Замърсяване на световния океан
Замърсяване на световния океан
Световният океан представлява най-големия резервоар от вода на Земята, обединявайки океаните и моретата по света, свързани чрез различни протоци като Тихия, Атлантическия, Индийския, Южния и Северния ледовит океан, както и съпътстващите ги по-малки водни образувания.
Въпреки че физически представлява огромна водна площ, Световният океан обаче не е просто това. Той е дом на богатство от разнообразни организми и играе ключова роля в климатичните процеси на планетата.
Световният океан е това, което дава на Земята прекрасното име "Синята планета". Покривайки 71% от земната повърхност, той не само предоставя едностранен поглед от космоса, но и служи като източник на първите форми на живот. От тук се развиват микроорганизмите, които постепенно преходят в животински форми и излизат на сушата, започвайки своята сухоземна еволюция.
И този "Син океан" не е просто експанзивен воден резервоар. Той е ключов за съвременния свят. Теченията в Световния океан са неотделим елемент от климата на планетата. Те могат да бъдат топли или студени, и дори най-малката промяна в посоката или температурата им може да определи съдбата на крайбрежно населено място.
Освен това, Световният океан изпълнява важна роля в регулирането на климата, като абсорбира голяма част от слънчевата топлина, която достига до Земята. Тази топлина, абсорбирана веднъж, бива отдадена обратно, спомагайки за балансирането на климата. Районите, които граничат с океана, се ползват с по-благоприятни условия за живот, без рязки температурни колебания.
Световният океан е истински дом на разнообразие от организми. Милиони видове бозайници, риби, едноклетъчни организми и корали населяват този акватичен свят, като научаваме за нови видове и с развитието на технологиите.
Но тази вода не е само биологично богатство. Тя е и източник на средства за препитание и туризъм за много градове. Важно е да се отбележи, че нивата на Световния океан се повишават със средно 3,66 милиметра годишно, предизвикани от топенето на ледниците и шапките на планетата. Този процес е пряко свързан с глобалното затопляне и общото замърсяване на природата, включително и на самия Световен океан.
Всяка година в Световния океан се изхвърлят над 14 милиарда тона отпадъци. Да, правилно прочетохте – 14 000 000 000. Голяма част от тях са пластмасови.
Много специалисти стигат до там, че прогнозират, че ако замърсяването продължи със същите темпове, след 30 години в океаните ще има повече отпадъци, отколкото живот. А това е равнозначно на екокатастрофа.
Вече споменахме, че най-често срещаните замърсители на Световния океан са пластмасовите отпадъци. Причината за това е, че материалът е евтин, лесен за оформяне в различни изделия и едновременно с това, е много лек и относително издръжлив. Именно последният фактор обаче го прави и изключително вреден за природата. Той подлежи на рециклиране, но не под всичките си форми. Заедно с това, при изгаряне, отделя много вредни за атмосферата газове. При попадане в природата разграждането му отнема, както следва:
Пластмаса за изработване на сламки: около 200 години
Пластмасови чинии и чаши: около 450 години
Памперси, изработени от материали, свързани с производството на пластмасови материали – между 500 и 800 години.
Найлонови торбички – в зависимост от дебелината – от 50 до 200 години
Пластмасови бутилки – между 180 и 200 години
И това е само част от списъка. Пластмасата, която откриваме в технологиите, също отнема немалко време за разграждане. Неочаквани пластмасови отпадъци, които много често се срещат в океана, са клечки за уши, опаковки за продукти, капачки, балони…
Следващият по ред основен замърсител на световния океан са изоставените или потънали морски съоръжения – над 600 000 тона отпадъци от подобен тип се разграждат и отделят вредни съединения в Световния океан.
На трето място са гумените отпадъци. Гумата е един от изключително устойчивите отпадъци в природата. Автомобилните ви гуми, например, попаднали в природата, се разграждат за между 120 и 140 години. Освен тях обаче в природата попадат огромно количество гумени отпадъци от детски играчки, домакински уреди и много други.
Нека не забравяме и химическите отпадъци – те вредят немалко на екосистемите в моретата и океаните и имат катастрофален ефект върху видове, региони и дори крайбрежната ивица. В тази категория влизат всички разливи на горива и масла, както и химикалите, изляти в океана в следствие на извличане на различни видове материали от морските дълбини.
Отговорът на този въпрос на пръв поглед е лесен – рибата.
Има изключително много видове, които могат да достигнат до масата ни и респективно – да бъдат приети от организма ни с храната. Организациите за световно здраве твърдят, че с всеки прием на морски организми поглъщаме миниатюрни парченца пластмаса. И докато в малки количества веществата не са толкова опасни за нас, то с натрупване във времето биха могли да имат пагубни последствия. Нещо повече – изследвания твърдят, че рибата в океаните има най-високо съдържание на метали в сравнение в всички други храни, които консумираме. Веднъж попаднали в рибата, вредните вещества се пренасят и към хайвера.
Освен това обаче, най-опасни за здравето ни се оказват мидите. Известни още като пречиствателни организми за моретата, те филтрират водата. Затова и много често в тях попадат частици гума, пластмаса и други видове отпадъци. Похапвайки от морското изкушение, дори след термична обработка, те попадат в организма ни.
В последните две десетилетия се предприемат все повече мерки за опазване на околната среда – в това число и на океаните.
Редица нови технологии се фокусират върху по-чисто бъдеще за планетата. Всеки от нас обаче може да даде и своя принос. Важен елемент от това е промяната на нашите ежедневни навици и най-вече – намаляването на използваната на дневна база пластмаса и повече рекциклиране. По-малко търсене ще намали предлагането ѝ, а оттам – ще доведе до по-малко вреди за океаните, моретата и организмите в тях.
В Тихия океан между Хавайските острови и Калифорния се намира огромна „суша“ от пластмаса. Т.нар. Пластмасов континент е с площ 3 пъти по-голяма от на Франция и продължава да расте. Заради морските и въздушните течения местонахождението му постоянно се променя. Пластмасовият континент е най-големият от общо пет пластмасови „острова“ в Световния океан. Ако следваме принципа, по който се образуват названията на континентите, сигурно трябва да го кръстим Пластмасия.
Гигантският остров се формира от слепени пластмасови отпадъци, които попадат в океана, донесени от реките, изхвърлени от корабите или завлечени от бреговете от прибоя и с отливите. Годишно в океаните се изхвърлят между 1,15 и 2,41 милиона тона боклуци. Част от тях са с плътност по-малка от тази на водата и затова остават да плават на повърхността, носени от теченията и вятъра на километри.
ЗАЩО ТАМ
Между Хавайските острови и Калифорния се намира субтропичната зона на конвергенция, където се завихря един от най-големите океански водовъртежи. В центъра му водите са спокойни и там се задържат отпадъците, които топлите течения от Южния Пасифик и студените от Арктика са завлекли по пътя си. Боклуците биха могли да напуснат водовъртежа едва след като под влиянието на слънцето, вълните и водната микрофлора се разпаднат на по-малки пластмасови частици и теченията ги разнесат. Обаче притокът на още и още отпадък е неспирен и превес взема друг процес - отломките се слепват и формират „острови“. Същевременно голяма част от по-тежките боклуци потъват, така че дъното отдолу най-вероятно също се е превърнало в сметище.