Темата за Пасхата, нейното разбиране и изграждане в контекста на старозаветната и ранната новозаветна история и връзката между старозаветната и новозаветната Пасха е изключително важна и почти неизчерпаема. Нейната актуалност се основава на значението на Пасхата в ранната Църква като централно ядро в богослуженията на първите християни, което се възприема в последствие и от светата Православна Църква. Целта на тези събрания била предимно да се осъществи църквата, което става най-вече чрез Божествената Евхаристия или новозаветната Пасха. Чрез Светата Евхаристия Църквата изпълнява себе си, което е така и до днес.
Евхаристийното възпоменаване на кръстната смърт и Възкресението на Господ Иисус Христос се извършва ежегодно по време на годишната Пасха. Тя е най-главният празник в богослужебният кръг на християнската Църква. И като такъв, винаги е бил обект на изследвания, свързани с различни аспекти от неговата същност.
Това, което ме мотивира да избера разработването точно на тази тема, е фактът, че празникът Пасха, по време на който се извършва причестяване със Светите Дарове в тайнството Евхаристия, има изключително значение в живота на християните и на цялата Църква. Светата Евхаристия е в основата на спасението на вярващите, тъй като по време на нейното извършване, те се приобщават с Тялото и Кръвта Христови, приемайки плодовете на Неговото изкупление и осъществяват общение както с Бога, така и помежду си.
Евхаристийната традиция винаги е била център в духовния живот на църквата и съдържа пълнотата на вярата, мирогледа и обичаите на Христовите последователи. По време на ежегодното честване на празника Пасха християнският свят си припомня най-великото събитие в световната история, в което на всеки човек се дарява надежда за спасение, чрез пренеслият се в жертва за цялото човечество и Възкръснал Христос. За Христовата Църква това е най-главният ден в годината и поради това е изпълнен както с много емоции и трепет, така и с възпроизвеждане и припомняне на цялата предистория на празнуваната днес Христова Пасха, което от своя страна събужда наболели въпроси свързани с обредната част и подбужда разисквания.
Възкресението на Христос заема централна роля за християнската вяра в древната църква. Св. ап. Павел отразява това усещане на първите християни, казвайки: “Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра” (1Кор. 15:14). Възкресението е основа ранните християни да нарекат Иисус Месия или Христос: “Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи” (Рим. 14:9). Също така възкресението на Иисус потвърждава, че Той е Божий Син: “ и открил се за Божий Син чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението на мъртвите” (Рим. 1:4). Новият Завет вижда Иисус като Господ, Христос и Син поради Неговото възкресение. A възкресението служи като основа на изкупителните събития. Кръстът на Иисус има изкупително значение именно поради тясната му връзка с възкресението: “предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдание” (Рим. 4:25). Следователно, “ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте още в греховете” ( 1Кор. 15:17).
Възкресението на Христос е в основата на следващите след него събития в новозаветната история: изливането на Светия Дух; възкръсналият Иисус възлага на учениците си да пазят заповедта: “и тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20) и им обещава, че Той ще остане със своите последователи, като по този начин ще даде възможност на Евангелието да бъде проповядвано на всички народи. Възкръсналият Христос е този, който се явява на св. ап. Павел и му възлага мисията сред езичниците, и го води стъпка по стъпка в тази мисия. И накрая, последователите на Иисус постигат напредък в преодоляването на греха чрез Духа на възкръсналия Иисус, въпреки че все още са подложени на физическа смърт. Но тъй като Иисус възкръсна от мъртвите, вярващите ще бъдат възкресени при Второто Му пришествие на земята и смъртта ще бъде победена: “Но ето, че Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък…но всеки по своя ред: начатък е Възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови, а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си. А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта” ( 1Кор. 15:20, 23-26).
Празнуването на Пасхата в ранната църква е обект на настоящето изследване. Новозаветната Пасхата има своя история, която води началото си в Стария Завет при установяване на старозаветната Пасха, при която Бог избавя Своя народ от египетското робство. Между двете има връзка, която се състои в това, че старозаветната Пасха изпълнява предназначението си да подготви народа за едно друго избавление – избавлението от греха и смъртта, чрез смъртта и Възкресението на Божия Син. Затова поставяйки новозаветната Пасха като обект на изследване не бива тя да бъде разглеждана като самостойно зародило се евангелско събитие, но като част от историята на старозаветния Израил, която още от самото начало е история, в която Бог действа, за да извърши спасение.
Предмет на настоящето изследване е установяването на Пасхата в ранната Църква, т. е. описание на нейната история, развитие, какво е нейното място в различните етапи от живота на раннохристиянската Църква, промени в нейните начин и време на празнуване.
Целта на темата е проследяването на историята и богословското съдържание на празника Пасха в ранната Църква. Настоящата магистърска теза изследва ситуирането на Пасхата в ранната Християнска Църква. За да се реализира тази цел са формулирани следните задачи: Първата е проследяването предисторията на празника, която е в тясна връзка с поставената тема. Второ, ще обясня по какъв начин се е празнувала Пасхата в Стария Завет и ще изследвам промяната в начина на празнуване от установяването й до времето на Христос. И в третата задача ще изясня по какъв начин старозаветната Пасха преминава в Новозаветна и как Новозаветната Пасха и светата Евхаристия са се извършвали през I-IV в. сл. Хр. и какви промени е претърпяло календарното време на празнуването й.
