ядем или хляб, или мацо; в тази нощ, защо само мацо?; 2) През всички останали вечери ядем билки или зеленчуци от всякакъв вид; в тази нощ защо горчиви билки?; 3) През всички останали нощи не потапяме нито веднъж; в тази нощ защо потапяме два пъти? 4) През всички останали нощи ядем по всякакъв начин; в тази нощ защо седим около масата в полулегнало положение?
Главата на семейството или друг участник в седера, отговаря: Ние бяхме роби на фараона в Египет и Бог ни изведе със силна ръка и протегната мишца. И ако Бог не беше извел предците ни от Египет, ние, нашите деца и децата на нашите деца, все още щяхме да бъдем подчинени на фараона. Дори всички да бъдем стари и мъдри и обучени в Тората, пак ще ни бъде заповядано да разказваме историята на изхода от Египет. И колкото повече говорим за изселването от Египет, толкова по-похвално.
Историята на Изхода е разказана от Хагада, което на иврит означава “разказ” по време на седера. Традиционната Хагада съдържа откъси от Библията и равинската литература, благословии, молитви и песни. А цялата компилация е започнала да се сглобява през периода на Втория храм. В Хагада са записани правила, като например: дори и най бедният човек не трябва да яде през първата нощ на Пасха, без да се е облегнал на лявата си ръка. Също така Мишна дава формула от четири въпроса, които се задават на детето и на които бащата отговаря “според интелигентността на сина”. А специалният ред на службата на седера е бил адаптиран с официален отговор на въпросите (извадени от различни равински източници) и с допълнителни материали като трапезни химни и песни, които са подбрани така, че да се харесат на децата.
Седерните обичаи съдържат дълбок смисъл. Всеки евреин трябва да е наясно, че тези обичаи са свещени и те трябва да се изпълняват, без да се пренебрегват дори и най-малките детайли, и всичко трябва да се прави с радост и с чувство на особена близост с Бог.
Талмудъд различава две пасхи – египетска и пасха на по-късните поколения. По време на Първата Пасха всички участници са яли прави, препасани с пояси през кръста, без употреба на вино, бързешком. По време на втора Пасха участниците са били полулегнали на лявата си ръка, а ритуалът е бил доста по-усложнен. Този начин на празнуване в голяма степен е запазен и се изпълнява от съвременните евреи.
Всички ястия е трябвало да се приготвят предварително, така че след завръщането си от вечерната молитва в синагогата да стартират седера.
Стаята, в която се провежда седерът, и масата, на която седят по време на него, трябвало да бъдат украсени, за да се подчертае още веднъж специалния характер на празника, по време на който всички евреи празнуват освобождението си от египетско робство.
На стола, на който седи главата на семейството се поставяла възглавница – той трябва да се отпусне, опирайки се на лявата си ръка, като по този начин демонстрира свободата, която Божият народ получил при напускането на Египет.
За да бъде извършен седерът се приготвяли следните ястия:
a.Matsu – три цели мацо, кръгли и изработени на ръка, така наречената “matzo-shmura”).
b.Вино – четири чаши за всеки член на семейството, които трябвало да се изпият, всяка поне повече от половината. Препоръчва се да се избере най-доброто вино и за предпочитане червено – в памет на кръвта на еврейските бебета, намушкани до смърт от фараона.
c.Месо (“zroa”) – малко парче месо с кост, изпечено на огън. Той символизира великденската жертва.
d.Яйце – твърдо сварено. То символизира втората празнична жертва, която се извършва във всеки един от трите основни празника.
e.Марор – пюре от хрян и салата.
f.Харосет – смес от настъргани ябълки и смлени ядки, смесени с вино, наподобяваща външно глина – в памет на поробените евреи, които бяха принудени да правят глинени тухли.
g.Карпас – лук или обелени варени картофи.
h.Hezeret – пюре от хрян или салата.
i.Солена вода, приготвена в специален съд.
Приготвяла се Кеара: бяла кърпа се сгъва на три, а трите мацо се слагат по отделно в гънките. Останалите шест предмета се разполагали върху мацото под формата на два триъгълника.
Седерът преминавал в изпълнението на петнадесет елемента. Изпълняват се следните ритуали:
a.Кадеш (освети) – заповед за произнасяне на молитвата Кидуш, освещаваща празника и състояща се от три благословения: за виното, за празника и шеехейона (традиционно благословение за нови събития, нови плодове и др.) Молитвата се произнасяла от главата на дома, след което се пие първата от четирите чаши вино. Всеки участник пиел, опирайки се на лявата си ръка.
b.“Urhats” (измиване) – всички участници в седера миели ръцете си, и отново сядали на масата. Главата на семейството, водещ седера, не става: останалите носели всичко необходимо за измиването на ръцете му.
c.“Карпас” – парче лук или картоф, което лежи на кеара, се яде след потапяне в солената вода и произнасяне на съответната благословия за зеленчуци.
d.“Yakhats” (разделяне) – средният мацо се изваждал от кеарата, разделял се на две части, след което по-малката се връщала на мястото, а по-голямата се увивала в кърпа (или салфетка) и се запзвала за Afikoman, който се ял в края на храненето.
e.“Магид” (разкажете) – започвал разказът за Изхода от Египет. Водещият на седера откривал мацото и казвал: “Това е хлябът, който нашите предци са яли, напускайки Египет…”. След като отново се напълнели чашите, думата се давала на младия, който задавал традиционните четири въпроса. Следвал отговорът на тези въпроси. В края на Магида всеки пиел втора чаша вино, отново полулегнал, опирайки се на лявата си ръка.
f.“Rakhtsa” (измиване) – отново всички си миели ръцете, като казват обичайните за този случай благословения.
g.“Моци-маца” – взимали се в ръка трите мацо, включително разчупената, която се поставяла между двете цели, и се произнасяла благословия за хляб.
h.След това горния мацо се връщал обратно в чинията, а от останалите две се отчупвали две парчета, които се изяждали отново в полулегнало положение.
i.“Maror” (горчив) – всички взимали стъркан на пюре хрян и салата, потапяли го в харосет, след което произнасяли специално благословение.
j.“Корех” – всички участници в седера правили един вид сандвич от две парчета мацо (за тази цел се взима долния мацо). Като между тях слагали хазерет (хрян и салата). Хазаретът се потапял в хоросет и се произнасяли думи за мъдреца Хилел. Всички ядели, опирайки се на лявата си ръка.
k.Шулхан – това е храна, с която всяка домакиня можела да демонстрира своята изобретателност.
l.Цафун – след като храненето приключило трябвало да се изяде Афикомана – скритото парче хляб. Всички отново ядат опиращи се на лявата си страна. През първата нощ Седер и Афикоман трябвало да се изядат до полунощ. След Афикоман не можело нито да се яде, нито да се пие, с изключение на двете останали чаши вино.
m.Бера (благословия) – напълвала се третата чаша вино и се произнасяла молитва, след което се пие виното.
n.Халлел (хвала) – след като се напълни четвъртата чаша вино се казвала кратка молитва (Шефох), като вратата е отворена, след което следвала специална хвалебна молитва “Халлел”. След това, в края на седера, се пиела четвъртата чаша вино, като се изричала благословия преди и след пиене.
o.Нирца (удовлетворение) – след края на правилно проведен седер, участниците са били уверени, че той е одобрен от Бога. С това тържествената пасхална вечеря завършвала.