ПИРИНСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ

Пиринските хорa са сложни и разнообразни, силно повлияни от съседните държави и етнографски области. Само в този край обаче има хорa, които се играят в един размер в бавната, и в друг – в бързата част. Това говори за изключителна танцова надареност на пиринци и на чувството им за импровизация.

   Мъжките танци са много богати на движения и ритми, като се изпълняват от бавно до живо, дори бързо темпо. Обикновено танцът на мъжете изобилства от скокове, клякания, въртения. Някои движения са изпълнени с комично настроение, но повечето излъчват мъжественост, сила и вглъбяване, като понякога танцуващите доказват своята готовност за борба чрез игра с ножове в ръце. Женските хорa са бавни до умерено бързи. Като отражение на тежкия и претрупан женски костюм движенията се изпълняват с ниски, провлачени, притичващи и пружиниращи стъпки с изправено тяло.

   Всички женски, мъжки и смесени хорa с развлекателна функция се отличават с особено радостно и жизнеутвърждаващо настроение. Естествен израз на емоционалното състояние на танцуващите са провикванията. Пиринецът се провиква тогава, когато започва нова мелодия или нова танцова фигура, или пък когато се изявява като майстор в танца. Често това провикване съвпада с края на движението и тогава ще чуем „хо!”, „опа!” или нещо друго, строго индивидуално. Нежната, лирична и сдържана в танца пиринка се провиква по-рядко. Тя носи танца дълбоко в себе си и го изживява сякаш без външен израз.

Част от хората, които изучаваме от Пиринската област:

Айдарово хоро, Арап, Бойна, Гайда аваси, Гинка, Данке, Джангурица, Ески, Испайче, Кулско хоро, Ляски, Малешевско хоро, Мелнишко хоро, Неда, Ой, Марийо, Старо банско хоро, Старо помашко хоро, Ширто