Според Новия Завет изкуплението от греха и смъртта ще се осъществи, защото Бог влезе решително и свръхестествено в историята чрез Своето въплъщение и Възкресение. Без съмнение Новият Завет разглежда Възкресението като историческо събитие, което се е случило в определено място и в определено време. Историческият метод работи със следите оставени от човешката дейност в миналото. Той ще бъде приложен при изследването на празника Пасха, основан на действително случили се моменти от историята на човечеството. Възкресението на Христос, събитията случили се преди и след него, да бъдат исторически потвърдени. Това е от особена важност за да се постави Пасхата като празник, основан на действително случили се моменти от историята на света. Чрез историческия метод ще разгледаме предисторията на християнската Пасха, и ще я поставим в тясна връзка с древната история на Израил. За да разберем значението на Пасхата правилно, неминуемо трябва в нея да открием влияния от по-ранни времена и от преданието, т. е. трябва да я поставим в собствения й културен и исторически контекст.
Друг използвана съвременна научен метод е текстовата критика. В нашия случай текстовете от Свещеното Писание са приведени като първостепенен източник на информация за разработване на настоящия труд. Библейските препратки са използвани като потвърждение на фактологията в изложения материал, т. е. те са единственият исторически извор, който е мерило за истинността и правилното описание и хронология на описаните старозаветни и новозаветни събития.
Чрез съвременния метод на езиковият анализ възможно най-подробно е обяснено значението на думата “пасха”, етимология и произходът й, нейното произношение и традиционен изговор на иврит.
Използвани са традиционните методи на анализ и синтез, чрез които се прави задълбочено изследване на празника Пасха – идейното му съдържание, календарни системи, влиянието на юдейските празненства, начина на отбелязване на празника с неговите ритуални части, избора и начина на определяне на датата за празнуване. За разкриването на всички тези особености на празника Пасха съм направил изследване върху предметът на празника, връзката му с историята на Стария и Новия Завет или Църковната история, посочил съм най-ранните исторически свидетелства за отбелязването на празника Пасха и по-късни свидетелства, посредством които е проследено историческото му развитие.
Когато се говори за празника Пасха в новозаветната Църква, изследването обхваща периода от зараждането на празника до времето, което е посочено като епицентър на самото изследване. Затова изходната точка на хронологичната рамка на настоящия труд е установяването на празника Пасха в Стария Завет през 13 в. пр. Хр. Следва проследяване на празника след изхода от Египет, завладяването на Ханаанската земя, Пасхата във времето на царете, през целия период на Втория Йерусалимски храм и след разрушаването му. В I в. от Новия Завет е засвидетелстван края на старозаветната Пасха и началото на Новозаветната, а хронологичната рамка продължава през първите векове на Христовата Църква до IV в. сл. Хр. – времето на Първия Вселенски събор.
Много са изворите, от които можем да черпим информация за практиката в Стария Завет, както и много са наследените извори за Новия завет и препратките, които можем да разследваме. Те ни разкриват по какъв начин Старозаветната Пасха се отобразява в Новозаветната или по какъв начин тя се случва във времето на Христос и как се осмислят новите реалности по времето на Христос.
Пасха е най-старият израелски празник. Първостепенен източник за изследването на празника Пасха в ранната Църква е Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. В книга Изход 12 на Стария Завет е описано фактически протичането на Пасхата в навечерието на Изхода на израилтяните от Египет. Източници на информация относно Пасхата са книгите Исус Навин, IV Царе, Старозаветната историческа книга Паралипоменон, от които макар и не задълбочено, научаваме до каква степен празникът Пасха е почитан във времето след Изхода, а светите евангелисти ни дават ясна представа за момента на преминаване от старозаветна към новозаветна Пасха по време на Тайната вечеря, и установяване на тайнството Евхаристия.
Равинската литература, каквито са сборниците с поучения на Мишна Тосефта, Юбилеите и Талмудът, ни дава богата информация, относно начина на празнуване на Пасхата в Стария Завет. Древният историк Йосиф Флавий в своя исторически труд “За Юдейската война” също дава свидетелства за празнуването на Пасхата у юдеите.
До нас е достигнала светоотеческа литература, която дава сведения по настоящата тема и най-вече относно светата Евхаристия и Христовата Пасха. Това са трудовете на св. Юстин Философ, св. Ириней Лионски, св. Атанасий Велики, св. Кирил Йерусалимски, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Нисийски, св. Епифаний Кипърски и др. Източник по темата са решението на Първия Вселенски събор, Първият Антиохийски събор и Първото Апостолско правило.
Настоящата магистърска теза се състои от въвеждаща част, в която са посочени актуалността на темата, обектът и предметът на изследване, методология, хронологичните рамки на изследването, източници и историография по темата. В Първа глава са засегнати въпросите за празнуването на Пасхата в Стария Завет, като се започне от това, какво е значението на думата и кога и как установен празникът Пасха. Следва разработка на празнуването на Пасхата след Изхода от Египет, както и начина на празнуване с всичките обредни елементи в Седер и Хагада.
Във Втората глава е разгледано празнуването на Пасхата по времето на Христос и апостолите: как се е преминало от старозаветна към новозаветна Пасха; Тайната вечеря и установяването на светата Евхаристия и празника Пасха; ще се опише връзката между старозаветната и новозаветната Пасха; празнуването на Пасхата в апостолско време.
В глава Трета е поставен въпросът за празнуването на Пасхата в следапостолско време: по време на гоненията; след прекратяване на гоненията – по времето на император Константин Велики и решението на Първия вселенски събор за празнуването на Пасхата; изяснение на календарния въпрос. Тезата завършва със заключителна част.